Лира Литературно-рекламна Агенция
Всяко време има своите нрави, допълва тя
Романът „Дъжд“ спечели много читатели през тази 2024-а – стойността на книгата е още по-голяма, като се има предвид как е написана. Заради компютърен вирус Кармен Мишу я съчинява буквално от първата буква наново. А самата тя обича да обитава в романите си прежни времена. Любовта ѝ към историята ни се проявява още в дебютната „Балканска сага“ – преди 17 години. Авторка е на роман за Крум, има книга за нестинарките. Специално „Дъжд“ пренася в болезнена епоха – покрай Априлското въстание. Романът обаче е за любов и откривателство, за вечните стремежи на човешката душа.
Кармен Мишу пресъздава в „Дъжд“ душата на онзи позабравен българин от по-миналия век – и ни кара да припознаем в него и себе си
– „Дъжд“ е от книгите, които впечатлиха през тази 2024-а. Каква е историята на романа, как го създадохте?
– Вече написана, преди 5 години, тя „изгоря” от компютърния вирус „Троянски кон”. Пред мен стоеше дилемата да я напиша отново, или да махна с ръка и да кажа – така ѝ било писано. Помислих си тогава, че не трябва тези 5 години да се тълкуват като изгубени, още повече, че много ми се искаше моите герои да заживеят чрез читателите. Написах я отново, за още 5 години. Нито едно изречение не е същото като в първия вариант.
– В наше време сме особено чувствителни към историята ни, особено от онези времена, които описвате и в книгата си. Стремяхте ли се към историческа истинност?
– Обичам историята, интересни са ми миналите времена. Понеже всичките ми книги са с такава тематика, подхождам отговорно, чета много исторически книги, консултирам се с историци. За мен да пишеш за история и да не си максимално достоверен е нехайно, несериозно и безотговорно.
– Доколко романтичната ни представа днес за периода покрай и след Освобождението се разминава с истината, наемате ли се да отговорите?
– Връщането към миналото е тенденция не само в България, а и в световен мащаб. Може би се случва закономерно, защото в съвремието ни липсват герои. Когато човек е доволен, сит и свободен, малко трудно мисли за велики дела. Дали действителността около Априлското въстание и Освободителната война, и целия период от 500 години, в които сме били част от Османската империя, е било такова, каквото го описват изворите, не се наемам да кажа.
– А каква е ролята на реалните исторически фигури в сюжета Ви – за достоверност ли ги включихте, или пък трудно може да си представим тогавашна България без тях?
– Една от идеите на „Дъжд“ е да представи реално съществуващи личности , герои от близкото ни минало, като обикновени хора . Да припомни името на Цанко Дюстабанов и на други позабравени поборници, да даде друг прочит на думата „робство“, да разкаже за знакови исторически събития през погледа на героите от романа . Да върне самочувствието ни като нация в онзи добър, а не показен смисъл . Да ни направи малко по-добри, по-обичащи се. Защото книгата разказва и за една голяма любов. Историческите личности, за които се говори в романа, не са „сложени“ за колорит. Те са неделима част от събитията . Ако мога да перефразирам, „те са обръщали времето и времето е обръщало тях“.
Всяко време има свои порядки и нрави. Със сигурност ние сме деца на днешното и като такива можем само да вземем поука от историята. Ако правилно я четем!
– Прави впечатление, че историята в „Дъжд“ е много лична и задушевна на моменти – загубили ли сме според вас качествата на тогавашните българи?
– Труден въпрос. Може би ни липсва обединението в името на добра кауза, жертвоготовността, даже гостоприемството на хората от едно време. Българинът стана „сам за себе си“, саможив, непредизвикано агресивен . Понякога изпитвам тъга от трансформацията ни. Пожелавам си да имаме повече детска чистота и наивност, повече вяра и надежда в доброто, повече ентусиазъм. По-малко завист, никаква злоба.
– Вашите истории винаги се заплитат в миналото; ту в Средновековието, ту около Освобождението и през миналия век. Имате ли чувството, че живеем в конфликт с онова преди?
– Не мисля! Защото всяко време има свои порядки и нрави. Със сигурност ние сме деца на днешното и като такива можем само да вземем поука от историята. Ако правилно я четем!
– Има ли съвременни български исторически книги и автори, които Ви впечатляват или вдъхновяват? И какво препрочитате от класиката?
– Ако трябва да изброявам любими автори, списъка ще е много дълъг . Препрочитала съм по няколко пъти романите на Димитър Талев, Вера Мутафчиева, Димитър Димов. Обичам хубавите книги, купувам много, чета бързо и ненаситно . Имам добрия или лош навик, когато видя бездарно четиво, да го оставям недочетено!
– Благодарим от сърце и очакваме следващото Ви заглавие!
