Лира Литературно-рекламна Агенция
Елфите от книгите му още обитават гората на Рюс
Композицията изобразява всъщност писателя и неговата съпруга – Едит, която танцува. Случката е истинска, от лятото на 1917-а, и се превръща във вдъхновение за сюжета на „Силмарилион“. Книгата е публикувана едва след смъртта на своя автор, като по страниците ѝ той разказва за началото на историческия развой на Средната земя – мястото, където се развива действието в по-голямата част от книгите му.
Необичайният паметник се намира в мъничкото селце Рюс в Източен Йоркшир. Според хрониките на населеното място Джон Толкин и съпругата му се разхождали из близката гора, като земята навсякъде била обрасла с растението горска пищялка – от рода на магданоза, копъра и др. Изпълнен с вдъхновение от омайната и ароматна картина, писателят създава сцената със срещата на Берен и елфическата девойка Лутиен. Той печели сърцето ѝ и става първият простосмъртен, който сключва брак с някой от безсмъртните. На надгробните паметници на Толкин и Едит са изписани точно тези имена – Берен и Лутиен.
Толкин прекарва в района общо година и половина – там се възстановява от окопна треска, от която се разболява по време на Първата световна война. Паметникът с неговата съпруга сега е изработен от Алън Щичлер, като творецът използва дъб, който издялква ръчно. Красивата композиция е близо до църквата „Вси Светии“. Включена е в специален маршрут, който превежда през най-известните места, които е посещавал и писателят в региона през същата тази 1917 г. Тогава той е бил настанен в казарма в Холдърнес, като се е лекувал в болницата на Хъл. Сега паметникът разкрива тази история, а чрез нея – и много по-магична, от неповторимия „Силмарилион“.
Композицията показва Толкин, вгледан в танцуващата си съпруга Едит – за него тя се превръща в безсмъртно елфическо създание на име Лутиен
