Лира Литературно-рекламна Агенция
Откриваме в тях идеи и концепции за бъдещето
Затоплянето приключи – сега сме вече на следващ етап, твърди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Точно той първи използва и метафората „глобално сваряване“, която всъщност напълно подхожда на отиващия си български, пък и световен юли. И всякакви коментари от рода на „лято е, нормално е да е горещо” трудно обясняват случилото се с термометрите.
Рекордно високите температури отварят всъщност все повече очите и на българите за промените в климата. Според скорошно изследване на „Алфа рисърч“, публикувано в „Дневник“, почти 77% от запитаните осъзнават важността на климатичните промени. Но сблъсъкът със социално-икономически трудности изпраща темата на заден план.
Пак същото проучване показва и пасивността на по-младото поколение, което на практика ще изпита най-силно промените в климата през следващите десетилетия. Дори сега думите на Гутериш да им се струват пресилени или неуместни: „… в Европа лятото е жестоко… Цялата планета е в бедствие.”
„Климатичната промяна е тук – казва още той. – Тя е ужасяваща. И това е само началото.” Силни думи, които обаче целят не страх, а промяна. Нека съветник в нея да са ни книгите
И умерените прогнози са лоши
Лорънс Краус подхожда към проблема изключително консервативно. Той излага фактите и физичните принципи, като пропуска най-лошите сценарии. Дори така обаче нещата не стоят добре – при това за стотици милиони хора.
„Науката за климатичните промени“ е книга, която обяснява процесите с помощта на фактите. По страниците авторът улавя промените в климата, но вместо да бие тревога, той анализира информацията. Целта му всъщност е решенията в тази сфера да се взимат през призмата на науката, а не заради идеология или емоции.
Неубедителните решения са пречка
Нейоми Клайн смята, че толкова афишираните нови технологии или преходът от изкопаеми горива са твърде неубедителен ход – включително защото отричат досегашното ни развитие. За да очертае предизвикателството на глобалното затопляне, тя търси материал в историята, политиката и икономиката.
„Това променя всичко“ пренарежда досегашната борба с промените в климата. На първо място, според авторката е трудно да очакваме решение от същите институции, които с небрежността си през десетилетията създадоха самия проблем. Отправяйки критика към корпоративната глобализация, тя твърди, че пазарният фундаментализъм блокира ефективните решения на ниво климат.
По-лошо, отколкото си мислим
Дейвид Уолас-Уелс изброява страховете, които ни носи новият свят. Намесва например глада или климатичните войни, но уточнява, че те са върха на айсберга. Изменението на климата според него е толкова ужасяващо, колкото да се твърди, че такова нещо не съществува.
„Необитаемата Земя“ възниква първо като статия за сп. „Ню Йорк“ – превръща се в най-четената публикация там за всички времена и така авторът решава да я превърне в книга. Остава неутрален към възможните промени, като твърди, че най-важно е да се адаптираме. Много учени критикуват подхода му.
Горите са спасение в трудни времена
Петер Волебен подхожда към тях и с опита си на лесовъд, и чрез стремежа си да разшири познанията ни за тази екосистема. Дърветата всъщност са най-изстрадалия компонент от интензивното развитие на живота. А сами по себе си те водят свой собствен живот, твърди Петер. И ни разказва история, която сякаш повече принадлежи на някоя изпълнена с вълшебства и магия книга.
„Тайният живот на дърветата“ обаче е на първо място рационална – и това ни кара да се взрем в детайлите, които разкрива Волебен. В продължение на десет години той изучава взаимосвързаността на отделните горски системи – при това в практиката си. Така се появява и тази книга, която предизвиква интерес по цял свят. Според него и днес може да се раждат девствени гори. А точно те носят отговора на много въпроси, които си задаваме.
На практика нещата изглеждат така
Блажка Димитрова отправя към всички нас простичък призив: „А вие отказахте ли една пластмасова опаковка днес?” Тя създава първия ресторант с нулев отпечатък у нас, като издига на пиедестал пет принципа. Да отказваме онова, от което нямаме нужда; да намаляваме потреблението; да използваме всичко отново и отново; да рециклираме и да компостираме.
„Живот с нулев отпадък в България“ се явява и нещо като програмен документ на сдружението „Нулев Отпадък България“, чийто съучредител е именно Блажка. Книгата залага на това да създаде у нас навика да използваме всичко максимално и да изхвърляме колкото може по-малко. На фона на големите промени това изглежда незначителен процес, но пък е сигурен начин да променим отношението си към Земята и да си зададем за нея и много по-важни въпроси.
