Ивицата Газа е като еврейско гето, казва още тя
Американската писателка от руски произход заслужи наградата „Хана Аренд“ – на името на политическия философ, която става известна с критиката си към тоталитаризма. Есе на Гесен, публикувано в „Ню Йоркър“, обаче разбуни духовете и наложи първоначално отлагане на церемонията.
Гесен подлага на анализ в текста немското отношение към проблемите в ивицата Газа. Територията тя сравнява с „немско гето в някоя от източноевропейските страни, окупирани от нацистка Германия”. Както добавя на ръба на иронията, „гетото сега е ликвидирано“.
Предците на Гесен са евреи, прядядо ѝ дори е убит по време на холокоста – примера си тя развива с това, че според нацистите гетата са нужни, за да спират болестите, разпространявани от евреите; ивицата Газа пък се оправдава от Израел с това, че така се спират палестинските терористични удари.
Немско-израелското дружество протестира срещу статията на Гесен и поиска току-що присъдената ѝ награда да бъде отнета. В текста обаче тя се позовава на самата Хана Аренд и размишленията ѝ за баналността на злото. Немският философ стига далеч в материята, като обвинява еврейските съвети в гетата в съглашателство с нацистите.
„Никой народ не е само жертва или само престъпник”, обобщава в наши дни Маша Гесен. Скандалът, който предизвика тази нейна констатация, накара организаторите на наградата „Хана Аренд“, пък и спонсорите, да се оттеглят – в случая говорим за фондация „Хайнрих Бьол“ и бременския Сенат.
Гесен получи наградата си в крайна сметка – в малка зала в присъствието само на петдесетина гости. Заслугите ѝ пред малобройната публика изтъкна българският политолог Иван Кръстев
Самата писателка застава и сега зад думите си. В интервю за „Политико“ тя казва: „Не сме с нищо по-добри или по-умни от хората, които са живели преди 90 години. Единствената разлика между тях и нас е, че в представите им не е съществувал холокост, докато ние знаем, че той е възможен и че се е случил, като трябва да използваме това, за да не се повтори никога.”
До скоро Гесен бе и вицепрезидент на американския ПЕН клуб – тя напусна поста си, след като от организацията отмениха предварително насрочени дебати с руски писатели. Работила е като журналист в Русия и критикува режима на Путин от десетилетия. През 2012-а издаде и книгата „Човек без лице“ за руския президент. Напуска повторно родината на предците си заради нарушените права на ЛГБТ общността.