Начало / Интервюта / Кармен Мишу за българите: „В съвремието ни липсват герои“

Кармен Мишу за българите: „В съвремието ни липсват герои“

Всяко време има своите нрави, допълва тя

462642604_1726779331479466_7363001314688608061_n

Романът „Дъжд“ спечели много читатели през тази 2024– стойността на книгата е още по-голяма, като се има предвид как е написана. Заради компютърен вирус Кармен Мишу я съчинява буквално от първата буква наново. А самата тя обича да обитава в романите си прежни времена. Любовта ѝ към историята ни се проявява още в дебютната „Балканска сага“ – преди 17 години. Авторка е на роман за Крум, има книга за нестинарките. Специално „Дъжд“ пренася в болезнена епоха – покрай Априлското въстание. Романът обаче е за любов и откривателство, за вечните стремежи на човешката душа.

Кармен Мишу пресъздава в „Дъжд“ душата на онзи позабравен българин от по-миналия век – и ни кара да припознаем в него и себе си

327

– „Дъжд“ е от книгите, които впечатлиха през тази 2024-а. Каква е историята на романа, как го създадохте?

– Вече написана, преди 5 години, тя „изгоря” от компютърния вирус „Троянски кон”. Пред мен стоеше дилемата да я напиша отново, или да махна с ръка и да кажа – така ѝ било писано. Помислих си тогава, че не трябва тези 5 години да се тълкуват като изгубени, още повече, че много ми се искаше моите герои да заживеят чрез читателите. Написах я отново, за още 5 години. Нито едно изречение не е същото като в първия вариант.

– В наше време сме особено чувствителни към историята ни, особено от онези времена, които описвате и в книгата си. Стремяхте ли се към историческа истинност?

– Обичам историята, интересни са ми миналите времена. Понеже всичките ми книги са с такава тематика, подхождам отговорно, чета много исторически книги, консултирам се с историци. За мен да пишеш за история и да не си максимално достоверен е нехайно, несериозно и безотговорно.

– Доколко романтичната ни представа днес за периода покрай и след Освобождението се разминава с истината, наемате ли се да отговорите?

– Връщането към миналото е тенденция не само в България, а и в световен мащаб. Може би се случва закономерно, защото в съвремието ни липсват герои. Когато човек е доволен, сит и свободен, малко трудно мисли за велики дела. Дали действителността около Априлското въстание и Освободителната война, и целия период от 500 години, в които сме били част от Османската империя, е било такова, каквото го описват изворите, не се наемам да кажа.

– А каква е ролята на реалните исторически фигури в сюжета Ви – за достоверност ли ги включихте, или пък трудно може да си представим тогавашна България без тях?

– Една от идеите на „Дъжд“ е да представи реално съществуващи личности , герои от близкото ни минало, като обикновени хора . Да припомни името на Цанко Дюстабанов и на други позабравени поборници, да даде друг прочит на думата „робство“, да разкаже за знакови исторически събития през погледа на героите от романа . Да върне самочувствието ни като нация в онзи добър, а не показен смисъл . Да ни направи малко по-добри, по-обичащи се. Защото книгата разказва и за една голяма любов. Историческите личности, за които се говори в романа, не са „сложени“ за колорит. Те са неделима част от събитията . Ако мога да перефразирам, „те са обръщали времето и времето е обръщало тях“.

Всяко време има свои порядки и нрави. Със сигурност ние сме деца на днешното и като такива можем само да вземем поука от историята. Ако правилно я четем!

Mishu

– Прави впечатление, че историята в „Дъжд“ е много лична и задушевна на моменти – загубили ли сме според вас качествата на тогавашните българи?

– Труден въпрос. Може би ни липсва обединението в името на добра кауза, жертвоготовността, даже гостоприемството на хората от едно време. Българинът стана „сам за себе си“, саможив, непредизвикано агресивен . Понякога изпитвам тъга от трансформацията ни. Пожелавам си да имаме повече детска чистота и наивност, повече вяра и надежда в доброто, повече ентусиазъм. По-малко завист, никаква злоба.

– Вашите истории винаги се заплитат в миналото; ту в Средновековието, ту около Освобождението и през миналия век. Имате ли чувството, че живеем в конфликт с онова преди?

– Не мисля! Защото всяко време има свои порядки и нрави. Със сигурност ние сме деца на днешното и като такива можем само да вземем поука от историята. Ако правилно я четем!

– Има ли съвременни български исторически книги и автори, които Ви впечатляват или вдъхновяват? И какво препрочитате от класиката?

– Ако трябва да изброявам любими автори, списъка ще е много дълъг . Препрочитала съм по няколко пъти романите на Димитър Талев, Вера Мутафчиева, Димитър Димов. Обичам хубавите книги, купувам много, чета бързо и ненаситно . Имам добрия или лош навик, когато видя бездарно четиво, да го оставям недочетено!

– Благодарим от сърце и очакваме следващото Ви заглавие!

Интервю на Красимир Проданов
Снимка: архив на Кармен Мишу

Прочетете още

468595697_9119352975858_3214336484112650051_n

Боян Боев за силата на приказките: „Светът ни се нуждае повече от всякога от добро“

То е най-могъщото вълшебство, добавя той „Доброто сърце“ на Боян Боев е необикновен сборник – …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...