Лира Литературно-рекламна Агенция
„Кратка история на мита“ от Карън Армстронг е богат, наситен разказ за връзката на човечеството с митовете. Всички богове и герои, които слизат в подземния свят, сражават се с чудовища и се борят с тайнствените сили на душата, оформят пъстра плетеница от митове и легенди от цял свят – от палеолита чак до наши дни.
Вероятно сте чували за гръцкия бог на виното Дионис. Но знаете ли също така, че той е бог на хаоса и плодородието? Каква е връзката между страха от ирационалното и земните култури? А знаете ли, че в Библията са запазени митове за сътворението, според които Йехова създава света, като убива морско чудовище? Каква е връзката между това и нордическите предания за Рагнарок? А има ли връзка между Дионис и Христос?
И най-важният въпрос – как е възможно митовете на народи, разделени от хиляди километри и стотици години, изобщо да имат нещо общо?
От самото начало човешките същества се отличават със способността си да раждат идеи. Хората наблюдават, учат, надграждат. Измислят неща, които не могат да видят и да докоснат, създават цели светове, които не са съществували преди.
При това митовете не са се появили със зараждането на писмеността. Напротив! Археологически разкопки от времето на неандерталците показват сложни ритуали за погребване, истории за живота в отвъдното.
Каква е основната цел на тези истории, ако не да ни помогне да се ориентираме в заобикалящата ни действителност? Митовете са населени от същества, подобни на нас самите – от говорещи животни до божества в човекоподобен образ.
Митологията е динамична, постоянно еволюираща, но и смайващо устойчива система. От времето на палеолита и митологията на ловците чак до Голямата Западна трансформация в наши дни митовете никога не са напускали съзнанието ни. Нуждата да поставим живота си в по-голям контекст, надхвърлящ тленността, винаги е съпровождала човечеството.
Смайващото изследване на Карън Армстронг прави синтез на вековечната необходимост на хората да създават истории, да обясняват обективната си действителност чрез митовете. Важни ли са митовете и днес? Може би просто съществуват под друга форма. Трябва само да знаем къде да ги потърсим.
„Кратка история на мита“ разглежда постоянно променящата се взаимовръзка между мита и човека. Стегнато и ясно написана, книгата е пътешествие през различните епохи на човешкия опит, което оставя читателя вдъхновен, възхитен и често трогнат.
ОТКЪС
I
Какво представлява митът?
Хората винаги са създавали митове. При археологически разкопки на гробници от времето на неандерталците са намерени оръжия, инструменти и кости на принесени в жертва животни – свидетелство за вяра в живот след смъртта, който не се различава съществено от настоящия. Неандерталците вероятно са си разказвали истории за живота в отвъдното. Те възприемат смъртта по абсолютно различен от всички други създания начин. Животните виждат как умират събратята им, но, доколкото знаем, изобщо не се замислят за това. Неандерталските гробници показват, че когато първите хора осъзнават своята тленност, те измислят контраразказ, който им помага да свикнат с тази мисъл. Неандерталците погребват близките си изключително грижливо, тъй като вярват, че видимият материален свят не е единствената действителност. Следователно още от самото начало човешките същества се отличават със способността да раждат идеи, които надхвърлят придобития от ежедневието опит.
Ние сме търсещи смисъл създания. Доколкото знаем, кучетата не агонизират над въпроса за кучешкото състояние, не се тревожат за сполетените от бедствия кучета в други части на планетата, нито се опитват да погледнат на живота си от друг ъгъл. Но хората лесно се поддават на отчаяние и откакто свят светува, си измислят истории, които им помагат да вместят живота си в по-широк контекст, разкриващ някакъв модел. Те също ни дават усещането, че въпреки всички потискащи и тревожни доказателства за противното животът все пак има смисъл и стойност.
Друга характерна черта на човешкото съзнание е способността му да ражда и възприема идеи, които не се поддават на рационално обяснение. Ние притежаваме въображение и благодарение на него размишляваме за неща, които не присъстват непосредствено в действителността и които, преди да ги измислим, не съществуват обективно. Именно от въображението се раждат религията и митологията, но днес митическото мислене е покрито с лоша слава и често бива отхвърляно като ирационално и откъснато от реалността. Пак благодарение на въображението учените достигат дo нови познания и изобретяват нови технологии, които ни правят неизмеримо по-ефективни. Въображението на учените ни е дало възможността да пътуваме в Космоса и да направим първата стъпка на Луната – достижения, които преди са съществували единствено в царството на мита. Митологията и науката разширяват кръгозора на човека. Също както науката и техниката, митологията – както ще видим по-нататък – не е средство за бягство от този свят, а ни помага да живеем по-пълноценно в него.
Неандерталските гробници разкриват пет важни характеристики на мита. Първо, той почти винаги се корени в преживяването на смъртта и в страха от унищожение. Второ, животинските кости показват, че погребенията са съпровождани с жертвоприношения. Митът е неотделим от ритуала. Извън свещенослужението, което ги пробужда, митовете не носят никакъв смисъл и са напълно неразбираеми в профанна среда. Трето, по времето на неандерталците митът се ражда край гроба – на границата на човешкия живот. Най-въздействащите митове са свързани с граничните състояния, те ни карат да надхвърлим преживяното и опита. В определен момент всеки един от нас е принуден да се отправи към някое напълно непознато място и да направи нещо за първи път. Митовете се занимават с непознатото, те разказват за това, което в началото не сме могли да назовем, тъй като не сме разполагали с думи за него. Иначе казано, митовете надзъртат в дълбините на „голямата празнота“.
Четвърто, митът не се разказва единствено заради самия разказ, а притежава и педагогическа функция, учи ни как да постъпваме, в неандерталските гробници труповете понякога са полагани в ембрионална поза, сякаш за да бъдат готови за повторно раждане – само че този път мъртвият трябва сам да направи следващата стъпка. Ако бъдат разбрани както трябва, митовете създават необходимата духовна и психологическа нагласа за взимането на правилното решение – не само в този свят, но и в отвъдния.
И накрая, цялата митология разказва за друго измерение, което съществува успоредно на нашия свят и което в известен смисъл го поддържа. Вярата в тази невидима, но по-могъща действителност, понякога наричана свят на боговете, е една от основните теми в митологията. Често пъти тя е наричана „вечна философия“, тъй като подхранва митологията, ритуалите и социалната организация на всички общества преди възхода на основаната на науката модерност, а днес продължава да оказва влияние върху традиционните общества. Според вечната философия всичко, което се случва в този свят, всичко, което чуваме и виждаме тук, долу, има свое съответствие в света на боговете, който е по-могъщ, по-богат и по-дълготраен от нашия1. Земната действителност е само бледа сянка на своя архетип, оригиналния модел, на който е просто несъвършено копие, а смъртните хора се осъществяват единствено чрез участието си в божествения живот. Митовете дават ясна форма и образ на една друга реалност, която усещаме интуитивно. Те разказват за живота на боговете не от празно любопитство, нито защото тези истории са забавни, а за да ни помогнат сами да преживеем божественото, подражавайки на всемогъщите същества.
В днешната култура, основана на науката, представата за божественото често пъти е доста опростена. В древността „боговете“ рядко са смятани за свръхестествени създания с отделна индивидуалност, водещи самостоятелно метафизическо съществуване. Митологията не е свързана с теологията в днешния смисъл на думата, а с човешкия опит. В онези времена хората мислят, че боговете, човешките същества, животните и природата са неразривно свързани, изградени са от божествена субстанция и са подчинени на едни и същи закони. В началото не съществува онтологична пропаст между света на боговете и света на хората. Когато говорят за божественото, древните обикновено имат предвид някакъв аспект на земното. Съществуването на боговете е неотделимо от съществуването на бурята, морето, реката, както и от силните човешки чувства – любов, гняв, страст, – които като че ли за миг ни издигат в съвсем различно измерение, така че виждаме света по различен начин.
Следователно предназначението на митологията е да ни помогне да се справяме с опасните и проблематични човешки ситуации. Благодарение на нея хората по-лесно намират правилната посока и своето място в света. Всички искаме да знаем как сме се появили, но тъй като произходът ни е забулен в мъглата на праисторията, ние създаваме митове за нашите предци – митове, които не са исторически правдиви, но чрез тях си обясняваме настоящите нагласи към заобикалящата среда, съседите и обичаите си. Всички искаме да знаем и накъде отиваме, така че измисляме истории, в които се разказва за живота в отвъдното – макар че, както ще видим по-нататък, в малко митове се говори за безсмъртието на хората. Освен това всички търсим обяснение на сублимните моменти, в които като че ли се пренасяме отвъд обичайните си грижи. Боговете ни помагат да разберем досега с трансценденталното. Вечната философия изразява присъщото ни усещане, че в човешките същества и материалния свят се крие нещо повече, отколкото вижда окото.