Лира Литературно-рекламна Агенция
По следите на една изповед
Преждевременна автобиография – и така може да наречем „Аз съм Ози“, която прелетя през книжарниците преди вече 15 години, но вестта за смъртта на автора ѝ я прави сега по-ценна, откогато и да е. Пък и нали самият той казва: „Когато бях малък, ако ме сложехте до другите деца от улицата и ме попитахте кой от нас ще доживее до 2009-а, кой от нас ще има пет деца и четирима внуци и къщи в Бъкингамшър и Калифорния, никога не бих заложил на себе си.“
Последният риф обаче отзвучава след още 16 години
Вече е 2025-а, а Ози сякаш е създал перфектна драматургия на живота си. Та нали само преди няколко седмици, седнал на импровизирания си черен трон, прие любовта на света по време на своя концерт-раздяла. Ако се вгледате в кадрите, ще видите, че му се иска да скочи от коженото си кресло и да се понесе по сцената – например както преди 40 години. Но именно в „Аз съм Ози“ той пише: „Всеки ден от живота ми е бил събитие. Приемах убийствени съчетания от алкохол и наркотици в продължение на трийсет години. Оцелях, след като ме блъсна самолет, оцелях след смъртоносни свръхдози дрога и венерически заболявания. Срещу мен е повдигано обвинение в опит за убийство. Голяма част от историята ми няма да звучи приятно. Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн.“
Навремето се подигравали с него, че не умее да чете и пише, а е тръгнал да създава група… но през 60-те усещането да си жив означавало да свириш – самият той бил страстен почитател на „Бийтълс“. За избора на музика пък си спомня, че тогава модерни били хорърите – както и днес. Затова и с приятели решили да правят такава музика, която плаши. Родил се „Блек Сабат“. Дори името си избрали по заглавието на италиански филм на ужасите от 1963-а с Борис Карлоф в главната роля.
Следват няколко албума, които раждат феномена хеви метъл – преди да се удави в алкохол и дрога, разбира се. Самият Ози обича да цитира баща си, който веднъж му казал: „Или ще направиш нещо изключително, или ще влезеш в затвора.” Както се досещате, първо се случило второто…
Тук на сцената се появява Шарън
Ози Озбърн се прощава драматично с нея преди смъртта си: „Без теб бях изгубен!“ Самата истина, защото точно тя подрежда живота му в края на 70-те и началото на 80-те, извежда го в орбитата на соловата кариера, създава групата му. Но нали знаете… зад всеки силен мъж има по една Шарън.
А като се съберат силен мъж и силна жена, настават проблеми, ако се има предвид дори опита за убийство, с който се разминала Шарън по време на първите си години с Ози. Парадоксално обаче и славата му расте, специфичният глас и музиката го превръщат в поп икона, запее ли, имате чувството, че някой се обажда изпод капака на ковчега. И историите от този период са десетки – включително онази, че преди някакъв концерт си прави магистралка от мравки, които изсмърква.
Вече чист от алкохол и наркотици, той превръща дигиталната ера в пореден успех, благодарение на реалитито, което прави от дома му снимачна площадка. Изведнъж пред зрителите се разкрива аурата на симпатичен чичка на средна възраст, който е скаран с техниката, но има велики спомени и специални семейни отношения.
Дори и след като разбира, че страда от болестта на Паркинсон, продължава да изненадва – записва например песен с Елтън Джон. Може да си го позволи, защото на практика всяко негово действие през тези няколко десетки години се е превръщало във вдъхновение за плеяда музиканти и банди.
Вършил съм много лоши работи навремето. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм дяволът. Аз съм просто Джон Озбърн
Спомените по страниците на книгата също са част от легендата
Нали там признава за първи път много от зависимостите си, пък и споделя тъжната история на своето детство. Роден най-беден сред бедните, той превръща хеви метълът в световен феномен… а себе си в запазена марка на всичко неразумно, което човек може да стори на този свят и въпреки това да оцелее. Във форумите „Аз съм Ози“ бележи рекордни нива на одобрение – 96% от нейните читатели я харесват. Всъщност дислексията е още една от житейските пречки пред Ози – оттам идват и подхвърлянията за него, че е неграмотен, но истината е друга… Затова в писането на „Аз съм Ози“ му помага и Крис Айрес. Печели за автобиографията си наградата Guys Choice Awards, продажбите я превръщат в бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Забавна и откровена, тя е ключ към живота и музиката на артиста. Едва ли смъртта ще ни отнеме това удоволствие!
