Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Хората, които поживяха в евтините години на бозата, баничките и билетчето за градския транспорт, помнят Филип Трифонов. Емблемата на щастлива, малко стеснителна, симпатично недодялана младост, пълна с „лафове“ от старите български филми. Книгата „И един ден, когато стана писател“ е създадена от него и за него. Тя изобилства със снимков материал и текстов архив, предоставени от наследниците на актьора, със спомени на колеги и приятели, а Филип Трифонов сигурно би добавил – „и на врагове“, защото склонността му да дописва репликите по сценарий с таланта на завършен сатирик наистина ме изненада. Давам цитат, заради който с чиста съвест наричам този човек българският Уди Алън. Ето как говори за себе си в трето лице Филип Трифонов:
„През 1956-а връзката със Зоологическата градина му помага за успешния дебют на сцената на филиала ѝ – Младежкия театър. Истината е, че без това киното ни нямаше да има произносител на култови реплики от неговия ранг, след като в детския трилър „Зайко всезнайко“ малкият дебютант пресъздава по неповторим начин образа на зайче, което яде супа, без никой в салона да разбере, че в купичката вместо супа има боза. Тази безмълвна задача в театъра помага тринайсет години по-късно вече зрелият киноактьор да произнесе с пределна лекота култовата реплика на 70-те години от филмите „Момчето си отива“ и „Не си отивай“: „Една боза от шест стотинки!“. Заради невероятния произнос името на героя с три букви – Ран, се превръща в успешен ключ за решаването на всяка кръстословица“.
Филмографията на актьора заедно с нерадостната му съдба преди реално да си отиде от нашия свят през 2021 г. е разговор на тема как си погубваме творците, от който вече ни писна. Аз ви благодаря, г-н Филип Трифонов, че бях от поколението, което израсна с вашите роли! Дано новото поне ви чете.
