Цветелина Цветкова: Всички имаме нужда от смях в този шантав свят

09.06.2023 Интервюта

Абсурдна до глупост, смешна до крайност и трогателно родолюбива – това е Лейди Гергана

Героинята на Цветелина Цветкова е обект на трилогия, написана на неповторимия северозападен диалект, която е достойна и за стендъп комедия и за сериал. Защото само си представете кметица на видинско село, омъжена за англичанин, как върти около себе си всички роднини без да се церемони, и го прави гръмогласно, но от сърце. Създателка на тази луда жена, в най-позитивния смисъл на думата, е Цветелина Цветкова – психолог по образование, човек с опит в различни телевизионни формати, и с удоволствие наш гост!

– Цветелина, стигнахме до последната част на един безкраен празник. Ще ни припомните ли как ви хрумна първата история за Лейди Гергана?

– Лейди Гергана се роди от творческо безсилие. Тя се появи случайно, както повечето хубави неща в този живот. На един Гергьовден я измислих, за да спася ситуацията, защото нямах друга история. Било ù е писано така да дойде, със смях без претенция и от любов.

– За читателите, които не познават съдбата на вашата героиня, споделете най-пикантната подробност – как си е намерила мъж англичанин?

– Всъщност той я намери. Дойде в нейното село да си купи къща. Всички му се зарадваха, напиха го с ракия, нахраниха го с шкембе чорба, той се влюби и реши да остане. Така започна всичко. Тя любовта е такава, спонтанна, внезапна, а една-две ракии винаги помагат да стане по-силна.

– Вие смеете ли се, докато пишете, защото читателят се захласва от смях?

– Понякога наистина сама се радвам на щуротията, която съм измислила и се смея, да. То ако аз не се смея, как ще накарам другите да се смеят на това, което съм написала. Смея се още преди това, когато чуя случката, защото повечето истории в „Лейди Гергана“ са истински. Още тогава си представям как ще я опиша в книгата и как ще я вържа с друга история.

Понякога наистина сама се радвам на щуротията, която съм измислила и се смея, да. То ако аз не се смея, как ще накарам другите да се смеят на това, което съм написала

– В третата книга прибирате от Лондон на село тази колоритна личност, заедно с шантавите ù роднини. Защо не я оставихте на английска територия, мечта на всеки човек от Северозапада е да емигрира някъде?

– Да, за съжаление много народ емигрира и в Северозапада останаха малко хора. Но и тези, които поработиха петнайсет, двайсет години навън, лека полека започнаха да се връщат. Почти всички, с които съм говорила, не си представят да останат в чужбина завинаги. Дунава дърпа душата обратно. А лейди Гергана не остана, поради една проста причина – много ù е скучно там. Въпреки, че е подредено, по-спокойно и по-лесно, душичката ù не може да се отвори в чужбина, както на село при тополите, при реката и при нейните си ора. И аз не емигрирах поради тази причина, моите хора са си тук.

– Вече доста чужденци се заселват в села от Северозападна България. Имате ли наблюдения кой в действителност по-трудно се адаптира към другия, нашите ора или пришълците?

– Наскоро разговарях с група англичани, които живеят в едно село до Видин. Те се чувстват чудесно. Много бързо са се адаптирали към нашите ора и они към тех. Живеят си в мир и любов. Мисля, че на тях точно това им харесва, че тук хората, макар и дръпнати и странни, си говорят, събират се заедно и определено е по-весело. А англичаните, макар и обрани хора, носят много хумор в себе си.

– Вие как овладяхте този толкова труден жанр – хумористичния разказ, и какво най-много обичате в него?

-Аз винаги съм била смешен човек. Имах период, в който мислех, че може би е време да стана по-сериозна, но слава богу, той бързо отмина. Наскоро осъзнах, че е много по-лесно да разплачеш човек, отколкото да го разсмееш. Аз явно успявам и това е нещото, което ме прави истински щастлива. Лейди Гергана се оказа и лечителка, защото много хора ми писаха, че ги е излекувала в много трудни за тях моменти. Явно всички имаме нужда от смях в този шантав свят, в който живеем. Няма по-хубав комплимент от този, някой да ти каже, че не се е смял така от години.