Начало / Интервюта / Галина Танева: Пиша за красотата и колорита на селата в Сакар планина

Галина Танева: Пиша за красотата и колорита на селата в Сакар планина

Преданията и легендите заживяват в книгите ѝ
IMG_20230812_114022

Родолюбиви и истински – с тези думи може да опишем двете книги от поредицата „Нямата рече“, с които нашумя името на Галина Танева. Зад тях стои трудът ù по пресяването на огромен песенен и обреден архив от Сакар планина. И най-вече пълното отдаване на авторката.

– Г-жо Танева, посвещавате първа част на „Нямата рече“ – „Сърцето що дума, право е“ на дъщеря си Ния, за което ви поздравявам. Наричате я също „несломима“ и я вкарвате в сюжета със собственото ù име. Ще споделите ли какъв личен мотив стои зад това?

– На дъщеря ми ù се наложи да се справя с големи трудности още от крехка детска възраст. Тя води битка, която е за цял живот. Това, от една страна, калява характера на човек, но от друга, изисква много твърдост и вътрешна сила. Ния не само се бори, но и печели своите битки – с моя помощ, разбира се. Искам един ден, когато реши да прочете книгата, да разбере, че аз, семейството ù, дедите ù, и коренът ù, винаги ще бъдем с нея!

– Писали сте разкази, как разширихте формата до роман, че и вече два?

– Още докато пишех разказите, бързо ми стана ясно, че публиката предпочита да чете романи, особено с любовен елемент. А това, което исках да кажа чрез „Нямата рече“ ми се струваше важно и реших, че за да достигна до повече хора, ще трябва да сменя малко формата. Аз често споделям с близки приятели, че разказът е моята форма. Там ми е най-комфортно, най-добре ми се разпростира мисълта в едни 6-7000 думи. Но от друга страна, аз съм човек, които постоянно се учи, извлича поуки от всичко заобикалящо го, затова реших да се потрудя малко повече за читателите си, макар и да не е точно „моето“ и да напиша книгата по начин, най-приемлив за читателя. За да постигна тази цел, прилагам един малък трик. В общи линии, пиша отделните глави като самостоятелни разкази и след това ги съединявам и свързвам, за да се получи роман.

 – Кажете за читателите, които тепърва ще ги отворят, могат ли да се четат отделно и как ви хрумна този оксиморон – „Нямата рече“. Хем няма, хем говори?

– Двете книги са напълно самостоятелни и могат да се четат отделно. Създала съм връзка между тях, разбира се, но тя е съвсем фина и никак не се натрапва. Пренесох и Велика Нямата в книгите, но това беше съвсем целенасочено. И точно тук трябва да обясня как хем е няма, хем говори…

Първообразът Величка Немичката – жена, която живееше на село и аз съм срещала няколко пъти в живота си, въпреки своя недъг, умееше да комуникира. Трябва да разберем, че хората, родили се или придобили някаква различност, са не по-малко способни и имат не по-малък потенциал, стига обществото да им даде достатъчно възможности. Това е едно от големите послания в поредицата и читателите ще видят тази тънка нишка във всички части от „Нямата рече“. Ненапразно направих Велика Нямата духовно най-силния герой в книгата.

Точно с това пък исках да изпратя друго послание. Велика е символ, събирателен образ на нашата народна мъдрост и знание. От една страна имаме отец Никола – представителя на християнството, от другата – Кина – езичник и човек, воден от суеверия. А в средата стои Велика Нямата, която съчетава мъдростта и на двете, извлича най-доброто от двете страни на вярата на народа ни. Тя е онова вековно дърво, което е израснало от сплетените стволове на християнството и езичеството на нашия народ. Тя е онази мъдрост, която ние, българите притежаваме и пазим. Тази мъдрост няма нужда от глас, за да говори! Даже посветих цяла глава на тази тема, защото от гледна точка на народа ни за мен няма противоборство между християнството и суеверията. Няма тайна религия, която е покрита с воала на християнството. Народът ни така умело ги е вплел в едно, че те по органичен начин са израснали в българските сърца като едно цвете. Баба ми месеше хляб в мълчание и слагаше кръст отгоре му. Коледарите във всяка своя песен възхваляват Бога. На Гергьовден ни рисуваха кървав кръст на челата и казваха, че задължително трябва да се пролее кръвчица в двора на имениците. Имаме много такива примери и трябва да разберем, че оплитането на традиции, фолклор и християнство е сред най-големите ни богатства. Но в едно нещо не бива да има ни капка съмнение – християнството е официалната религия на народа ни и то е ни е съхранило като българи в най-тъмните векове от нашата история.

Двете книги са напълно самостоятелни и могат да се четат отделно. Създала съм връзка между тях, разбира се, но тя е съвсем фина и никак не се натрапва

galina

– Как събирате всички фолкорни материали – от интернет, библиотеки, от реални хора? Сигурно е трудно да накарате някой да извади знанията и спомените, които носи.

– Да, наистина не е лесно да накараш една 80–годишна баба веднага да си спомни песен или събитие… Аз съм доста облагодетелствана в тази насока, защото си имам село Устрем. През летата отделям по няколко дни и си обикалям из село. Посещавам различни домове, сядаме с бабите да си говорим и аз просто записвам разговорите ни. Старая се да не ги притискам, оставям ги да се пренесат в техните си спомени, времеубежища (ако мога да използвам думата на Георги Господинов). Пред очите ми те се превръщат в малки деца, тичащи на нивата, и запяват песните на майките си. Или пък в млади булки, месещи хляба в нощвите.

Майка ми също много ми помогна. Постоянно я пращах някъде да пита за нещо, да запише друго… Разбира се, голяма част от обичаите и аз съм ги виждала и все още ги помня. Помня и баба си – Кера, която тъчеше, правеше зелник, копаеше по двора и имаше толкова красиви цветя! Баба Калина я създадох изцяло за да почета паметта на баба Кера.

И въпреки цялата тази емоционалност, всеки един човек, обръщащ се към толкова много хора, получаващ толкова много внимание, трябва да положи дори още по-големи усилия, за да оправдае доверието на читателите си. Затова и аз подхождам много отговорно към тази си работа и постоянно чета материали, книги, източници. Тази година си отделих малко време, за се поровя в стари източници, съхранявани в Националната библиотека. Издирвам и събирам всяка книга, писана за нашия край. Старая се да имам възможно най-широк поглед, за да представя и на читателите си най-богата и колоритна историята на село Устрем.

– Вие живеете в Англия, в живописния град Екситър. Той не ви ли изкушава го опишете така емоционално, както местата в България?

– Вероятно бих могла да напиша един интересен приключенски роман, съдържаш мотиви и на двете култури, пътуващ от Устрем до Екситър, но… имам още много да разкажа за селата в Сакар, за хората там, за живота им. Изцяло съм отдадена на това.

Иначе Екситър е град–мечта. Аз повече от година си търсих място, където да се почувствам у дома си, да си намеря полога един вид… Екситър е в хълмиста местност, точно като Устрем, има опазени толкова исторически паметници, често срещам по поляните хора да търсят стари римски монети – досущ като в нашия край. Даже квартала, в който живея, се нарича „Наблюдателния пост“ и се предполага, че на един от хълмовете е имало пост, който с огньове е известявал наближаващи бедствия още от времето на Римската империя. Отново както в Устрем, само дето там са биели даул, а не тъпан, като у нас :) Аз обожавам точно такива малки историйки. С тях съм закърмена от дете благодарение на баща ми, и обичам всяко нещо около мен да има история, която мога да разкажа. Обичам го този град, влюбих се в него от пръв поглед и го обичам вече почти 10 години!

– Сигурна съм, че сте заобиколена от българска общност там, която празнува, както само нашенци зад граница умеят. Чужденците привличат ли ги вашите събития?  

– Англичаните са много отворени и любопитни към други култури. Винаги има огромен интерес към нашите носии, танци, храни… Освен това, често правим общи проекти с един самодеен оркестър – те свирят българска мелодия с традиционен местен аранжимент, а ние танцуваме хорото. Доста интересно се получава… Понякога се събираме и с една група за степ танци. В една от групите ни в съседен град пък танцува момиче от Румъния. Тя също и чудесно изпълнява някои български народни песни. Постоянно получаваме покани за участия, а последната година в групата ни се включиха доста млади момичета, които внесоха такава свежест и енергия… За мен най-високата сцена бе участието ни в музея Роял Албърт в Ексетър.

Всяка година участието ни във фестивала „Респект“ завършва с едно голямо право хоро, на които се хващат десетки хора от различни етноси

FB_IMG_1691838815522

– Замислили ли сте нова книга?

– Аз кипя от творческа енергия! Даже нарочно си наложих да забавя малко темпото, за да не претупвам нещата… В момента пиша книга трета от „Нямата рече“ – „Йото Вакъвчето“. Тези, които са прочели „Кръвта вода не става“, знаят кой е той. Освен това подготвям и един сборник с всички песни, обичаи, исторически данни за село. В допълнение, с помощта на една прекрасна дама, ще включа и схеми на различни пазви от носията на село Устрем, така че който иска и може, да си избродира една по оригинална, автентична шевица. И с този сборник възнамерявам да завърша цикъла за село Устрем.

А вече в процес на проучвания е друг цикъл, който ще започне с историята на едно съседно село и ще продължи към един от най-известните ни хайдути. Замислям го като приключенски роман и скоро ще започна да го пиша, но отново фокусът ще бъдат преданията и легендите, обичаите от селото. Целта ми е да съхраня колкото може повече автентичен фолклор под формата на различни романи, за да е приятно и достъпно за четене от повече читатели.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

470152694_8742006589168055_80711928479335819_n

Петър Павлов за своята „Ти“: „Без картини книгата щеше да е като къща без стени”

Дебютното заглавие редува текстове и стихове Изкушението да пише така е проникнало в кръвта на …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...