Лира Литературно-рекламна Агенция
Препрочитаме книгите му сега
Новите издания на Любен Станев са чудесен пример как да събудим за живот хубави книги, създадени през десетилетията на български и позабравени заради буйното присъствие на преводна литература в книжарниците. Пък и каквото да си говорим, много от талантите, които доказват себе си през периода до 1989-а сякаш платиха тежка дан на промените – често съпроводена и с тяхната забрава.
Надя Станева обаче прави наглед невъзможното – разтваря отново книгите на баща си, с помощта на екип от съмишленици ги отупва от праха и архаизми и им дарява нов живот. Така преоткриваме романи като „Вината“ или „Софийска история“, а и си припомняме колко стойностна и уникална за нашата литература е поредица като „Сага за Салабашеви“. На всичко отгоре Любен Станев може да е любопитен за новите поколения и заради майсторските си киносценарии… Самият той лекар по образование, създава през живота си петнайсетина филма и два пъти повече книги. За литературното му наследство и за стойностите, които са го водели, си говорим сега с дъщеря му Надя Станева – самата тя екранизира като режисьор една от книгите на баща си, „Софийска история“…
100-годишнината на писателя отбелязахме наскоро – и това е чудесен повод да преоткрием сега и неговите разкази, романи, мисли
– Какво е посланието, което откривате днес в книгите на Любен Станев?
– Едно от посланията в книгите му е, че добре разказаната история винаги ще си намери пътя към своите читатели.
Баща ми обичаше да разказва истории – и в живота, и в книгите, и в сценариите си. Искрено се вълнуваше от вътрешния свят на човека, от скритите мотиви, чувства и страсти, определящи поведението му. Обичаше героите си, много от тях имаха прототипи в реалния живот, подхождаше с разбиране към тях и ги описваше честно, с максимална психологическа точност.
Точно затова решихме с дъщеря ми да дадем нов живот на някои от неговите книги, водени от убеждението, че днес имаме нужда от наши, български истории, в които да се потопим и да научим нещо ново за себе си през призмата на отминали епохи и събития. Дори да се разпознаем в някои от героите въпреки различните времена. И така да се почувстваме разбрани от автора и окуражени да си простим грешките и греховете. За да можем да продължим напред с вяра в себе си като нация. Баща ми имаше тази неизменна вяра в българския народ, до последния си дъх, и това, според мен, е другото важно послание в творчеството му.
– Какво показаха годините – сценариите или книгите му се оказаха по-устойчиви?
– През изминалите години сценариите се оказаха по-устойчиви, защото няколко от филмите по негови сценарии („Цар и генерал“, „Мъже в командировка“, „Софийска история“) все още периодично се излъчват по БНТ или пък се намират в youtube или други онлайн платформи.
Старите издания на книгите, от друга страна, могат да се намерят единствено в „Книжен пазар“ и трудно се четат – избелели страници, дребен шрифт, непривлекателни корици.
Ето защо направихме новите издания на шестте романа в поредицата „Сага за Салабашеви“ и на романите „Софийска история“ и „Вината“ – за да улесним пътя им към днешния читател и така да им върнем устойчивостта, която със сигурност се крие в съдържанието им, но и формата има значение. Благодарение на младата и талантлива илюстраторка Елица Димитрова новите издания имат стилни корици и много добро цялостно художествено оформление .
Под знака на издателство Step to Bulgaria предстои излизането и на „Поглед от хълма“, „Недей ми казва сбогом“ и сборника избрани разкази „Бридж през ноември“
– Като се върнете назад във времето, какъв спомен откривате в паметта си – нещо, което и днес Ви вълнува?
– Имам много вълнуващи спомени, свързани с баща ми – пиперливото му чувство за хумор, търпението, с което учеше дъщеря ми на 4 години да играе покер… Но един спомен е особено ярък: връщам се отнякъде и чувам плътния му глас, който високо и отчетливо чете нещо. Знам какво е това – откъс от новата му творба, и също така знам, че той го чете на майка ми. Тъй като никой на света не можеше да разчете почерка му, преди да препише първата чернова на машина, той я четеше на глас на най-точния си и безмилостен редактор. Понякога имах привилегията и аз да чуя нещичко от коридора и бях щастлива!
– Сега излезе „Вината“, която сигурно бихме определили днес като съдебен трилър – налага ли се някакво редактиране и осъвременяване на автентичните текстове?
Да, абсолютно. Бих казала дори, че без осъвременяване, прецизна редакция и бележки под линия с обяснения на архаизми и забравени понятия, новите издания не биха били лесни за четене. В тази връзка искам да отбележа големия принос на редакторката Ваня Станчева (РЕДАКТОРИТЕ.БГ), която подходи към текстовете деликатно, със забележителен редакторски усет и уважение към автентичния авторски глас и присъствие.
– „Сага за Салабашеви“ прилича на български еквивалент например на „Имението „Даунтаун“ – с всички превратности на съдбата… Внасяха ли политическите колизии някакви колебания в светогледа на Любен Станев?
– Благодаря за сравнението. Татко би бил много щастлив да го чуе… Политическите колизии и превратностите на съдбата са били голяма част от живота му, както и на всички българи, преживели 9 септември’44, април’56, август’68, ноември’89… Те са дали своето отражение и на светогледа и на житейските избори на личността и на твореца Любен Станев. Онова, което беше важно за него и той неведнъж го е казвал, е, че е останал верен на себе си дори и в най-мрачните дни. „Кармичната му награда“ за това е била, че е доживял 1989 г. и след това със свободна душа и ум е могъл да напише „Сага за Салабашеви“, особено третия роман „Началото на здрача“, описващ деветосептемврийските събития и последвалите тежки изпитания, както за семейство Салабашеви, така и за цялата нация.
– Как да четем днес книгите, повтаря ли нашата епоха сюжети от тях?
– Да, за съжаление, като че ли повтаря. Едно от най-смразяващите чувства, което ме обзе, когато четях още първите страници на „Началото на здрача“, е как всичко в уютния ти и добре подреден живот може сякаш за миг да се сгромоляса и след това вече никога и нищо да не е същото. Вече трета година виждаме подобни кадри от Украйна и това е ужасно. Книгите ни напомнят, че мирът и свободата не са даденост и че уроците от историята могат толкова лесно да се изтрият от паметта ни.
– Вие лично кога открихте творчеството му – кога го видяхте като писател, а не като родител?
– Първият път, когато наистина го видях като писател и себе си като дъщеря на писател, е когато ми даде част от ръкописа на „Софийска история“ и ме помоли за мнението ми. Бях на 14 и това беше огромен момент за мен. Четох цяла нощ, главната героиня Бистра се превърна в моя любим литературен образ за години напред, и когато романът излезе и много бързо се изчерпа, бях щастлива да давам назаем моя екземпляр на приятелки за техните родители. Този вълнуващ момент, освен това, ме вдъхнови да започна да мечтая за живот, посветен на творчество, и години след това мечтите се сбъднаха донякъде.
Първият път, когато наистина го видях като писател и себе си като дъщеря на писател, е когато ми даде част от ръкописа на „Софийска история“ и ме помоли за мнението ми. Бях на 14 и това беше огромен момент за мен
– Имаше ли той настолни книги? Кое в литературата го вълнуваше?
– Винаги е казвал, че неговият учител и вдъхновител да се захване с писане е Чехов. Мисля, че е искал да прилича на него в деликатността, с която пристъпва към героите си, и дълбокото познаване на човешката душа. Обичаше да чете и колегите си – Павел Вежинов, Блага Димитрова, Антон Антонов-Тонич… Един от любимите му европейски романи беше „Вълшебната планина“ на Томас Ман.
– Случвало ли Ви се е сега да се загледате в нов български филм и през ума Ви да мине мисълта, че сякаш е създаден от баща Ви?
– Не, но тъй като не съм гледала всички нови български филми, това не означава, че някой ден няма да ми мине тази мисъл. В тези, които съм гледала, понякога ми липсва ритъм, друг път добър звук, а най-често оптимизъм.
– Как представяте книгите на новите поколения читатели? Има ли магична дума или определение?
– Интересни истории, случили се през XX век в малки или големи градове из България (баща ми беше градски писател), разказани увлекателно с щипка чувство за хумор и много човеколюбие – това е магическото изречение, което ми хрумва сега.
– Благодарим от сърце, че ни връщате удоволствието да четем Любен Станев!
– И аз благодаря сърдечно за възможността да поговорим за Любен Станев и да представим новите му издания като мост между вчера и днес!
