Лира Литературно-рекламна Агенция
Новата ѝ книга е сборник с разкази
Публицистичното, литературно и преди всичко талантливо перо на Веселина Седларска пак изстреля новата ù книга, сборника разкази „Животът е тълковен речник“ в седмичната класация на „Хеликон“. Книжарницата в Сливен посрещна авторката, както винаги, с представяне пред публика, а ние по традиция – с интервю. Четете я, защото тя не откъсва хората от реалността, надгражда ги и им помага, дори когато са изгубили посоката.
– Нови 23 разказа, които звучат като репортажи! Човек би се запитал – как става, че Веселина все е на „мястото на събитието“? Сякаш винаги се върти някой сюжет около теб.
– В една от книгите си Пол Остър казва, че случки се случват само на онези, които могат да ги разказват. Не съм сигурна, че е вярно. Случки се случват на всички, но само някои ги виждат, по-точно – разпознават. Това, че ги разпознавам, дължа на журналистиката. Тя те дисциплинира да виждаш началото, развитието и края на сюжета. И понеже моята журналистика не мина в пресконференции, давани в триъгълника на властта, а беше всеки ден на терен, сред хора от градове и села, случките се трупаха и настояваха да бъдат описани.
– Защо е нужен на твоите герои тълковен речник, според заглавието на книгата? Животът по-скоро изглежда като константа – сервира ти нещо и нямаш време да му търсиш значението.
– При моите герои е като при всички нас. Мислиш си, че знаеш какво означава определено понятие и изведнъж животът ти поднася опровержение. Понякога потвърждение. Само че ние напоследък живеем толкова бързо, че не осмисляме какво ни се случва, на какво ни учи. Моите герои осъзнават, защото на мен ми се иска да е така. Те си научават урока и си вземат изпита. Това ги прави мъдри хора, които казват негласно на читателите: По-бавно, по-внимателно, по-съзнателно!
– Има ли по-глобален повод, който те е провокирал за разказ отвъд нашите регионални проблеми, от които се твърди, че съвременната българска литература все не може да излезе?
– Като че ли вече няма регионални неща, има само глобални. С напредването на технологиите светът стана малък. Всичко е вече свързано с всичко. Глобалните мащаби не ме привличат, оставам любопитна към детайлите.
– Какъв е твоят подход при четенето, сигурно опитното ти око на редактор понякога разваля удоволствието?
– Аз съм много лаком читател. Чета всичко и по няколко книги едновременно. Чета по всяко време и на всяко място. Какъв подход, Бога ми, при човек, толкова алчен за книги?! Дразнят ме лоши преводи, препъвам се в тях. Затова пък добрите преводи са балсам – преводачите, добрите преводачи, разполагат с по-красиви и по-точни думи от българските писатели. Съзнавам какво казвам, но не мога да си изкривя душата. Думите за мен са религия.
– Има ли тенденция на книжния пазар, която наблюдаваш и те поставя на „нервна почва“?
– Ооо, тази тема…може ли да не отговоря на този въпрос. Не искам неволно да обидя някого. Един познат написа чудесна книга и не може да проумее защо не се купува, а еди-коя си боза свършва светкавично и прави нов тираж. Казах му: „Във всички времена е било така, а твоята книга ще има значение само след сто години.“
Аз съм много лаком читател. Чета всичко и по няколко книги едновременно. Чета по всяко време и на всяко място. Дразнят ме лоши преводи, препъвам се в тях. Затова пък добрите преводи са балсам
