Начало / Критика / Ново издание на „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер

Ново издание на „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер

cvetyanazloton3Преди броени дни се появи ново издание на „Цветя на злото“ като част от поредица, която включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Според издателите от „Колибри“ целта на поредицата е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Новото издание на „Цветя на злото“ има елегантно библиотечно оформление с дизайн на Иво Рафаилов. Преводът е дело на поета Кирил Кадийски.

„Тази книга е болница, отворена за всяко слабоумие на духа и за всяка поквара на сърцето“, пише Гюстав Бурден във „Фигаро“ малко след появата на „Цветя на злото“ през 1857 г. Статията е преднамерено тесногръда и злостна, враговете на Бодлер започват да се роят. Министърът е принуден да вземе мерки, тиражът е конфискуван, срещу Бодлер е заведено дело, защото поезията му оскърбява обществения и религиозния морал. Лицемерното целомъдрие е достатъчно кресливо, за да заглуши всякакви трезви аргументи в полза на самото изкуство и позоваванията върху закона за свободата на словото. Следва отговорът на Бодлер: „Поетът е вектор на всяка красота, а красотата е плод и на Доброто, и на Злото…“ Всъщност истинският отговор на Бодлер е Времето, в което болезнените „цветя“, посветени на неговия учител и приятел Теофил Готие, ще пребъдват.

След оправдателната присъда поетът с метежно сърце, овладял алхимията на страданието както никой друг, получава признание от редица артисти, но това не му носи покой. Защото „истинското признание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш отречен!“

 

ДВЕТЕ ДОБРИ СЕСTРИ

 

Поквара и Смърт – две девици най-мили,

със здраве цветущо и сластни уста,

бедрата си девствени с дрипи прикрили,

се трудят, но никакъв плод от страстта.

 

Поетът – врагът на добрите фамилии,

любимец на ада и Крез в нищета –

в бордея и в гроба крепи свойте сили

на ложе, приспало – уви! – съвестта.

 

С проклятия ложето и саркофагът –

тъй както сестрите – до днес ни предлагат

ужасни наслади по своя каприз.

 

Щом с мръсни ръце ме заровиш, Поквара,

о, Смърт, о, скъпернице, нека покара

над мирта вонлив твоят чер кипарис!

 

Прочетете още

a_11_01_0

Поздрав за Цветница от големия Шарл Бодлер!

Честита ни Цветница! И честита ни 196-тата годишнина от рождението на големия френски поет Шарл …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...