Лира Литературно-рекламна Агенция
Творецът е роден преди 200 години
Появява се на света през един априлски ден на 1821-а. Детството му е относително спокойно, тъй като неговият баща е висш държавен чиновник. Дори смъртта на родителя, когато Шарл е на 6, не променя особено нещата – майка му се жени повторно за офицер.
Вече юноша, Шарл Бодлер си харесва екстравагантния начин на живот, който скандализира околните. По това време пише и първите си стихотворения – в парижкия лицей, в който учи. Сред предметите там се справя най-добре с латинския и старогръцкия. Но е изключен заради неподчинение.
Още тогава младият Бодлер разбира, че именно писането дава нови хоризонти на живота му. На желанието да стане поет обаче реагира остро неговият пастрок, който вече е бригаден генерал. Макар че Шарл не е негов собствен син, той чертае за него планове и кариера.
Бодлер отвръща по единствения възможен начин за талантлив и решил се на това да сломи всички предубеждения млад човек. Отдава се на веселие и гуляи, което от своя страна води до… сериозно полово заболяване. Това ядосва генерала и така пастрокът му го наказва с… пътешествие до Индия.
И тук обаче младежът има друго мнение. Прекъсва пътуването си до Калкута на Маскаренските острови и след няколко месеца се връща във Франция. Там веднага предизвиква скандал, като завързва отношения с младата креолка Жана Дювал, която така или иначе се превръща в жената на живота му. Фината еротика, която излъчва, става важна част от творчеството на поета. Тя бележи и дебюта на Бодлер – „Цветя на злото”; стихосбирка, която става и най-знаменита негова творба.
„Цветя на злото” излиза през 1857-а, когато Бодлер е вече на 36. Много от стихотворенията обаче се останали с години в чекмеджетата на бюрото му. Следващите ѝ издания обаче претърпяват значителна промяна заради цензурата, наложена със съдебно решение. Което води до парадокса съвременните издания на стихосбирката да предлагат елементи, които са липсвали на времето – за образец в това отношение се смята изданието на „Цветя на злото” от 1975-а– с логото на Gallimard, подготвено от един от най-големите познавачи на Шарл Бодлер – Клод Пишо.
По времето, когато излиза „Цветя на злото”, Бодлер е направил още една крачка към мрака – експериментите с дрога намалят творческия му потенциал; под лекарски надзор започва да взема и морфин, за да намали сериозните последствия от сифилиса.
Зад гърба си вече има опит за самоубийство, отношенията с родителите му са извънредно усложнени, а в света на изкуството го забавлява да се изявява като критик и журналист. Смело се хвърля и в политиката, като участва в революционните събития от 1948-а. Изявява се и като анализатор на събитията. Като се изпарява въодушевлението, пак започва да пише за изкуство, театър и литература.
Между другото, даже и без „Цветя на злото”, Бодлер става име във френската столица – към средата на по-миналия век той е сред водещите критици и думата му се чува! Лично негова е и заслугата французите да научат кой е Едгар Алан По. Сипе суперлативи за него буквално навсякъде и се захваща да преведе най-известните му произведения.
Животът му обаче десетилетие след десетилетие е все така сложен – към края на 50-те се разболява сериозно Жана Дювал; заплашва я дори парализа. Бодлер дава мило и драго да ѝ помогне – при това отношенията им бележат върхове и падения.
Постепенно поетът задлъжнява – получава и удар. Доживява 46-ата си година, която се оказва последна в живота му. А неговият вечен пристан – в родния Париж, е гробището Монпарнас
Колкото и противоречива да е фигурата му, Бодлер има уважението на колеги и съратници. Много го подкрепя например Виктор Юго. Стихотворенията му цени и Гюстав Флобер. Цензурираната част от тях обаче вижда бял свят едва след Втората световна война. През 1949-а е отменено решението на Парижкия съд от 1857-а, с което се забранява публикуването на част от творбите. И думите на поета намират своя път към своите читатели. А душата на Флобер – в безкрая.
