Лира Литературно-рекламна Агенция
Посяваме го там в един специален ден – този на Земята
22 април се чества като Ден на Земята от 1970-а. В основата му е концепцията за мир и хармония с всичко, което ни заобикаля. Още тук виждаме удивително сходство и с най-важното послание на книгите изобщо – да разбираме сами себе си, да живеем пълноценно.
Денят на Земята става начало на много хубави инициативи – избират се дървета на годината или пък се говори за това колко е важно да пестим водата. Проявленията му са безброй.
Напоследък пък излязоха много книги, които с ласка и разум разказват защо е важна природата, защо е хубаво да сме благодарни на Майката Земя. Хрумна ни, че разтварянето им точно в ден като днешния е като засяване на семенце в съзнанието ни. И колкото повече пораства, толкова по-отговорни ще сме в отношенията си с нашия тъй красив свят.
Ето ги историите, които ни вдъхновиха – истории за 22 април, за Земята… За това да живеем и да я обичаме
Дърветата – да гледаме и да ги виждаме
Много пъти се възхищаваме от короните им, пък направо ни е срам да си признаем, че не знаем кое дърво какво е. Сега имаме шанс да поправим това „бяло” петно – чрез този Справочник на наблюдателя. Изданието е предназначено на практика за деца, но у дома бързо ще се скарате кой да попълни първи данните от последното наблюдение. По страниците са описани 80 вида дървета, които ще ви подскажат защо е ценно вместо да режем онези, които ни заобикалят, да засаждаме нови.
Планетата ни е възхитителна
Свикнали сме да се заобикаляме с достижения на цивилизацията – и по този начин бавно отместваме от съзнанието си факта, че живеем на едно удивително място… Затова и такъв тип енциклопедии са важни както за малките, така и за порасналите. „Луд съм по нашата планета” буквално ни взима ума със силата на фактите, като добавя и невероятни илюстрации. Просто едно пътешествие, което ще ни направи по-горди земляни… А със сигурност и по-отговорни!
„Мамо, мамо, виж, риба…”
Животът е удивителен, когато е в естествена среда. Лятото или през ваканцията имаме повод да се сблъскаме с него, понеже излизаме от добре утъпканите коловози. Всяко семейно пътуване може да се превърне в приключение – например отиването на море. Помага ни забавна книга като „Експедиция в океана”. Просто и извън екрана на мобилните ни телефони съществуват какви ли не интересни същества… Книгата на Тимъти Напмън ни ги показва, като припомня, че самият той е специалист по това да открива любопитното, което ни заобикаля. Едно хубаво качество, което води и до повече отговорност, до повече уважение към природата. Точно от това имаме нужда сега…
Да обичаш България означава да я виждаш
Най-важното всъщност е да я съхраняваме. Природната екосистема е крехко нещо – и затова е хубаво да осъзнаваме присъствието си в нея. Колкото повече се сливаме с всичко наоколо, толкова по-дълбока ще е тази връзка. А това е важно особено за децата. Именно природата ги прави добри и мислещи, разумни! Така че приемаме веднага предложението на Ели Иванова да прекараме седмица в Родопите. Може и да не следваме точно маршрута на пътешественичката, но ако чуем тишината на планината, ако видим красотата ѝ, значи си е постигнала целта. „Седем дни в Родопите” е чудесна книга за това колко красива е България. Нека я пазим!
Бъдещето е каквото си го направим
Накрая ще го ударим малко на теория. „Дебатите на Мунк” е нещо като публична дискусия с участието на знакови фигури – четирима мислители например разсъждават за бъдещето ни. Това са Стивън Пинкър, Мат Ридли, Малкълм Гладуел и Ален де Ботон. Всеки застъпва различна позиция и именно това разнообразие от гледни точки прави интересна „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството”. Истината е, че напоследък сме погълнати от големите идеи, а забравяме, че всяка промяна е множество от малки стъпки, от дребни открития. Може би след като видим голямото, описано в тази книга, ще намерим време за малкото. А ако е например да засадим семенце, вече сме променили бъдещето. Към по-добро.
