Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Кишот“ е толкова примамлива, всеобемна откъм теми и благодатна за размисъл книга, че която и посока да хванем, все ще сме на прав път. Не без риск да се залутаме в някоя измамно непроходима гора. Защото крайната дестинация на разказвача, който тук е „множествен“, е една – удоволствието да изследваш себе си и света през писането. Неслучайно е вмъкната максимата на Сократ, че неизследваният живот не си струва да бъде живян.
Всъщност романът прелива от (иронични) препратки, интертекстуални връзки и диалози – като започнем от Норман Рокуел и попкултурните икони, минем през Андерсен и Карло Колоди, Артър Кларк и Клифърд Саймък, и стигнем до Набоков, Сарамаго и Йожен Йонеско. Бравурен е начинът, по който всички засети имена никнат едно подир друго в контекста на едно или друго авторово хрумване, намерило място в тази дивна съвременна пикареска, разгърната в няколко сюжетни линии и на няколко равнища.
В един хубав, „пенлив“ като самия роман разговор с Димитър Кенаров в рамките на Софийския международен литературен фестивал миналата година Салман Рушди отбеляза, че идеята за написването на „Кишот“ като постмодерен прочит на „Дон Кихот“се е родила във връзка с честването на 400-ата годишнина от смъртта на Сервантес, бащата на модерния роман и на знаменития идалго. Рушди призна също, че за целите на повествованието се е наложило да изгледа куп телевизионни предавания, тип риалити, които са го отегчили безкрайно. Е, жертвата си е струвала.
– Историите за ухажори и за желани невести ни учат – каза Кишот, подминавайки забележката на Санчо, – че привидната победа може да се окаже поражение и че победеният може въпреки това да триумфира много след привидната си загуба…
Приключенията на „Дон Кишот“ обаче не се развиват в Кастилия, а в Тръмпландия. (Рушди никога не е крил чувствата си към недоразумението Тръмп, маскирано като президент.) Побъркан от прекомерно взиране в малкия екран и обсебен от „видението“ Салма Р., телевизионна звезда от ранга на Опра Уинфри, възрастният търговски пътник Кишот прекосява Америка, преодолявайки с рицарска храброст всички опасности и предизвикателства, които посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан е вложил в неговото житие и битие. Расисти, опиоиди, хора, които се превръщат в мастодонти, щурци, които говорят италиански, ваксините и световният заговор, досадният култ към младостта, собственото му смущаващо минало… В определен момент от пътешествието до Кишот се настанява въображаемият му син Санчо, който – парадоксално – най-силно копнее за „нормален“ живот.
Тук Рушди е по-безмилостен и саркастичен от всякога спрямо т.нар. junk култура и нейната пагубна пошлост. Рисува един бесен свят на ръба на нравствения упадък – свят, който вече изглежда по-недостоверен от фикцията. Както подсказва един от героите в книгата, сюрреалистичното, или дори абсурдното, сега най-точно описва реалния живот. Впрочем епидемията, която пламна през 2020 г. и постепенно обхвана всички краища на планетата, е поредното смразяващо свидетелство, че живеем във време, в което всичко е възможно. Но в това „всичко“се съдържа много повече тревога и заплаха, отколкото обещание за нещо по-добро, за трансформации с положителен знак.
В „Кишот“ светът не свършва както обикновено. Светът умира необикновено – и съкрушително красиво – както може да се очаква от Автора или от автора на Автора, чародея на думите Салман Рушди. Защото настрана от лудешкия си бяг, самоубийствено лекомислие и обреченост светът, както казва Фрост, остава тъкмо място за любов… От другата страна на покварената, чудовищна до нереалност действителност дебне преображението, или омаята от съприкосновението с една невъзможна мечта.
Колкото и кратко да е то, колкото и невъзможна да е тя.
„Кишот“ на Салман Рушди е в превод на Надежда Розова.
