Начало / Интервюта / Ина Ясипова: Единственият капитал, с който разполагаме, е личната ни свобода

Ина Ясипова: Единственият капитал, с който разполагаме, е личната ни свобода

Българка от Австралия нашумя с дебютния си роман

Ina Yasipova (1)

 „Жива“ на Ина Ясипова за поредна седмица е в топ 10 на класацията за художествена литература, което ни провокира да потърсим авторката на другия край на света. И да се убедим, че историята ù – на млада жена, тръгнала от корпоративна Австралия назад, през руините на едно българско село, та чак до богомилите, е много лична за Ина. Написана от първо лице, без да се фръцка в социалните мрежи, тя спечели читателите с любов към изконното, припомняйки им, че с малко познание и родова памет всеки не само ще оживее, а задълго ще се съхрани.

-Здравейте, Ина! Как сте и къде ви намираме в момента?

-Здравейте. Благодаря, добре съм. Намирате ме в дома ми в Мелбърн след натоварен работен ден, каквито са повечето ми делници.

-Романът ви „Жива“ е в българските класации за най-продавани книги. Поздравления за вашия успех! С каква нагласа започнахте тази история?    

-Аз съм шокирана, че романът ми се радва на толкова голям читателски интерес. Все пак това е първата ми книга и имах доста съмнения и колебания дали изобщо да я публикувам. Написах я, защото това, което преживях при първото ми завръщане след много години в България, беше толкова вълнуващо, че не можех да спра да мисля за всичко, което ми се случи. Имах нужда да го запиша не за да го публикувам, а най-вече, за да го запомня. За да не го заличат от съзнанието ми плаващите пясъци на времето.
Докато пишех „Жива“, си задавах много въпроси. Доколко решенията и изборите на съвременния човек са плод на неговото знание, но и на неговото незнание. До каква степен сме свикнали с повърхностното възприемане на света, защото така ни е по-удобно. И защо не желаем да погледнем отвъд привидностите, да потърсим онези тайни, които биха могли да ни помогнат да опознаем по-добре самите себе си. Понякога е страшно да се изправиш срещу тях.

-А с какво ви привлече Боян Мага, че насочвате сюжета към неговата личност?

-Аз не бях чувала нищо за Боян Мага. Не си спомням да сме учили за него в училище. Или пък съм пропуснала точно този урок. Но историята на богомилите ме връхлетя като неочаквана буря. Съдбата ме срещна с човек, който ми разказа за богомилите, за тяхната вяра и философия, за техните тайни. Беше като някакво откровение. Имах чувството, че цял живот съм ги търсила. Намерих ги точно тогава, когато вече бях готова да се срещна с тях.
Боян Мага е една от най-светлите личности в българската история. Той е истински будител, високо образован човек, който се отказва от облагите, които царският произход му носи, за да разпространява знание и просвещение сред хората в една епоха, когато повечето са били неграмотни. Самият факт, че е имал толкова много последователи и че според някои източници е вдъхновил всички онези ереси, които посяват животворното семе на европейския ренесанс, го превръща в духовен водач, в човек, който прекрачва границите на времето.
Между другото, преди няколко дни ми писа читателка, която ми разказа, че в Бургас миналата година бил издигнат паметник на Боян Мага. Поставянето на този паметник предизвикало брожения в българската православна църква, както и в някои екстремистки политически кръгове. Настояли да бъде премахнат, защото противоречал на някакви техни убеждения.
В крайна сметка паметникът паднал в жертва на тези ретроградни схващания. Вече го няма.
От една страна, това е много тъжно, защото да се премахват произведения на изкуството заради предразсъдъците на невежи представители на политическата или църковната власт, е мрачна средновековна практика.
От друга страна, това е още едно потвърждение за огромната сила на Боян Мага. Ако личността му продължава да стряска слепите умове повече от хиляда години след смъртта му, това е неоспоримо доказателство за величието му.

0 (1)

-Защо от Австралия се обърнахте към стария български бит и духовност, впрочем, откога не сте на родна територия?   

-Аз живея извън България вече 12 години. Напуснах родината си заради тежко събитие в личния ми живот и през първите години съзнателно си налагах да не мисля за България, защото спомените за нея ми носеха само мъка. Опитах се да започна живота си наново, начисто, от нулата. Да не чета нищо за България. Да не зная нищо за нея. Да я забравя.
Не успях. Оказа се, че нося корените със себе си. И че тези корени ме дърпат обратно с някаква неведома сила. Предадох се пред тази сила. Започнах отново да чета новините от България. Да се чувам с приятелите от детството си. Да чета български книги. Слава Богу, че вече има електронни книги, таблетът ми е пълен с тях. Започнах да сънувам България. В един момент този копнеж стана непреодолим. Купих си билет и се прибрах. И така се роди „Жива“.

-Хареса ми една реплика на вашата героиня от романа: „Свободата е да можеш да си тръгнеш във всеки един момент, без животът ти да пропадне“. Правите ли го наистина?

-Правила съм го няколко пъти и съм плащала много висока цена за това. Но си заслужава. Бих го направила отново. В крайна сметка единственият капитал, с който наистина разполагаме, е личната ни свобода.

-Какъв е социалният климат на онзи, толкова отдалечен от нас континент? Разкажете ни как се отрази на хората в Австралия пандемията, реагират ли на войната в Украйна? Ето, в момента, в който ви пиша, при вас гласуват за парламент.    

-Изненадана съм, че хората в България се интересуват от изборите в Австралия. Да, Лейбъристката партия спечели мнозинство и очевидно започва политическа промяна, която голяма част от австралийците очакваха. Вярвам, че ще е за добро. Социалният климат в Австралия не се различава особено от социалния климат в Западния свят. Навсякъде хората се стремят към висок стандарт и финансов просперитет. Напоследък обществото става все по-консуматорско, което никак не ми харесва, но това е световна тенденция.
Пандемията се отрази тежко върху психиката на хората. Дълго време трябваше да живеем изолирани, да работим в къщите си и да избягваме социални контакти. Вярвам, че това време е отминало и ще остане само като лош спомен.

А всички тук следим с тревога и гняв безумията, които Путин върши в Украйна, и се надяваме тази война да приключи скоро.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

246907789_1009673212924855_8427028844891216644_n

Веселина Седларска: Нека всеки чете нещото, за което гладува сърцето му

23 разказа по действителен случай събра журналистката Веселина Седларска в сборника „Гладни сърца“  Нейното сладкодумие …