Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Една от коронните творби на Марио Варга Льоса с ново издание в превод на Катя Диманова
„Лудориите на лошото момиче“ на испанско-перуанския писател и лауреат на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса излиза за пръв път през 2006 г. Според изявленията на автора това е първият му любовен роман − „изследване на любовта, отстранено от цялата романтична митология, която обикновено я съпровожда“. Книгата разказва за бурната и нездрава връзка на двама влюбени, която продължава четири десетилетия през втората половина на XX век на фона на различни политически и социални сътресения. Действието лъкатуши между столиците Лима, Париж, Лондон, Токио и Мадрид, по някое време отскача и до Лагос.
Главният герой е Рикардо Сомокурсио, младеж от горната средна класа на Лима, който се привързва към наскоро появило се в квартал Мирафлорес момиче на име Лили, известно още като „Чилийката“. Малко по-късно Рикардо установява, че Лили е излъгала за произхода си и че всъщност е „най-обикновена перуанка“. Докато се опитва да преглътне първото ѝ изчезване и безобидната личностна „мистификация“, младият мъж ще сбъдне мечтата си да замине за Париж − мечта, родена както от романите на Пол Февал, Жул Верн и Александър Дюма, така и от разказите на собствения му баща, загинал в катастрофа и оставил сина си сирак. Рикардо се установява във френската столицаи и започва работа като преводач към ЮНЕСКО. Именно там той отново ще попадне на изкусителната млада жена, вече подвизаваща се под името Арлет, устремена към Куба с намерение да стане партизанка, но не в служба на политически или граждански идеал, а водена от тесен личен интерес… Тук се прокрадва въпросът възможно ли е това да е едно болно от страх момиче, отказало да се примири с нерадостното социално положение на семейството си и превърнало митоманията в своя професия?
У нея имаше нещо, на което човек не можеше да не се възхити по същите причини, по които се прехласваме пред шедьоврите, дори ако са извратени…
Пунктуалните описания на исторически превратности и политически режими, в т.ч. на диктатурата, която погубва перуанското общество, функционират като летопис на епохата. Все пак център на романа е ирационалната страст на главния герой към въпросната жена със съмнителен морал, чието истинско име ще узнаем едва на последните странции заедно със самия Рикардо. Непостоянството ѝ ще подлага на изпитание чувствата му многократно, обричайки го на все по-продължителни периоди на меланхолия през годините. Периоди, в които той ще се заклева пред себе си да я забрави, няколко пъти дори ще успее да я тласне към ръба на съзнанието си, но неизбежно ще пада в капаните ѝ при следваща нейна поява – с нова самоличност и все по-скандално амплоа. Автоиронията и ясното съзнание за нейната непочтеност и безцеремонност няма да му бъдат от полза даже след като преживява шокираща сцена на унижение в Япония в присъствието на перверзния ѝ местен „повелител“. Като оставим настрана драматизма на тази „синкопирана“ любовна връзка, не по-малко драматична е историята на Соломон Толедано, по прякор Трухиман, най-близкия колега и приятел на Рикардо. Разговорите с този духовит колекционер на оловни войничета, смятащ телевизията за най-ефикасния пургатив, за читателя са чиста радост. Друг ярък персонаж е „детето без глас“ Илал, осиновеното виетнамче – вероятно единственото живо същество в книгата, на което запознанството с „лошото момиче“ ще се отрази единствено и само благотворно. Ценни са и страниците, посветени на лондонските хипита, на стачките през 60-те години в Париж и на японската култура и обществени традиции. Освен с живописния стил на автора те се отличават с интересни размисли и заключения.
Защото искрата на цялата изящна изтънченост на японската култура не се криела, както вероятно съм си мислел аз, в гравюрите от епохата Мейджи, нито в театъра Но, нито в театъра Кабуки, нито в куклите Бунраку. А в къщите за срещи, или maisons closes, наричани там по френски – châteaux, замъци, най–известният сред които бил Шато Мегуру, истински рай наплътските удоволствия…
Романът е израз и на еволюцията на Марио Варгас Льоса при пресъздаването на еротични моменти. В „Лудориите на лошото момиче“ авторът рисува сцени със сексуално съдържание със завидна психологическа релефност и правдивост, без да губи мярката за онова, което художественият текст изисква от него, като се има предвид че темата лесно може да подхлъзне и най-опитния писател по посока към една безвкусна обстоятелственост или дори вулгарност. Шлифованият до съвършенство превод на Катя Диманова оправдава появата на това ново издание − благодарение на него удоволствието от четенето е сравнимо с насладата, която носи оригиналният текст на този възхитителен майстор на перото.
