Лира Литературно-рекламна Агенция
Говорим с популярния журналист, чиито сборник с пътеписи „Истории от ръчния багаж“ стана Книга на 2023 г. според книжарите на „Хеликон“.
Благодарение на него мнозина почувстваха необятния свят по-близък и явно не сгрешиха, защото отношението на Георги Милков е взаимно. Това личи от всичко, което той сподели с „Лира.бг“, вижте.
– Г-н Милков, как приехте новината, че именно книжарите избраха вашата книга за 2023?
– Както се приемат хубавите новини – дори в момента съзнанието ти да е заето с някакво злободневие, изведнъж забравяш цялата досада на делника, настроението ти се подобрява, край теб става някак по-светло и топло, душата ликува… Съвсем естествено веднага се сетих за всички приятни емоции, които съм имал в книжарниците на „Хеликон“ из цялата страна. Първото представяне на книгата „Истории от ръчния багаж“ извън София всъщност беше именно в „Хеликон“ в Бургас. Незабравимо изживяване заради приятелството, което срещнах. Дори не предполагах колко прекрасно ще бъде – първо заради сърцатото гостоприемство на работещите в книжарницата, след това заради всички хора, които се бяха събрали за представянето. Някои носеха малки подаръци – домашно сладко от смокини, сладкиши, шоколад, вино, картички, малки сувенири… Нямах време истински да се замисля колко трогателно бе всичко това, защото тази спонтанна любов ме засипа така неочаквано. Беше не просто представяне на нова книга, а споделено емоционално тържество! Това се случи в края на март, после се заредиха представяния из цялата страна. В повечето градове тези срещи с читателите бяха в библиотеки или общински зали, но там, където имаше книжарници на „Хеликон“, често се отбивах, за да разпиша някоя и друга книга и затова имам приятни емоции, свързани с всички тези места из цялата страна.
– Кое беше водещо при подбора на текстовете за книгата – да са интересни за хората, или да са ценни за самия вас?
– Да ви кажа честно, не подходих с някаква кой знае каква дълбока логическа мисъл при подбора на историите. По-скоро се получи така, както правя, когато съм седнал с приятели и им разказвам любимите си истории. Всичко в тази книга ми се е случило, преживял съм го или пък става дума за нещо, което ме е впечатлило силно или докоснало през годините. И когато съм разказвал тези истории на различни приятели, убеждавал съм се, че са им били интересни и на тях. Така чрез издаването на този сборник с разкази и благодарение на читателите, аз в действителност разширих задочно кръга на своите приятели.
– Интересно, как поезията намери място в „Истории от ръчния багаж“?
– Ливанският поет Халил Джубран казва, че кладенецът, от който извира смехът ни, често пъти е пълен с нашите сълзи, а цигулката, която радва духа ни е била дърво, дълбано с ножове. Как да не прибегне човек до поезия? Тя е силен екстракт от емоции, но точно затова внимавам как я използвам. То е като със специфичния аромат на мадагаскарската ванилия. Две-три капки са напълно достатъчни.
За историята „Тъмното минало на вила „Диодати“ в Женева“ си позволих да направя мой превод на част от поемата „Мрак“ на лорд Байрон от 1816 г., защото съществуващият на бъларски превод ми се стори малко анемичен за нуждите на повествованието. Ползвах също така един стих на Александър Блок в епитафията, която написах за Миряна Башева – една от великите поетеси на нашето време, с която бяха щастлив, че животът ме срещна. Има и още две-три места в книгата, предимно носталгични, където съм си позволил да извадя с курсив кратки поетични форми. Но това е все по същата причина – защото става дума за едва прикрити силни емоции. Без значение с какъв знак са тези емоции. Защото тъгата и радостта са неразделни – приседне ли едната на масата ни, то другата спи в леглото ни. Както казва великият мъдрец на Ориента, когото цитирах в началото. Ние сме просто везни между нашите радости и скърби и само когато сме празни, везната е в равновесие.
– Откъде бихте препоръчали на читателите да се информират за произтичащия сега военен конфликт в Близкия Изток?
– За хора, които бегло познават историята на региона и заплетените меандри на този прастар конфликт, е много трудно да се ориентират в ситуацията. Още повече ако са бомбардирани от пропагандни съобщения и без да си дават сметка за това, са склонни да ги приемат за чиста информация. В такива случаи спасението е едно – то е като да се хванеш за твърда скала в бурно море. Тоест, следиш източник, който спазва стандартите, на когото може да се вярва и в продължение на дълги години го е доказал.
– Във вашата работа навлизат все повече блогъри, търсейки бърза популярност. Мислите ли, че това може да се окаже проблем за журналистическата професия?
– Не, не мисля, че ще е проблем. Журналистиката наистина се промени много през последните години, като и редица други професии, предполагам. Но въпреки мимикрията в нашия занаят заради възхода на технологиите, появата на различни канали за комуникация и всевъзможни други обществени фактори, никой не може да изземе функциите на добрата стара журналистика.
– Нужна ли е морална подготовка преди човек да тръгне на такива пътешествия, каквито вие предприемате?
– Моралната подготовка е важна във всяко време и на всяка крачка. Дори, когато не трябва да ходим много надалеч. Като например на среща със себе си. Най-вече тогава!
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
Снимка: Георги Милков | Facebook
