Лира Литературно-рекламна Агенция
Нов роман от авторката, която умее да играе с читателя, в най-хубавия, литературен смисъл на думата
„Себеподобните“ на Деница Дилова е книга за последните мохикани на четенето, за обсебените, които трескаво търсят книги, дори ги превръщат във фетиш, не излизат от библиотеките, представят си литературните герои като живи хора, понякога бягат, друг път се влюбват в тях. Това е роман като набор упражнения по стил, той разказва за творческия процес и неговите възможности, за психологическия профил на читателя, също за учителя, който се старае да направи новото поколение по-чувствително и възприемчиво, а най-вече, за крехката граница между нас и изкуствения интелект, която все повече изтънява…
– Деница, кои са „Себеподобните“?
– Всички наши аватари, онова наше аз, което ние не виждаме, но сме закодирали в социалните си мрежи и смартфоните. То стои там, готово е да ни преповтаря, може да ни уязви, но също така и да ни увековечи. На практика, когато ние изчезнем, Себеподобното ни ще остане и дори може да бъде използвано за общуване и генериране на наши мисли, въз основа на това какво сме показвали през годините. Онзи ден чух нещо, което по принцип знам, но не бях го чувала като оформена мисъл: „Телефонът ти знае кого харесваш“. Значи, ако харесваш някого тайно и не си казал на никого, мислиш си, че знаеш само ти, това в днешния ден не е така. Знаете ти и себеподобното в телефона.
– Заплаха ли е метавселената за света на литературата, или те, като две илюзорни реалности, взаимно се допълват?
– За това нямам конкретен отговор, по тази причина може би написах книгата. В нея също не давам отговор, но поне го търся, нещата никога не са черно-бели, поне докато не изчезне човечеството, винаги ще има надежди за по-добро бъдеще. Засега се допълваме и развиваме в мета, има някакви заплахи, има рискове, но ползите са огромни, явно хората имат нужда от това всичко да е на едно достъпно място и да се използва мигновено.
– А има ли прототип учителят Адриан Шулга, толкова асоциации предизвиква този герой, сякаш го познавате?
– Не бих посочила конкретен човек, но да кажем съм видяла такова крайно затваряне в света на книгите в некоцина мои познати. Затова звучи сякаш го познавам, хората се усамотяват в различни места, литературата е добро място за духовна емиграция. Може да се каже и към обобщения образ на книжния маниак, че съм вкарала някои мои черти, така се получи Адриан. Също така много исках да напиша нещо любовно, без да споменавам думата любов, чисто и платонично, нещо, на което досега не съм обръщала внимание.
– Споделяте ли мнението, че човечеството е на прага на цифров концлагер?
– Засега сме комуна от дигитално зависими. Дали нещата ще се влошат и ще ни връхлети нещо по-категорично не мога да предрека, човечеството винаги е демонстрирало чувство за самосъхранение, надявам се да не го загуби. Повечето ми познати осъзнават, че са пристрастени, правят опити да намалят дигиталния си живот, да правят големи паузи, аз самата опитвам. Излишната информация може да ти скапе изцяло творческия път, а също и личния живот, губиш се някъде там в безкрайните дебри на прочетеното, което реално не те вълнува, но ти е минало днес пред очите, понеже информациите, които ни поднасят стават все по-кратки и интересни. На ден прочитаме между сто и хиляда безполезни за живота ни факти, мнения на чужди хора, реклами, скандали и всякакъв информационен боклук. Има голяма част зависими от дигитални игри, които аз не познавам добре и не мога да анализирам, сигурно са милиони по света, но това е непозната за мен територия.
Повечето ми познати осъзнават, че са пристрастени, правят опити да намалят дигиталния си живот, да правят големи паузи, аз самата опитвам. Излишната информация може да ти скапе изцяло творческия път, а също и личния живот…
– Вие какъв тип читател сте, ако използваме характеристиките от книгата?
– Напоследък вземам книги и не ги чета – ето какъв. Или разглеждам един час и си тръгвам с празни ръце. За този типаж бях написала, че се пазят, сякаш ако прочетат нещо с лошо качество, то ще им съсипе живота. От четенето също трябва да си почива човек, особено ако ще пише нова книга. Имам необходимост от превключване, от рязък завой на съзнанието. Писателите четат, освен за удоволствие, и за вдъхновение.
