Интересни факти за човека с голям талант и скандално въображение, чиято втора книжка излезе наскоро на български в превод на Стефан Русинов
Отначало декоратор на витрини в магазин за играчки
Морис Сендак (1928-2012) е популярен в световен мащаб американски автор и илюстратор на детски книги – израснал в беден Бруклин, не може да се каже, че е имал щастливо детство. Майка му страдала от нервни кризи, често крещяла и отказвала да се грижи за дома. Бащата на Морис бил принуден да работи много, за да изхранва семейството с три деца. Единствените светли спомени на бъдещия писател били вечерите, в които родителят имал сили за приказка.
Въображаемият свят дошъл на помощ на Сендак, когато през 1948 г. с брат му решили да започнат малък бизнес. Заедно те създали серия от сложни механични кутии за играчки със сцени, базирани на известни приказки и детски стихове. Джак отговарял за механиката, Морис рисувал пейзажите и измислял дървените герои. Идеята им се струвала толкова вдъхновяваща, че момчетата дори въвлекли в бизнеса сестра си Натали, която трябвало да плете спално бельо за бабата на Червената шапчица. И така, едва двайсетгодишни, братята отишли в известен нюйоркски магазин за играчки, за да предложат да купи продукцията им. Ръководството на магазина не се впечатлило от механичните кутии, но харесали оригиналната артистична визия на Сендак и му предложили да се заеме с дизайна на техните витрини. В продължение на три години той вършел само това.
Отначало се срамувал от произхода си
Родителите на Сендак били полски евреи и дълго време той ги оприличавал на чудовища, „ужасно неподдържани, с развалени зъби и косми, които стърчат от носа им“. Чак когато пораснал, осъзнал какъв късмет е, че и двамата му родители са живи. Защото повечето от неговите роднини загинали в концентрационни лагери по време на Втората световна война.
Чудовищата по-успешни от конете
В средата на миналия век Морис Сендак измислил история за магическа земя, където живеят коне, кобили и жребчета. Книжката, която по-късно станала известна със заглавие „При дивите неща“ отначало се казвала „Там, където пасат конете“, но издателите оценили само поетичното заглавие, не и илюстрациите. Те буквално му се скарали: „Морис, какво изобщо можеш да рисуваш?“ Писателят дълго търсил други образи в съзнанието си и единственото, което му хрумнало да каже, било: „Чудовища.“ Затова целият сюжет трябвало да бъде пренаписан отново.
Често го забранявали
„При дивите неща“ явно притеснила учители и родители, заради тона, който главният герой държи на майка си и после търси убежище в по-добър свят. „В нощната кухня“ също влязла в списъка на най-често забраняваните книги на Американската библиотечна асоциация (била 24-а за периода 2000-2009 г. ). В нея се разказва за малко момче, което прекарва по-голямата част от историята голо. Гневът на възрастните утихнал, щом видели как децата сами посягат към книгите на Сендак. Тогва редица специалисти погледнали на творчеството му по-дълбоко, откривайки, че това е вид психоанализа на детското справяне с гнева.
Писателят забранявал неговите издания да излизат в електронен вариант и твърдял с горчивина, че всъщност не му пука, защото няма да е жив, за да види как електронните книги превземат бъдещето
В основата е митологията
„Там, навън“ разказва за момиченце на име Ида, което спасява сестричката си, отвлечена от гоблини. Приказката е художествена интерпретация на популярния мит за подмененото дете. Оставяно на приказно място от същества като гоблини, феи и други създания, то има ролята да внуши, че едно истинско семейство, особено жената, трябва да преодолее всякакви трудности, за да опази същинското, най-голямо чудо в живота си.
Награди и признание на кино
През 2009-а излиза филмовата адаптация на „Където бродят дивите неща„, а доста преди нея – през 1986-а историята от „Там, навън“ вдъхновява филма „Лабиринт” с участието на Дейвид Боуи. Книгата е носител на престижния медал „Калдекот“, който получават най-добрите американски книжки с детски илюстрации.
Освен тези признания, Морис Сендак е носител и на наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, наградата „Лора Ингълс Уайлдър“ на Американската библиотечна асоциация в знак на почит за цялостното му творчество; Националния медал за изкуство заради приноса му към американските изкуства; първата мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за световна детска литература, основана от шведското правителство.