Лира Литературно-рекламна Агенция
Две гледни точки за един бестселър, предизвикал скандал
Много е интересно да чуем авторката и преводача на „Не можеш да изядеш тази стая“ – дебютен роман, който излива като поток на съзнанието млада художничка от Словакия. Темата е актуална, но неудобна – 50-годишен учител по рисуване започва връзка с ученичка, която би могла да му е дъщеря. Злоупотребата години наред с едно умно и податливо на чувства дете, Никол пречупва през призмата на своето съзряване и на изкуството. Сякаш няма по-подходящо заглавие за нейната история от „Не можеш да изядеш тази стая“ – във време, когато тялото ù се нуждае от храна и емоции, за да расте, тя преживява разпад на личността, като картина, изложена за удоволствие на един перверзен ценител. Книгата достига до финалната петица в конкурса „Анасофт Литера“ през 2022 г. и получава номинация за наградата „Рене“, която оценяват ученици от средните училища в Словакия. Това предизвиква недоволство у възрастните и любопитство при младежите, те не спират да я купуват. Свързахме се с Никол Хохголцерова благодарение на писателя Николай Фенерски, който превежда и издава романа у нас.
– Здравейте, Никол, поздрави от България! Смелост ли се искаше, за да напишете тази, както разбирам, преживяна от вас история?
– Поздрави от Словакия! Много се радвам на българския превод и ми е интересно как ще бъде приета книгата. Мисля, че темата – за съжаление – е универсална, тоест, не е нещо, което се случва само в Словакия. Да, това е моята история, но не смятам, че този факт е най-важен, не обичам да го използвам при представяне на книгата. Поради някаква причина обаче това интересува хората, не говоря само за моята книга, а принципно за всички книги, доколкото става дума за автора. Докато я пишех, не смятах изобщо, че съм смела − просто вършех това, което ме удовлетворяваше и което исках да свърша. Не съм се замисляла над въпроса колко читатели ще има, че може евентуално да предизвика скандал, дали ще бъде преведена на чужди езици. Ако съм имала предварителна представа, ако предвиждах всичко това и че ще трябва „да бъда смела“, книгата може би нямаше да се появи.
– Как ви хрумна самото заглавие – „Не можеш да изядеш тази стая“?
– В началото нямах заглавие, но не го търсих дълго. Имам си мой метод – когато допиша текста, слагам на случаен принцип пръста си на някое място и чета. Правя го дотогава, докато не попадна на израз, словосъчетание или дума, която вече е вътре в текста, а и по някакъв начин е представителна. Но си знаех, че искам по-дълго заглавие, нещо нетрадиционно, по-различно от комбинация на прилагателно и съществително, защото мен като читател ме привличат повече книги, които имат точно такива заглавия.
– Осъзнава ли героинята на романа, че е попаднала в капана на връзка, която я манипулира?
– Това всъщност е идеята на цялата книга, че героинята не го осъзнава. И след като написаното е от нейната гледна точка, смятам, че именно това е смутило, а може би и разгневило някои хора. А освен това не става дума за нищо изключително – в повечето случаи е точно така, когато ни причиняват нещо лошо, когато някой иска да ни манипулира, да ни измами, излъже, ограби, в този момент ние не го подозираме. Възрастните също често си мислят, че някой е мил, че иска да им помогне по някакъв начин, да им бъде приятел, а в това време този някой още от самото начало е бил злонамерен. А да си признаем, че сме били излъгани и измамени, че не сме били мъдри и силни, каквито сме си представяли преди, никак не е лесно.
– Как приехте скандала около книгата?
– Трябва да ви кажа, че се почувствах най-вече излъгана. Излъгана от това колко повърхностно четат някои хора. Излъгана от това колко малко се доверяваме на младите – скандалът всъщност беше свързан с аргумента, че книгата ми уж не е подходяща за ученици в последна година на средните училища, а самата протагонистка в по-голямата част е по-млада от тях. Имаше опасения, че няма да разберат книгата и ще я прочетат като любовна история. И това също ме излъга – че толкова много хора имат твърде странни представи за любовта. Връзката, описана в книгата ми, е всъщност нездрава и без възрастовата разлика, изпълнена с манипулация и токсично поведение. Но преди всичко смятам, че книгите, разказващи за млади хора, са за млади хора; че младите често са много по-съзнателни, по-чувствителни и по-критични, отколкото предишните поколения си мислят за тях.
Преводачът Николай Фенерски
– Каква беше първата ти реакция, когато отвори „Не може да изядеш тази стая“?
– Първата ми реакция беше изненада от съчетаването на думите. Толкова необичайно и находчиво, че на моменти беше доста трудно за превеждане така, че да се запази оригиналната идея.
– Мислиш ли, че подобна книга може да бъде написана от български автор?
– Ти попита Никол дали е имала нужда от смелост да разкаже толкова лична история. Това обаче е чиста литература, не просто автобиографичен разказ. И аз бих искал да видя смелост у български автори, които така да се заиграят със самия език. Такъв вид смелост е нужна – литературна, фантазийна, смелост на въображението, което използва невиждан синтаксис – невиждана последователност от думи, съчетаване на несъчетавани изрази и понятия, езикът си плаче да бъде разчупен и поднесен по различен начин.
– Уместно ли е да сравним „Не можеш да изядеш тази стая“ с „Лолита“ на Набоков?
– Не, защото у „Лолита“ има еротика, а тук няма. Няма и истинско първично привличане между мъж и жена, а има злоупотреба с чувства, това не е „преобърната Лолита“, където старият съблазнява младата, понеже това не е съблазън и не става дума за трепет – тук имаме просто извършване на углавно престъпление, което на престъпника му се разминава безнаказано поради ред причини. В нито една страница не се открива сексуална възбуда, въпреки откровено описаните сексуални сцени. Те са толкова голи, така голо разказани, че им е отнето всичко еротично. Някакъв вид потискащо, мрачно и депресиращо порно, порно-подигравка-гавра със съзнанието, с ума и разбиранията на едно наивно момиче на 13–15 години, толкова наивно, колкото всички сме били, но не всички сме преживели такъв кошмар. И след това цялото зло, в този капан то е оцеляло и може би травматичното писане му е помогнало да оцелее, със сигурност е така.
– Преподаваш на ученици, които са на възрастта на героинята в романа. Дали пък са толкова невинни и някои момичета нарочно не търсят отношения с по-възрастни мъже?
– Нямам наблюдения. Момичетата са привлечени от по-зрелия възрастен. Има и здрави връзки с разлика от 15 години. По-голяма разлика лично за мен е неприемлива. Всеки ден съм с учениците, в нашето училище повече са момичетата. Някои в 8 клас вече изглеждат като жени, други след 12. клас все още са дечица. Имат различни пътища и различни разбирания. За мен всички те са деца, независимо какво смятат сами за себе си. Когато минат години, те самите ще осъзнаят, че са били деца. Моята дъщеря е на 17 и не бих ù дал да прочете книгата сега. Защото смятам, че си има по-важни задачи в живота. Не е за нея все още. Нека чете, каквото я влече, но докато мога, бих контролирал нещата. Против съм насилственото натрапване на сексуалните теми, защото самото това натрапване в един момент ще доведе до поквара. Децата трябва да бъдат опазени. И поради тази причина не виждам защо Никол трябва да се сърди, че завършващите средношколци в Словакия са предпазвани от морала на по-възрастните. Става дума само за това да не се пропагандира самоцелно темата за секса в училище, нищо повече. Вкъщи всеки си е напълно „свободен“. За съжаление.
