Начало / Без категория / Николай Петков: Интересни са ми библейските проекции на образа на Хемингуей

Николай Петков: Интересни са ми библейските проекции на образа на Хемингуей

Говорим за новия road роман на даровития писател и свещеник

Отец_Николай_Петров „Когато бях Хемингуей“ затваря цикъла от три книги за пътя, по който поема Николай Петков, сладко опрян на своята интелектуална „тояжка“ от световноизвестни, по нищо не отстъпващи му творци. Авторът е действащ свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен, след сериозна академична школовка и преподавателски опит като филолог, философ и богослов. През 2021 г. неговият сборник с разкази „Шахматни етюди или 32 бели полета“ бе номиниран за литературната награда „Хеликон“.

-Сега Хемингуей ли те провокира да тръгнеш по стъпките му, или самата Куба, в която той е живял над 20 години, стана повод за книгата?

-Не. Търсех литературен антипод на Борхес. Заради него моят герой – отец Тома, трябваше да стигне възможно най-далеч. Отправната точка беше (в „Тук, с Гогол“) Индонезия. Затова на отеца му се наложи да отскочи до Хавана. С две думи: Папа Хем е третият връх в триъгълника Борхес-Гогол-Хемингеуй. Чрез него отсечката между двете точки (първата е „Борхес и другите – там“ ) придобива друго измерение. А и нали (както наставлява Аристотел) две неща не могат да бъдат свръзани без нещо трето, затова трябва още една ос. Освен пространственият вектор: „тук-там“, нужен е и времеви… Ето защо, не може без „Когато…“. Ако и това обяснение не върши работа, ще се опитам да го изразя математически. Движи ли се една точка (отец Тома), става линия. Движи ли се линията, става равнина. Движи ли се равнината, получават се обемни, n-мерни, платонови тела… и (общо взето) така се сътворяват цели вселени.

-Тъй като пътешествието ти се е случило наистина, имаше ли сблъсък между религиозната идентичност на кубинците и твоята, или успя да помириш двете в себе си?

-Кубинците са толкова атеисти, колкото и българите. Но – трябва да призная – аз не съм ходил в Хавана, за да мисионерствам. Целта на пътешествието ми бе съвършено друга. Исках, подобно на папа Хем, да направя една истинска измислица, да налучкам едно смислено изречение (обърнете внимание на факта, че думите „измислица“ и „смисъл“ имат един и същ корен), и… Животът да тръгне; да тръгне и да върви по вода; бързо и стабилно като шхуната „Пилар“. Щом веднъж се е случило, трябва да може и сега…

-Все пак, как образът на един духовник се покрива с бохем като Хемингуей?

-О, той и отец Тома може да пие за живите и за умрелите. А от друга страна, при Хемингуей има една особена аскетика. Трудно доловима и безкрайно абсурдна, но все пак я има. Пък и не бива да се забравя, че освен бохем, Хемингуей е бил и много страдащ човек. Не само духовно, но и физически. Затова ми бяха интересни библейските проекции на образа му. Най-малкото защото цар Соломон също е бил с много жени и също е пиел не малко. Неслучайно „Фиеста“ носи като подзлаглавие стих от „Еклесиаст“… „и изгрява слънце“.

235467_b-А как да разбирам отношението, или търсенето на вечната жена у отец Тома?  

-Ако искаш, може и по платоновски (не казвам платонически). Защото по-важни от нещата са идеите за тях. Предполагам знаеш, че името „Тома“ означава близнак. Затова и отецът търси своята сестрица-невеста. Той добре знае, че тя е безкрайно реална, най-малкото, защото за нея е написана цяла една библейска книга -„Песен на песните“. Несъмнено сестрицата-невеста я има, и поради тази причина на моя герой му се налага да обиколи всички земни кълбета и да я потърси.

-Да се върнем на родна почва – може ли да намерим упование в източното православие днес, при бушуващата война в Украйна? 

-По повод войната в Украйна, мисля, че повече трябва да се чете Гогол. Защото един от проблемите ни (който е причина за немалко от войните), идва от пресериозното отношение към нас самите. Загубихме чувство за хумор и това с времето ще поражда все повече напрежение. Благородната самоирония на Борехс също е добър антидот. Полезен е и Хемингуей, който казва, че победителят не печели нищо. Защото ако не беше папа Хем и до ден днешен нямаше да разберем „за кого бие камбаната“. А това и във време на мир, и във време на война е особено важно. Не осъзнаем ли, че тя бие за нас, знанието губи стойност.

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

223799_b

Изкуство, откраднато от светлината

Николай Петков за  “Фигури” на  Мария Попова Обикновено в повечето науки и в повечето изкуства фигурите, …