Начало / Интервюта / Любов Миронова: Детето трябва да вижда у дома си библиотека с книги

Любов Миронова: Детето трябва да вижда у дома си библиотека с книги

„Пътеводител в света на приказките“ води към развиване на детското въображение, с такт и усет от страна на възрастните

   Lubov-Mironova-snimka

Любов Миронова е систематизирала знанието за приказките в един наръчник, който да ориентира родители и учители − четенето на каква възраст и на кои приказки би имало най-голям психологически и педагогически ефект. Книгата, плод на нейния дългогодишен опит, е разделена на теоретична и практическа част, и изобилства както от приказки, с които сме израснали, така и от нетрадиционни подходи към тях, включително от гледна точка на обучението по методите на Валдорфската педагогика и Монтесори. Не са подминати нито българските народни приказки, нито световните шедьоври, а непринуденият разказвачески стил на книгата бързо я превръща от учебник във „въображаем приятел“. Потърсихме Любов Миронова, за да ни разкаже повече.

-Г-жо Миронова, на корицата на вашия „Пътеводител в света на приказките“ виждаме пояснението „за деца от 0 до 12 години“. Защо 12 г. е горната граница?

-Възрастните разказват на детето приказки до 12-годишна възраст, като основен инструмент за възпитание. Децата се възпитават в първите седем години чрез личен пример. Така се създава тяхното базисно светоусещане. Родителите, които са дали децата си да се възпитават в институции – ясла и/или детска градина, е нормално да нямат големи очаквания. След това, от 7 до 12, част от ценностната система може да бъде осъзната в уроци по добродетели, четене/разказване на приказки и разговори с осъзнати възрастни.

232993_bНа 12-годишна възраст за децата родителите отиват на втори план, а на първи идват приятелите, в последните години също медиите и внушенията им. Това е възрастта, в която детето спира да има желание да се хареса на родителите си и започва процес на еманципация. В този смисъл това е възрастта, на която родителите се явяват на изпит. Ако са изградили силна сърдечна връзка с детето си, тя ще им позволи да отстанат с него свързани и в този, и в следващия още по-бурен период на пубертета. Ако не са изградили, връзката между тях се къса. Затова често може да се чуе от родители на 12-годишни деца, които търсят помощ: „Такова добро дете беше, а сега нещо му стана и е неузнаваемо.“. Това „неузнаваемо“ са семките, посадени от тях до 7 години като възпитание. На 12 те са поникнали и вързали плод. Родителите, които са били небрежни в първите години, не харесват резултатите. За съжаление, те вече не са водещ ролеви модел и много често изпадат в безизходица. Времето за възпитание на деца е в първите седем години. Времето да се дава внимание и да се посява в детето е до 12-годишна възраст. Също така самите деца до 12 търсят приказките. След това темата за промените в тялото, хормоните и индивидуализирането стават приоритет за тях.

-Много родители купуват книги с приказки, за да провокират у детето си желание самò да чете. Как гледате на това?

-Читател се създава в скута на възрастен. Ако искат родителите да създадат читател, години наред, в периода от 0 до 7, трябва те да му четат/разказват приказки. У него в този период се изгражда любов към книгата, любов към четенето като ценност. И тук ролевите модели в живота на детето трябва да са носители на тези послания чрез действия, а не на думи. Детето трябва да вижда у дома си библиотека с книги. Да вижда родителите си да четат книги, да е водено в книжарници и магията на книгите да е запалила искра в него.

-Защо децата обичат да им се повтаря една и съща приказка, без да им омръзне?

-В един определен период от живота си децата имат нужда отново и отново да повтарят едно и също, за да изграждат чувството си за ритъм. Дали да пускат отново и отново бобчета едно по едно в шише, дали да искат да им се чете една и съща приказка, точно по един и същи начин, нуждата от ритъм изисква от родителите уместна подкрепа. Може месеци детето да иска един и същи текст. Това не трябва да смущава възрастните. Идва един ден, в който детето е преработило приказката и минава на следващата. Децата нямат нужда от разнообразие докъм 6-ата им година. Родителите имат. Тези процеси са обяснени в книгата „Пътеводител в света на приказките“. Паралелно върви обяснението за етапите на развитие на детето, нуждите му и уместните приказки и книги за съответната възраст.

-Проблемът с концентрацията става все по-сериозен. Как да задържим вниманието на детето днес, камо ли върху приказка?

-Приказките задържат лесно вниманието и на най-хаотичните деца, когато са правилно поднесени. В книгата ми има специална глава за разказвача как да се подготви, как да вкара музика в текста, как да подготви самият текст. Избрала съм текстове в различни възрастови групи на детските градини. В държавните детски градини групите са големи. От 40 минути до час децата притихват, когато е добре поднесена приказката.

-На много родители класическите приказки им изглеждат страшни. Кога е време за феи, и кога за вещици?
.
-Към седмата година в детето се събужда ново качество на ума, а именно въображението. Тогава е времето на вълшебните приказки. Моята препоръка е да започнем първо с традиционните за нас митични същества като самодиви, змейове и хали и след това да отидем на тези от другите народи като гноми, елфи и т.н. Целта е детето с въображението си да изгради образ, който не може да види в ежедневието си, но този образ е на същество от духовния свят, а не безмислица от анимационен филм или компютърна игра.

Класическите приказки са разказвани за възрастни. Те не са страшни, а контрастно разказват за живота, такъв какъвто е, и с LM bхубавите и с лошите му страни.
Ако на някой са му разказвали класически приказки, когато им е времето от 7 до 12, психиката му си е изградила плавно механизми за справяне с тези житейски ситуации. Ние не срещаме децата в упор с истината за света, а ги спускаме като с парашут в нея през приказките. Много важен елемент от тези приказки е, че те се разказват и нямат илюстрации. Така детето ще си изгради представата за страшното според възможностите си.
Много шум срещу класическите приказки идва от хора, на които не са им разказвали такива приказки и те самите не са преработили тези психически аспекти. Думата „разказвали“ е ключова, защото някои са травмирани от гледане на филмчета по този сюжет. Една лабилност има у тях. Аз давам инструменти на такива родители как да са полезни на децата си, за да изградят стабилна психика.

-В тази връзка, какво мислите за историите в Алиса“, „Вълшебникът от Оз“, „Мери Попинз“ и други на автори, принадлежали на стари езотерични школи?

-Приказките, които са останали във времето са носители на духовни послания. Това им е смисълът и иначе те не биха се запазили. В книгата аз ясно разграничавам народни и класически авторови приказки. Като се премине през народните и се създаде една добра база, се отива към авторовите, например тези на Ханс Кристиян Андерсен. Какви са предимствата от духовна гледна точка на народните, пред тези които са авторови, също излагам в подробности.

-Често задаван и спорен въпрос е на каква възраст да се започне с „Малкият принц“?

-Моето мнение е, че „Малкият принц“ се чете на всяка възраст след 9 г. „Малкият принц“, както и поредицата ми от 108 приказни истории „Бонбончо“, са като лук. Белят се на слоене. В различните възрасти човек обелва различни слоеве и достига до различно ниво на посланията.

-Как да разбираме все по-разпространеното напоследък позитивно възпитание?

-Позитивното възпитание е поредното „влюбване“ на хора, които като нямат дълбочина, но имат страстно нужда да се хвърлят в модерни неща. Хора са възпитавани и преди 2000 години и преди 5000 години, и са ставали личности. Педагогиката – науката за обучение и възпитание, е древна наука. Ако някой иска да възпитава деца съзнателно, аз от години водя Училище за съзнателни родители. От началото на тази година то е онлайн. В момента в него интензивно учат над 160 родители. Да формираш хармонична личност, да възпиташ съзнателна личност изисква повече от мода и чуждопоклонничесво. Изисква работа на родителите преди да имат деца и подготовка за всеки следващ период, в който влиза детето от 0 до 21-годишна възраст.

-Какво ще посъветвате съвременните автори, които пишат приказки за деца?

-Съветвам ги да си купят „Пътеводител в света на приказките“, да се запознаят с етапите на детско развитие, от какво има нужда детето, и от тези позиции да творят. Нагледахме се на литература заради самата литература, на детски книги от възрастни, които искат да се харесват на други възрастни. Няма нужда от тях. Време е детето, душевността му да се сложат в приоритет и авторите да създават фина душевна храна за децата. Защото те са бъдещето на нацията ни, те са бъдещите лекари, инженери, пилоти. Да си автор не е шоу, а отговорност към идващите поколения.

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

274279417_5348885511789634_2833510814547293321_n

Художникът Наталя Йешченко за войната: „Архангел Михаил е сега с Украйна”

Никой не трябва да мисли за ядрени оръжия, особено децата, казва тя Украинският творец рисува, …