Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато любим автор препоръчва книга, тя задължително ще ни хареса, нали?
Оказва се обаче, че не е така. Но все пак, когато един писател е достатъчно запознат с особеностите на доброто писане, че да ги приложи в собствените си творби, ще бъде способен да ги разпознае и в чуждите. Дори в жанр, който е далеч от неговия.
Издателите използват известни имена, за да привлекат вниманието и да ни подскажат какво да очакваме от новите им заглавия. Но колко често ги забелязваме? Ето какво може да сте пропуснали.
Великолепният Тери Пратчет, майстор на хумористичното фентъзи (макар че внимание заслужават и есетата му в „Клавиатурна грешка“) препоръчва военно-шпионските приключения на Ричард Шарп в „Крепостта на Шарп“ на Бърнард Корнуел:
„Приветстваме Шарп. Той притежава гневен кураж, неспособност да стои настрана от битка и постоянна вътрешна борба между своите наклонности и чувството си за дълг. Уелингтън натяга опасна пружина в деня, когато го повишават в ранг. Превъзходна придобивка за нас.“
Джон Гришам най-често получава признание за силните сюжети и солидните фактологически проучвания в своите съдебни трилъри. Но в препоръката си за спечелилата изключително противоречиви оценки в САЩ „Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс акцентира върху съвсем различен аспект:
„Опитвам се да пиша книги, които те карат трескаво да поглъщаш страница след страница, защото обичам да чета точно такива книги. Отдавна не бях отгръщал страниците на книга с такова настървение. Стегнат, интелигентен, непредвидим сюжет. Важно и навременно послание, но не политическо. Героите са яростни, емпатични, садистични, крехки и героични. Голяма доза автентичност. Пътешествието тук е свидетелство за силата на страха и надеждата, а също и за вярата, че на света има повече добри, отколкото лоши хора.“
Дебютният роман на Джонатан Сафран Фоер – „Всичко е осветено”, най-сетне се сдоби с българско издание, а препоръката на задната ѝ корица е от носителя на пулицър Джефри Юдженидис:
„Джоната Сфаран Фоер е написал блестящ първи роман за търсенето на семейната история – тази най-близка и най-мрачна тайна – и го е направил с изключителен хумор, състрадание, очарование и смелост. Всяка страница е осветена.“
„Жената на прозореца“ на Ей Джей Фин е от онези трилъри, които се четат за един ден. Ако търсите подобно преживяване, може би неговата препоръка за „Другата“ на Е. Г. Скот ще помогне:
„Още от завладяващото начало до невероятния финал този изпипан трилър ме остави без дъх. Дързък и неповторим психологически съспенс.“
Джилиан Флин започна писателската си кариера с роман, вдъхновен от Денис Лихейн. Десет години по-късно нейна препоръка помага на „Откакто те срещнах“:
„Лихейн е написал две книги – едната, задълбочено психологическо изследване на стремежа към себепознание и търсене на връзката с миналото; втората, трилър, който непрекъснато те държи под напрежение – и ги е събрал заедно в един страхотен роман. Лихейн майсторски изгражда сложни герои и ги поставя в напрегнати ситуации, чиято развръзка нямате търпение да научите. Казано накратко: завиждам му. И чакам с нетърпение всяка следваща негова книга.“
Какво общо имат Питър Джеймс и Вал Макдърмид? Освен че са талантливи британски автори на трилъри, и двамата са почитатели на трета британска писателска – Джоан Роулинг, позната и с псевдонима си за криминални романи Робърт Галбрейт. Макдърмид казва, че “Зовът на кукувицата” ѝ е припомнила защо се е влюбила в криминалните романи, а Джеймс пише:
“Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.”
Базирайки се на реална личност, в „Татуировчикът от Аушвиц“ Хедър Морис създаде история, която трогна много читатели и се превърна в бестселър за отрицателно време. Един от нейните почитатели е не по-малко любим на българските читатели автор, Джефри Арчър. Той казва:
„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то несамо защото не може да я остави.“
Успехът на Хедър Морис вдъхнови превода на много други романи за страданията на хората през Втората световна война, един от които лично препоръчва – “Момчето, което последва баща си в Аушвиц” на Джеръми Дронфийлд:
“Ярка, въздействаща, често шокираща и брилянтно написана реална история, която заслужава да бъде прочетена и която ще се помни дълго!”
Специалността на Стивън Кинг може да е страхът, но ако сте запознати с неговото творчество, знаете, че героите му минават през цялата палитра емоции, докато ужасът се промъква в периферното им зрение. Препоръките му също са широкообхватни – от „изумителната“ „Изхвърлени в Америка“ през историческия ужас в „Глад“ на Алма Катсу (която не съветва да не четем на тъмно), до трилъра „Отровителят“ на Джонатан Мур:
„Отровителят“ е абсолютно потресаващ и засмукващ от един шок към друг. Прочетох последните сто страници, без да ставам. А последната глава е просто изумителна. Не съм чел нищо по-ужасяващо от „Червения дракон“ насам.“
Красив и трогателен исторически роман сътворява Наташа Лестър – „Тайната на Диор“, и ни приканва да прочетем друг с думите си за „Докато Париж спеше“ на Рут Дрюар:
„Докато Париж спеше“ ме накара да мисля и да плача, да се усмихвам и да се гневя – на човешката способност както за красива, безкористна любов, така и за ужасна, раздираща сърцето жестокост. Това е история за кураж и отчаяние по време на война, но и за многото начини, по които тътенът на войната продължава да отеква в живота на хората години по-късно.“
„Изгубеният“ е най-доброто изпод перото на австралийката Джейн Харпър досега, но още първият ѝ роман, „Сушата“, спечели гореща препоръка от Дейвид Балдачи:
„Един от най-забележителните дебюти, които някога съм чел. Всяка дума е почти съвършена. Историята се надига като вълна, която помита всичко по пътя си, преобръща онова, което сте си мислили, че знаете, и ви оставя зашеметени. Прочетете тази книга!“
Препоръка от британският автор на исторически романи Кон Игълдън има книга в същия жанр – изпълнената с вълнуващи битки и морални предизвикателства „Армада“ на Джон Стак:
„Почти можеш да вкусиш солта, да видиш кръвта и да чуеш виковете и писъците… Джон Стак разказва като свидетел на историята!“
Ако търсите наистина специална книга, вижте какво казва Исабел Алиенде за втория роман на Халед Хосейни, „Хиляди сияйни слънца”:
„Прекрасен роман… Една от онези незабравими истории, които пазим в съзнанието си години наред. В нея са вплетени големите теми на литературата и живота: любовта, вината, изкуплението… Толкова поразителна е, че дълго време всичко, което прочетох след нея, бледнееше.”
Завършваме с двама автори, които не се нуждаят от реклама – Маргарет Атууд и Джордж Оруел. Ето какво казва тя за двете му най-популярни творби:
„Фермата на животните” показва как едно идеалистично освободително движение се превръща в тоталитарна диктатура, оглавена от деспотичен тиранин, а “1984” е илюстрация на това какво е да се живее в такава система.“
