Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова, Радио Хеликон
Знаем Ги дьо Мопасан най-вече като автор на разкази и на романа „Бел ами” – най-известният в неговото творчество, но настоящият красив том ни напомни, че някога книгите са били обект и на колекционерска страст. Препоръчваме ви да отворите „Един живот”, за да се насладите първо на 38-те графики на художника Морис Лелуар. Рисувани са за френско издание от началото на миналия век и щрихират толкова реалистично костюмите и маниерите, природата и интериора, които Мопасан описва, че година след издаването на своя роман, той посвещава на илюстратора един от следващите си разкази.
Книгата въобще е пример за визуалния талант на двама творци, но най-вече представлява мащабна картина на терзанията на една епоха. В центъра на историята е Жана де Во, героиня, които силно напомня Мадам Бовари, може би защото Флобер е бил наставник на Ги дьо Мопасан, или просто авторът е живял сред подобни образи – аристократи, обсебени от някаква романтична заблуда или човек до такава крайност, че дори да загубят парите си, важно е да имат гордост. В тази жена авторът побира краха на XIX век – с целия му религиозен фалш и повяхващ блясък, за да изведе простотата и здравомислието на народа като спасение. Нищо не помага на Жана – нито образованието в манастир, което получава, нито възпитанието в замъка, който притежава фамилията ù. Тя се омъжва за неподходящ човек, ражда син, а той я довежда до разорение, и през цялото време тя е свидетел как удоволствията на плътта пращат идеалите на духа по дяволите.
„Един живот” е опит на самия Мопасан да се разкае заради собствената си хедонистична натура. Така и не успява, но му прощаваме, защото е превърнал това във велико творчество и в огледало на нашата алчност, лудост и глупост, век и половина по-късно.
