Начало / Интервюта / Денис Коробко: Съдбата на писателите емигранти е да бъдат чути извън родината си

Денис Коробко: Съдбата на писателите емигранти е да бъдат чути извън родината си

Как Сергей Лебедев пусна духа от бутилката с романа си Дебютант

kor

За това говорим с Денис Коробко, който преди две години бе награден от Съюза на преводачите в България за дебютния роман на Лебедев – Предел на забравата. Благодарение на Денис четем Личните бележници на Антон Чехов“, Изповед“ на Лев Толстой, познаваме творчеството на Борис Акунин, видяхме нови имена като Евгения Белорусец и още много талантливи писатели, които показват уменията на един отлично боравещ с езика преводач и журналист.

„Дебютант“ е политически трилър в духа на Джон Льо Каре, провокиран от случая „Скрипал“. Неговата актуалност се дължи не само на този международен скандал, в който Русия бе обвинена за отравянето на свой бивш военен разузнавач във Великобритания. Книгата всмуква по характерния за Лебедев маниер на двусмислена съдбовна връзка между човека и системата. Да чуем преводача ù. 

– Денис, по-лесна ли беше работата ти върху „Дебютант“, след като овладя стила на автора от „Предел на забравата“?

– Всъщност беше по-трудна, защото текстът на „Дебютант“ (без да е тромав) не се лее като този на „Предела“, който те хваща и започва да те носи до такава степен, че имаш чувството, че ще се излее през края на страницата. И именно по тази причина работата над него бе някак по-скована, може би – заради първоначалната естетически заредена инерция и леката изненада, че езикът и стилът не са същите. „Дебютантът“ няма този клокочещ словесен орнамент, но и по-всяка вероятност именно това е била идеята на Лебедев – тогава по-ясно изпъква посланието, което търси природата на доброто и злото (в по-голяма степен второто), а за читателя това ще е важно, особено на фона на продължаващата вече почти половин година война.

– С коя от двете книги препоръчваш читателят да започне срещата си със Сергей Лебедев?

– Както вече споменах, двете книги са достатъчно различни. Едната е философстващ поглед назад (много наблюдателен и достатъчно чувствителен), другата е вперена повече в съвременността с всички произтичащи от факта художествени последствия. Първата повече клони към т.нар. „висока литература“, втората е по-скоро своеобразен „шпионски трилър“, в който са вплетени отношенията „наука-власт“ (без при това да губи – просто разлика в жанра, доколкото такова нещо като „жанр“ съществува). Предполагам, че казаното до тук до някаква вече може да даде отговор на въпроса. А моето лично мнение е, че при Лебедев трябва да се започне с „Гъсокът Фриц“ – книга, писана преди „Предела“, но нея още я няма на български.

– Какво цели да покаже той с „Дебютант“ – че и най-опитният учен е инструмент на властта, или че все пак може да ù се изплъзне?

– „Дебютант“ е литературна обработка на съвсем реалния „новинарски трилър“, наречен „Новичок“ (човек би трябвало доста упорито да е бягал от новините по медиите, за да го е пропуснал). „Дебютант“ – това е бойно вещество, смъртоносна отрова, която не оставя следи (тук няма да се сдържа да вмъкна, че никой от отровените в реалността не е умрял, с едно изключение, но това е в реалността), тя се създава в секретни лаборатории от тесни специалисти под постоянен надзор. Подобни начинания не се явяват от само себе си – те съществуват по волята на властта и се създават единствено и само за нейните нужди. А ученият, който работи над този препарат, вече се озовава в ситуация, която бих нарекъл „морално блато“, и живее между Сцилата на високата наука и Харибдата на уродливостта на „рожбата“, без да може да „плати“ и да излезе от играта.

 – Един цитат от нея дава храна за размисъл – „Не знам как е с враговете, но себе си унищожаваме много добре“. На фона на днешните военни действия, оправдано ли е критичното отношение към родината им на писатели като Сергей Лебедев, Светлана Алексиевич и други, живеещи на Запад? 

– Цитатът много добре пасва на военните действия и е достатъчно ясен, без да има нужда от по-нататъшен коментар. А иначе, мисля, че писателите емигранти (струва ми се, че с началото на войната Лебедев окончателно се превърна в такъв) до голяма степен имат такава съдба – критикуват (не страната, а властта), за да бъдат чути, но не толкова в родината си, колкото извън нея, това е тяхната форма на съществуване. По този повод неотдавна хубаво се изказа лидерът на руската музикална група „ДДТ“ Юрий Шевчук: „Родината, приятели – това не е задникът на президента, който трябва да се опипва и целува през цялото време…“ Доколкото знам, Шевчук няма намерение да напуска Русия…

sergei_lebedev

Писателите емигранти (струва ми се, че с началото на войната Лебедев окончателно се превърна в такъв) до голяма степен имат такава съдба – критикуват (не страната, а властта), за да бъдат чути, но не толкова в родината си, колкото извън нея, това е тяхната форма на съществуване

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

valeri_petrov_cover-1200x900-ezgif.com-webp-to-jpg-converter

Валери Петров – цитати от вечни интервюта

Думите греят на рождения му ден Дете е на учителка по френски и софийски адвокат …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...