Начало / Критика / С „Тягостна любов“ изгрява звездата на Елена Феранте

С „Тягостна любов“ изгрява звездата на Елена Феранте

 Юлия ПЕТКОВА

tyagostnalyubovВсе някой трябва да е написал „роди се звезда“ през 1992 г., когато излиза първият роман на Елена Феранте. „Тягостна любов” (с оригинално заглавие L’amore Molesto) е история за една загуба, лишена от сантименталност. С главна героиня, която осиротява внезапно, но не търси съчувствие. Една на пръв поглед ординерна семейна драма, завихрена около душевните трепети и фантазии на Делия – жена на средна възраст, чиято майка, Амалия, е намерена мъртва. От този мъчителен разказ в първо лице, набъбнал от въпроси, смътни спомени и съмнително чувство за вина, изплува образът на удавилата се жена, който постепенно придобива все по-голяма плътност и жизненост, преливайки в образа на дъщерята. Действието се развива в Неапол – тук няма изненада, нали?

Делия умува възможно ли е майка ù съзнателно да е сложила край на живота си. С кого е била в последния си ден? Каква роля е играл в живота ù противният Казерта, мъжът, с когото вероятно се е срещала? Дирейки истината за смъртта на Амалия, дъщерята се приближава до самата себе си, сякаш най-после се намества в кожата си, изпробва своята идентичност. В процеса на това интимно разследване – авторката не е сметнала за необходимо да заложи в сюжета паралелно полицейско разследване на причините за смъртта – узнаваме, че четиресет години по-рано невръстната Делия е докладвала на баща си една лъжа. Именно тя взривява примитивното му чувство на ревност. Когато задушливата атмосфера в къщата става нетърпима, Амалия предлага на съпруга си да се разделят. Разярен и отчаян, той я прогонва завинаги – заедно с трите им дъщери, една от които е самата Делия. Увисва въпросът дали фактите с техните изплъзващи се очертания ще я помирят с миналото…

Световната си популярност Елена Феранте дължи на неаполитанската тетралогия, започнала с романа „Гениалната приятелка“ – проникновен епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век. У нас обаче италианската писателка, бранеща своята анонимност, е позната още от 2009 г., когато излезе романът й „Дни на самота” в превод на Дария Карапеткова. Трите книги – „Тягостна любов”, „Дни на самота“и „Изгубената дъщеря“ (тя също ще бъде издадена на български), оформят нещо като поредица от трилъри на съзнанието, в които семейните взаимоотношения, в частност отношенията майка-дъщеря, са издълбани болезнено реалистично и дистанцирано, със сурова страст.Героините на тези истории са надарени със смелостта да стигнат дъното, да се оттласнат от него през вцепеняващ хаос от сенки и страхове и да рестартират живота си – с риск спасението да се окаже илюзорно.

„Тягостна любов“ има екранизация от 1995 г. на режисьора Марио Мартоне. Филмът печели три награди „Давид ди Донатело“, номиниран е и за „Златна палма“ от кинофестивала в Кан. Българското издание на романа е в превод на Иво Йонков.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Quichotte

Всеки има свой граал

Юлия ПЕТКОВА „Кишот“ е толкова примамлива, всеобемна откъм теми и благодатна за размисъл книга, че …