Лира Литературно-рекламна Агенция
„Повярвай ми“ е психотрилър, вдъхновен от поемата „Цветя на злото“ от Бодлер. Чудесният превод на български е дело на Богдан Русев
Зад находчивото хрумване стои Дж. П. Дилейни, познаваме го с романа „Момичето преди“ в същия жанр и с още няколко книги в стилистиката на дамската проза, които той пише под псевдонима Антъни Капела. Явно роденият в Уганда британски писател обича да сменя маските. Радваше ни лекотата на двата му преливащи се образа в „Момичето преди“, но в „Повярвай ми“ буквално е надминал себе си.
Четем книга, пълна с театър, поезия и убийства. Главната героиня Клер е студентка, дошла от Великобритания в САЩ, за да учи в престижно училище за актьори. Младата жена няма зелена карта, а таксата за образованието й е твърде висока, затова тя приема да работи под прикрите за полицията и се вкарва в жестока роля, която едва не й струва живота.
На сцената може да се лъже, в живота обаче няма превъплъщение толкова съвършено, та играта му дълго да издържи. Темата е липсата на доверие, поднесена чрез Бодлер и неговата поема „Цветя на злото“, където сексът и смъртта са неделими, подобно на актрисата и ролята ѝ на прелъстителка на сериен убиец. Проблемът е, когато имаш насреща си изтънчен злодей, хитра наказателна система и жена, достатъчно лабилна, за да не разграничава проявите на страст и насилие. Читателят също се побърква, но очевидно това е целта. Дж. П. Дилейни го върти като хамстер на колело – през театралните техники на Станиславски, психологически тактики от криминалистиката, разкошни цитати от Бодлер плюс непредсказуеми обрати в поведението на героите, разиграни като спектакъл, по уж предварително ясен сценарий. Помага ли Клер да заловят убиеца в крайна сметка? И да, и не. В„Повярвай ми“ истината е далеч от простото тълкуване, а номерът е, както казва авторът, „да се държиш достоверно при въображаеми обстоятелства“. Защото хората се саморазрушават, ако им липсва радостта от творчеството.
