Лира Литературно-рекламна Агенция
„Дневник на едно поклонничество„ е петият роман на Джером К. Джером след обичаните „Празни мисли на един празен човек“, и „Трима души в една лодка“. Запазена марка на великия хуморист е насмешката към живота през 19 в., който той познава като писател, актьор, драматург, вестникар, учител, чиновник, в случая и турист. Стотината страници с влак от Англия до Германия и обратно се превръщат в незабравимо преживяване на двама джентълмени, не заради поклонничеството им в истински свети земи, това е просто спектакъл с библейски сюжет, част от атракциите на пътуването. Интересни са препирните на тези приятели, издържани от начало до край в ето такъв стил: „Отговорих му, че си опаковам багажа. – Господи Боже! – възкликна той. – Помислих, че се местиш в друга квартира. И аз му разказах какво бяха ме посъветвали докторът, викарият и другите хора и му обясних, че животът ми зависи от това дали ще си взема коняк, одеала, слънчобрани и достатъчно топли дрехи. – За бога, не повличай със себе си всичките тези боклуци!“
Следва сдържан, но ироничен разказ за германски градове, обичаи на хората и техните навици, преминаване през гари и хотели, във вагони, които приличат на стаи за инквизиция, пухът във възглавниците води до задушаване, а кондукторите са живи проклетии… Сравнението между немско и английско напомня нашата национална емблема Бай Ганьо, който търчи по перона след маневриращия влак с дисаги, пълни с розово масло. Той също битува във време, когато железниците са единственият достъпен транспорт и разговорите с непознати начин да разграничиш аристократа от простака. Така че, дори да сте постояли в Кьолн като Джером К. Джером, или набързо преминали из китни градчета в Германия, покрай коледното пазаруване вземете тази книга, на цената на един хубав шоколад. Стойността ѝ е далеч по-голяма, защото подсеща как трябва да се държи европеецът, с усмивка и на висота.
Людмила Еленкова
