Начало / Интервюта / Десислава Христозова: Откровеността винаги води до добро!

Десислава Христозова: Откровеността винаги води до добро!

Журналистка описа в една необичайна книга битката си с килограмите

IMG-20220530-WA0003 (1)

Тя е дългогодишен редактор в БНТ, и книгата ù „Тихо! За това не се говори“ наистина е по-различна от всички излизали досега по темата за затлъстяването. Защото Десислава Христозова оглежда проблема от всички възможни страни – като човек с наднормено тегло, който има какво да излее емоционално, дори да иронизира себе си, но най-вече да го проучи чисто журналистически, така че да помогне и на други хора. Анимираните илюстрации на Мария Шопова допринасят изданието да изглежда приятно, ненатоварващо за четене, а стилът на самата Деси е енергичен и мил, както ще се убедите от нашето интервю.      

-Колко дълго назряваше у вас желанието да напишете тази книга и защо трябва да се говори за затлъстяването толкова откровено?

-Откакто се помня, нося излишното си тегло. Все се каня да посветя една година от живота си – да се лиша от вредната храна, да изтощя тялото си от тренировки, да отделя време за личностното си израстване, защото така вярвам, че ще успея да постигна идеалното тегло. И все пропускам тази така бленувана за мен година. Все започвам поредната диета и се провалям. Посветих обаче една година на написването на „Тихо! За това не се говори“ и това е най-пълноценната ми година. Докато разказвах живота си на дебел човек на моята близка приятелка, журналистът Мира Добрева, аз успявах да излея най-дълбоките си емоции, най-пазените си тайни, най-болезнените си спомени на затлъстяло дете, девойка и жена. А тя се оказа най-търпеливият ми слушател. Така, постепенно и неусетно за мен, споделянето се превърна в дълги часове разговори, а оттам прерасна в идеята да напиша книга. Но тази книга не е просто четиво.

Мира един ден ми каза: „Деси, хората по света не подозират, че вие, дебелите, живеете в таен свят, че не ни казвате и една десета от истината за вашите тревожни мисли, за болката в телата ви, за дискомфорта, за срама, за надеждите и провалите. Ние с теб си споделяме, защото сме приятели, но твоята изказана болка може да се превърне в кауза, която да донесе радост на много като теб и най-вече на хиляди деца, тръгнали по твоя път. Разкажи на повече хора за този така непознат за нас свят“. Така взех решението си да напиша моите истории. Допълних ги с интервюта със специалисти – диетолог, психолог, бивша наркозависима. Написах и вдъхновяващите истории на хора, които доказват, че надежда винаги има и всичко може да бъде постигнато – дори от най-дебелия, дори от най-възрастния. Затова казвам, че това е най-смислената ми година – защото аз вече съм по-лека емоционално.

Нямате представа каква терапия е за дебелия човек да може да сподели публично, да може да говори открито, да усети споделеност. След излизането на книгата дебели хора от цялата страна, дори от чужбина, не спират да ми пишат, че най-ценното за тях е споделеността – те вече знаят, че не са сами. Защото има една Деси, която излезе и обяви на света, че нас ни има. А откровеността винаги води до добро. Аз съм понесла много обиди заради килограмите си през годините – от деца, дори от възрастни. Преди се свивах, плачех или мразех. Сега разбирам, че хората обиждат, не защото са гадняри, а защото просто не осъзнават какво ни причиняват. Когато научат повече за това, че затлъстяването не е слабохарактерност, а е зависимост или е породено от друго заболяване, тогава те ще разберат защо просто подхвърлената от тях обидна дума е като нож, който се забива в сърцето ни. И боли. И не само: откровените разговори по темата ще доведат до по-висока хранителна култура и най-вече – превенция. Трябва да разберем най-важното – превенцията е нашият спасител, не борбата с последствията от затлъстяването.

IMG-20220530-WA0000

-Мислите ли, че на дебеланковците би им повлияло да прочетат как ги възприемат хората отстрани?

-О, да! Ние, дебелите, често се самозалъгваме. Мислим си, че като не говорим по темата, хората не забялазват нашите излишни килограми. Мислим си, че като не ни го казват в очите, означава, че и зад гърба ни не говорят. А смущението от излишното тегло присъства и в нас, и във вас – хората със здравословно тегло. Ние се притесняваме от вас, че сме грозни, че пречим, че заемаме твърде много място в колата, в самолета, че не можем да катерим планини като вас, да минем по тясната пътека в автобуса, че се изморяваме твърде бързо. Вие пък се притеснявате да говорите с нас, защото не знаете дали няма да се обидим, ако повдигнете темата за затлъстяването, не знаете как да подходите към разговора, притеснявате се, като видите зачервените ни бузи след десет изкачени стъпала, ужасявате се да не ни стане лошо от жегата и т.н. Затова е добре дебеланковците да се отпуснат да споделят, за да имат по-леки отношения с околните. И да – хубаво е да знаят мнението на околните, защото понякога то действа като свеж въздух, като стимул, най-малкото като първа стъпка към ново начало.

-Как става така, че всевъзможните диети, на които се подлагат хората – вие ги изброявате – и аз от личен опит знам, не дават дълготраен ефект. Това от нашата липса на воля ли е?

-Дълги години вярвах, че е заради липсата на воля. Диетологът д-р Мария Николова, чието интервю ще намерите на страниците на книгата ми, ще ви даде много ясна представа за точно обратното. Тя много хубаво, на общодостъпен език обяснява за намесата на гените, за важността от възпитанието на хранителните ни навици, привикването към спорт и най-вече за така наречения ни нов начин на живот, в който всичко е на една ръка разстояние, за улеснение на човечеството, но на една ръка разстояние са и огромните количества храна. Силно ви препоръчвам да прочетете това интервю.

-Кое според вас наложи модата на едрите манекенки?

-Още една прекрасна Мария ми даде интервю за книгата – Мария Георгиева, гл.редактор на модното списание „ELLE“. Тя е моята друга крайност – твърде слаба, също понесла не една и две обиди през живота си заради крехкото си тяло обаче и в опити да напълнее. Разбира се, с нея поговорихме за плъссайз моделите, които имат милиони последователи в социалните мрежи. Историите на тези момичета, за които пиша аз в моята книга, са впечатляващи. Има си и обяснение как модната индустрия подхранва идеализирането на обемните тела, защото населението на планетата напълнява и предпочита да се оприличава с пищните форми, а не да се депресира от кльощавите манакенки. Но нека бъдем откровени – коя майка иска дъщеря й да изпада в крайностите на манекенките от 90-те на миналия век или пък в съвременните крайности на световни над 100-килограмови модели. И двете водят до разруха на здравето.

IMG-20220530-WA0002 (1)

-Има една езотерична представа за наднорменото тегло, че то е физическа проява на душата на такъв човек. Вие как гледате на подобна теория?

-Нали знаете приказката „Дебелите хора са добри хора, защото слабите не могат да напълнеят от злоба“? Ами, не е така. Смятам, че светлината на душата се отразява и върху пълното, и върху слабото тяло. Аз например съм много усмихнат човек, но познавам доста вечно сърдити дебели хора. И обратното. Иначе съм съгласна, че емоциите влияят върху здравето ни, но не мога да изказвам твърдения, които могат да докажат само психолозите и лекарите.

-Деси, влязох във вашия канал в Youtube и виждам, че сериозно работите по въпроса с килограмите. Този път обнадеждена ли сте от резултата?

-Youtube каналът ми се казва „Деси, къде си?“. И съм такава – постоянно търся къде е Деси, този път ще успее ли, докъде ще й стигнат силите. Задавам си много въпроси. Винаги се надявам да успея – заради себе си, заради децата си и заради всички останали деца по света. Защото леко пълното дете има голям шанс да бъде залъгано и да се превърне в дебел възрастен, който цял живот да лекува последствията от затлъстяването. А има шанс да бъде подпомогнато и да се превърне в активен възрастен, който да доживее до 100 години. И да ги доживее здрав, на крак, с бистър ум. Силно ви препоръчвам да прочетете книгата на Мира Добрева „Столетниците: благословия или орисия“ – там се крият отговорите на много от въпросите, които търсим всички – за храненето, което води до дълголетие, за начина на живот, за истинската стойност на дните ни. Аз виждам, че ако следваме техните послания, категорично ще бъдем здрави, уверени и много по-щастливи.

Благодаря ви!

Разговора води: Людмила Еленкова 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

232557_b

Прилив на чувства

За тънката граница между журналистика и литература ни кара да помислим Маркес Мобилизираме се в …