Начало / Интервюта / Росица Цветанова: Финландците не търпят шмекерии

Росица Цветанова: Финландците не търпят шмекерии

Детската книжка „Куче на име Коте“ отвори чудесен разговор за Финландия и скандинавските страни с преводачката Росица Цветанова

kni

Д-р Росица Цветанова е преподавател в специалност „Скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и е от най-добрите ни преводачи от фински, шведски, норвежки и датски. Повод да я потърсим стана една финландска детска книжка в неин превод, която хем очарова със своите илюстрации, хем леко шокира със заглавието си – „Куче на име коте“. А Росица не само разсея всякакъв скептицизъм и конспиративни теории за скандинавците, но и научихме много неща за тях. Вижте ги в чудесното и интервю, след което ще ви се прииска да прочетете на децата си тази красива приказка.

– Здравейте, Росица, нямам търпение първо да ни разшифровате – как куче ще се казва Коте?

– Здравейте и от мен. В заглавието „Куче на име Коте“ е заложена основната идея на творбата: как възприемаме другите по най-очевидните им характеристики и как най-често ги отхвърляме, без да сме ги опознали и разбрали. Името Коте обаче съдържа и един втори план, а именно този на майчината обич, на желанието да придадеш на детето си определени положителни качества (сравнете например с името Здравко, което може би в моето детство беше далеч по-често срещано, отколкото понастоящем). Аналогично и майката на кученцето в книгата иска то да бъде самостоятелно като котка, за да съумее да се справи с всичко, което му предстои в живота занапред. Тя поне така възприема котките, но му прави не котешка, а по-скоро мечешка услуга.

– Виждам и човешки персонаж тук, и той ли е странен?

– Нетипичен е, да, двамата главни герои могат да се схващат като отражения един на друг – в света на хората и животните. Човешкият персонаж обитава периферията на обществото и също е гледан с пренебрежение от своите съграждани – макар това да не го тревожи – но тъкмо той е необходим, за да бъде реализиран замисълът на книжката и да се предаде на читателите най-същественото послание в сюжета, което няма да издавам сега. Героят, както и много други неща в текста, също носи особено име. Тук интересен момент от процеса на работата беше, че в оригинала на книгата човекът назовава себе си “Златка”, т.е. животното, с което избира да се опише при срещата с кучето Коте, е златката, а във финския няма род и това не звучи като женско име. Аз обаче изневерих на зоологията и предпочетох да го нарека Пора, защото у нас именно това животно навява асоциациите, които подхождаха на героя (лоша миризма, да речем). Според мен този персонаж успешно показва на читателя, че ако отвори очите и сърцето си и излезе от своя малък социален балон, ще се обогати и ще научи много за другите, а също и че всеки притежава някакви положителни качества – въпросът е от какъв ъгъл ще бъде погледнат.

– Не се ли объркват понятията и представите за животните у децата, които ще разгърнат тази приказка, имате ли вече впечатления от техни реакции?

– Нямам впечатления от конкретни читатели, но и аз си задавах този въпрос – особено докато превеждах втората книжка от поредицата, която предстои да излезе у нас. Моята интерпретация е, че децата така или иначе се срещат с най-различни книжки с римушки и стихчета, а и сами обичат да измислят странни имена за обкръжаващите ги предмети, хора и животни, дори имат навика да си съчиняват или да повтарят до откат едни и същи фрази, които често може да звучат и безсмислено, но това е част от процеса на играта и развитието на речта. Тъй като книжката е предназначена за четене на глас, предполагам, че по-скоро звучи забавно това редуване на коте и куче, но аз лично внимавах доста къде в текста слагам главна буква, за да не ги смеся и да няма объркани.

Елина Варста е от най-известните илюстраторки и графични дизайнерки във Финландия, награждавана за изключително красивите си детски книжки

avt

– Кажете ни нещо интересно около автора и илюстратора на книгата. Например, дали имат домашни любимци :)

– Тук се наложи да се поровя из Гугъл, но може би успях да се добера до някой и друг интересен детайл:
Авторът, Томи Контио, е преди всичко известен финландски поет и мисля, че това си личи доста ясно в езика му. Интересно е, че има брат близнак на име Тимо и като малки са обичали да си играят със самолети, а в дома им не се е четяло особено. Литературата той открива на по-късен етап и се влияе от Достоевски например. Затова пък баща му е бил директор на цирк и семейството е имало контакт с животните от цирка, макар домашният им любимец да е бил само един – куче.

Куче има и Елина Варста. Тя е една от най-известните илюстраторки и графични дизайнерки във Финландия към момента, награждавана за изключително красивите си детски книжки. Интересен факт е, че е работила по финландското издание на стихосбирката „Буквар“ от Хели Лаксонен – поетеса, позната и на читателите у нас.

Що се отнася до животните около нея, можем да споменем и че семейството ѝ живее в къщата, наследена от баба ѝ и строена в началото на XIX век. Тъй като се е наложило да ѝ направят основен ремонт, Елина Варста е изрисувала стените в спалнята с мотиви от природата и животинския свят на Тасмания, където е прекарала една година в резиденция за хора на изкуството. На едната стена е изобразила валаби, вид дребно кенгуру с малкото му, надзъртащо от торбата на майка си, тъй като тя самата е чакала третото си дете по време на въпросния ремонт.

Елина Варста е и сред дизайнерите, които са канени от различни финландски фирми да създават коледни календари, картички, а също и изображенията по различни домакински продукти – например метална кутия за кафе на финландската марка „Паулиг“. Споменавам това не просто като върла фенка на въпросното кафе и на финландския дизайн, а за да изтъкна, че северният дизайн много често е битов, лесно и широко достъпен и налице в почти всеки дом, т. е. няма елитарен характер, не е предназначен само за богаташите. Това внася в жилищата на хората красота, цветове и форми, които вече са се превърнали в запазена марка, но в допълнение предметите са и практични, не просто за украса или за да демонстрират статус. Същото бих казала и за тамошните детски книжки, в които картинките веднага се набиват на очи, но и изразяват още по-отчетливо и допълват посланието на творбата. Северната детска литература не се свени да прибягва до т. нар. теми „табу“ и илюстрациите, често в експериментален стил, играят ключова роля. Елина Варста умее да борави майсторски с багрите и е вложила много умисъл в „Куче на име Коте“ – аз например харесвам как в края на книгата изведнъж на преден план излиза розовото, като че ли героите успяват да видят ежедневието през розови очила, с оптимизъм и вяра в бъдещето, макар пастелните цветове от предходните страници също да са въздействащи.

Северната детска литература не се свени да прибягва до т. нар. теми „табу“ и илюстрациите, често в експериментален стил, играят ключова роля

Kuche-na-ime-Kote-stranica8

– Вие познавате отлично светоусещането на скандинавците. Какво най-много ги различава от балканската душевност?

– С риск да вляза в противоречие със себе си, понеже по-горе посочих, че не бива да лепим етикети на хората: има голяма разлика между светогледа и манталитета на северняците и нашия. Надали го познавам отлично, но действително някои неща се набиват на очи – особено след година, белязана от пандемията и какви ли не конспиративни коментари из социалните мрежи (у нас). Финландците не са скандинавци (Скандинавия включва Швеция, Дания и Норвегия), но тъй като са били под шведска власт около 600 години, и те, и държавата им са белязани от скандинавското. Белязани са също и от разположението на страната си между Изтока и Запада – между Русия и Скандинавия. Мнозина посочват, че у нас сме индивидуалисти и по-мачовски настроени, докато северните общества са по-колективистични, по-толерантни и включващи. Там хората не се бутат да се прередят на опашката, а си вземат номерчето и чакат търпеливо. Мен лично ме впечатлява умението им да спазват правилата и законите (една наша преподавателка в СУ казваше, че ако ЕС постанови да се произвеждат краставици с точно определена дължина, финландците веднага ще отгледат такива). На пръв поглед може да изглеждат строги и принципни, но на практика са доста мили и отзивчиви, просто не търпят шмекерии. Финландия редовно е на челните места сред държавите с ниски нива на корупция, а хората имат доверие в институциите си. Известен факт е, че в държавите от Скандинавския север, познати още и като държави на благоденствието, около 50% от доходите отиват за данъци и тези пари се използват по предназначение. Би било илюзия да си мислим, че е голямо удоволствие да се плащат толкова високи данъци, но това действително се прави с ясното съзнание, че има смисъл и че се получава нещо в замяна. Въпреки високото ниво на социалните, образователни, здравни и прочее услуги, не бива да смятаме, че Финландия и съседките ѝ са съвършени държави с безупречни общества – в „Куче на име Коте“ също проличава социалното разслояване в Хелзинки, но няма как да не изтъкна, че добре устроената държава е колективен продукт – не само плод на усилията на политиците, но и на всеки един гражданин. Тук е моментът да вметна и че на избори там се гласува масово и отговорно. Това са и много равнопоставени общества, които се стараят да създават равни възможности за всички, а също и силно напредничави и съсредоточени върху техническия прогрес. Любовта им към природата и нейното опазване, усилията в сферата на екологията и намаляването на въглеродния отпечатък са други положителни страни, от които бихме могли да се поучим.

– А не са ли студени хора финландците?

– Популярно е схващането, че финландците са студени, мълчаливи и дистанцирани. Това отново е голяма генерализация (познавам финландци, на които изобщо не можеш да им затвориш устата), но трябва да знаем, че манталитетът на тези хора е граден векове наред в доста сурови условия – климатични и геополитически. Финландците са тактични и дипломатично настроени (много очеваден пример тук е цялата история на външната им политика спрямо Русия/СССР), но също и отзивчиви, мили и гостоприемни – тези качества може да не се проявят на пръв поглед, но постепенно изплуват на повърхността в хода на общуването. Те са и хора, на които по правило може да се разчита, но не бива да се очаква нищо наготово. Спомням си една посланичка на Финландия в София, чието име в момента ми убягва. Когато Гърция изпадна в криза и се нуждаеше от финансова помощ, посланичката, по време на своя лекция пред студентите в СУ, заяви много твърдо и убедено, че не би било честно да се дава заем на хора, които не биха работили усилено за връщането му, а биха седели по кафенетата, защото такъв е южният манталитет. Тя не беше против подкрепата, но искаше да бъде заслужена и може би това илюстрира доста ясно каква е разликата между един народ, оцелявал в условията на сурови зими, страшен глад и оскъдица, и южните балкански народи.

– Кажете ни от вашия опит на преподавател, случва ли се студенти да „прескачат“ от един скандинавски език на друг, защото някой е по-лесен, или защото дадена страна е по-престижна и има повече възможности за реализация?

– Може би съм чувала за много малък брой студенти, предпочели да изчакат годината, в която първи език е норвежки (шведският и норвежкият се редуват в специалност Скандинавистика), иначе по-скоро има единици, които изучават и трите скандинавски езика, но това според мен е по-скоро объркващо, отколкото полезно, ако трябва едновременно да държиш изпити и по трите. Скандинавските езици (шведски, датски и норвежки – финският не е скандинавски и не се преподава особено у нас) са много близки и ако човек владее два от тях, няма проблеми с третия, поне пасивно. Аз например говоря шведски в Норвегия и се е случвало да ме питат откъде е диалектът ми – въпросният норвежец дори не беше разбрал, че говоря друг език.
Самите държави също са много сходни и не бих казала, че някой би просперирал повече в едната, отколкото в другата. Има студенти, които си харесват една от държавите и се насочват към нея, други се ориентират в хода на следването си. Както посочих и в отговора си на предходния въпрос, в исторически план държавите от Скандинавския север са се развивали паралелно и поне според мен, без да съм живяла там дълго време, са много подобни една на друга. Може да прозвучи като несериозен пример, но веднъж бях отседнала в един хотел за гостуващи учени в Хелзинки и слизайки към столовата, се сетих за Швеция – материалите по стените и подовете миришат еднакво, точно както и гарите ухаят на канелени кифли, този аромат няма как да се сбърка. Да, има културни, етнически и други разлики между страните от Финландия до Гренландия, но нивото на сътрудничество е много високо и непрекъснато се провеждат срещи между представителите на различните сектори за споделяне на опит, добри практики, стратегии – те се и учат едни от други, което може би също обяснява защо са толкова сходни. Според мен въпросът е по-скоро колко е готов да работи и да се адаптира даден индивид, а не в коя държава се намира. Наскоро ми направи впечатление, че има студенти, избрали да продължат към Исландия – особена страна с доста труден език, но пък магична за онези, които усетят притегателната ѝ сила.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Version 2

Василка Николова: Българската история е свързана с Античността и Ренесанса в Европа

„Клеймото на гения“ е исторически трилър, пропит от знания и любов към изкуството Автор на …