Начало / Интервюта / Росица Цветанова: Финландците не търпят шмекерии

Росица Цветанова: Финландците не търпят шмекерии

Детската книжка „Куче на име Коте“ отвори чудесен разговор за Финландия и скандинавските страни с преводачката Росица Цветанова

kni

Д-р Росица Цветанова е преподавател в специалност „Скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и е от най-добрите ни преводачи от фински, шведски, норвежки и датски. Повод да я потърсим стана една финландска детска книжка в неин превод, която хем очарова със своите илюстрации, хем леко шокира със заглавието си – „Куче на име коте“. А Росица не само разсея всякакъв скептицизъм и конспиративни теории за скандинавците, но и научихме много неща за тях. Вижте ги в чудесното и интервю, след което ще ви се прииска да прочетете на децата си тази красива приказка.

– Здравейте, Росица, нямам търпение първо да ни разшифровате – как куче ще се казва Коте?

– Здравейте и от мен. В заглавието „Куче на име Коте“ е заложена основната идея на творбата: как възприемаме другите по най-очевидните им характеристики и как най-често ги отхвърляме, без да сме ги опознали и разбрали. Името Коте обаче съдържа и един втори план, а именно този на майчината обич, на желанието да придадеш на детето си определени положителни качества (сравнете например с името Здравко, което може би в моето детство беше далеч по-често срещано, отколкото понастоящем). Аналогично и майката на кученцето в книгата иска то да бъде самостоятелно като котка, за да съумее да се справи с всичко, което му предстои в живота занапред. Тя поне така възприема котките, но му прави не котешка, а по-скоро мечешка услуга.

– Виждам и човешки персонаж тук, и той ли е странен?

– Нетипичен е, да, двамата главни герои могат да се схващат като отражения един на друг – в света на хората и животните. Човешкият персонаж обитава периферията на обществото и също е гледан с пренебрежение от своите съграждани – макар това да не го тревожи – но тъкмо той е необходим, за да бъде реализиран замисълът на книжката и да се предаде на читателите най-същественото послание в сюжета, което няма да издавам сега. Героят, както и много други неща в текста, също носи особено име. Тук интересен момент от процеса на работата беше, че в оригинала на книгата човекът назовава себе си “Златка”, т.е. животното, с което избира да се опише при срещата с кучето Коте, е златката, а във финския няма род и това не звучи като женско име. Аз обаче изневерих на зоологията и предпочетох да го нарека Пора, защото у нас именно това животно навява асоциациите, които подхождаха на героя (лоша миризма, да речем). Според мен този персонаж успешно показва на читателя, че ако отвори очите и сърцето си и излезе от своя малък социален балон, ще се обогати и ще научи много за другите, а също и че всеки притежава някакви положителни качества – въпросът е от какъв ъгъл ще бъде погледнат.

– Не се ли объркват понятията и представите за животните у децата, които ще разгърнат тази приказка, имате ли вече впечатления от техни реакции?

– Нямам впечатления от конкретни читатели, но и аз си задавах този въпрос – особено докато превеждах втората книжка от поредицата, която предстои да излезе у нас. Моята интерпретация е, че децата така или иначе се срещат с най-различни книжки с римушки и стихчета, а и сами обичат да измислят странни имена за обкръжаващите ги предмети, хора и животни, дори имат навика да си съчиняват или да повтарят до откат едни и същи фрази, които често може да звучат и безсмислено, но това е част от процеса на играта и развитието на речта. Тъй като книжката е предназначена за четене на глас, предполагам, че по-скоро звучи забавно това редуване на коте и куче, но аз лично внимавах доста къде в текста слагам главна буква, за да не ги смеся и да няма объркани.

Елина Варста е от най-известните илюстраторки и графични дизайнерки във Финландия, награждавана за изключително красивите си детски книжки

avt

– Кажете ни нещо интересно около автора и илюстратора на книгата. Например, дали имат домашни любимци :)

– Тук се наложи да се поровя из Гугъл, но може би успях да се добера до някой и друг интересен детайл:
Авторът, Томи Контио, е преди всичко известен финландски поет и мисля, че това си личи доста ясно в езика му. Интересно е, че има брат близнак на име Тимо и като малки са обичали да си играят със самолети, а в дома им не се е четяло особено. Литературата той открива на по-късен етап и се влияе от Достоевски например. Затова пък баща му е бил директор на цирк и семейството е имало контакт с животните от цирка, макар домашният им любимец да е бил само един – куче.

Куче има и Елина Варста. Тя е една от най-известните илюстраторки и графични дизайнерки във Финландия към момента, награждавана за изключително красивите си детски книжки. Интересен факт е, че е работила по финландското издание на стихосбирката „Буквар“ от Хели Лаксонен – поетеса, позната и на читателите у нас.

Що се отнася до животните около нея, можем да споменем и че семейството ѝ живее в къщата, наследена от баба ѝ и строена в началото на XIX век. Тъй като се е наложило да ѝ направят основен ремонт, Елина Варста е изрисувала стените в спалнята с мотиви от природата и животинския свят на Тасмания, където е прекарала една година в резиденция за хора на изкуството. На едната стена е изобразила валаби, вид дребно кенгуру с малкото му, надзъртащо от торбата на майка си, тъй като тя самата е чакала третото си дете по време на въпросния ремонт.

Елина Варста е и сред дизайнерите, които са канени от различни финландски фирми да създават коледни календари, картички, а също и изображенията по различни домакински продукти – например метална кутия за кафе на финландската марка „Паулиг“. Споменавам това не просто като върла фенка на въпросното кафе и на финландския дизайн, а за да изтъкна, че северният дизайн много често е битов, лесно и широко достъпен и налице в почти всеки дом, т. е. няма елитарен характер, не е предназначен само за богаташите. Това внася в жилищата на хората красота, цветове и форми, които вече са се превърнали в запазена марка, но в допълнение предметите са и практични, не просто за украса или за да демонстрират статус. Същото бих казала и за тамошните детски книжки, в които картинките веднага се набиват на очи, но и изразяват още по-отчетливо и допълват посланието на творбата. Северната детска литература не се свени да прибягва до т. нар. теми „табу“ и илюстрациите, често в експериментален стил, играят ключова роля. Елина Варста умее да борави майсторски с багрите и е вложила много умисъл в „Куче на име Коте“ – аз например харесвам как в края на книгата изведнъж на преден план излиза розовото, като че ли героите успяват да видят ежедневието през розови очила, с оптимизъм и вяра в бъдещето, макар пастелните цветове от предходните страници също да са въздействащи.

Северната детска литература не се свени да прибягва до т. нар. теми „табу“ и илюстрациите, често в експериментален стил, играят ключова роля

Kuche-na-ime-Kote-stranica8

– Вие познавате отлично светоусещането на скандинавците. Какво най-много ги различава от балканската душевност?

– С риск да вляза в противоречие със себе си, понеже по-горе посочих, че не бива да лепим етикети на хората: има голяма разлика между светогледа и манталитета на северняците и нашия. Надали го познавам отлично, но действително някои неща се набиват на очи – особено след година, белязана от пандемията и какви ли не конспиративни коментари из социалните мрежи (у нас). Финландците не са скандинавци (Скандинавия включва Швеция, Дания и Норвегия), но тъй като са били под шведска власт около 600 години, и те, и държавата им са белязани от скандинавското. Белязани са също и от разположението на страната си между Изтока и Запада – между Русия и Скандинавия. Мнозина посочват, че у нас сме индивидуалисти и по-мачовски настроени, докато северните общества са по-колективистични, по-толерантни и включващи. Там хората не се бутат да се прередят на опашката, а си вземат номерчето и чакат търпеливо. Мен лично ме впечатлява умението им да спазват правилата и законите (една наша преподавателка в СУ казваше, че ако ЕС постанови да се произвеждат краставици с точно определена дължина, финландците веднага ще отгледат такива). На пръв поглед може да изглеждат строги и принципни, но на практика са доста мили и отзивчиви, просто не търпят шмекерии. Финландия редовно е на челните места сред държавите с ниски нива на корупция, а хората имат доверие в институциите си. Известен факт е, че в държавите от Скандинавския север, познати още и като държави на благоденствието, около 50% от доходите отиват за данъци и тези пари се използват по предназначение. Би било илюзия да си мислим, че е голямо удоволствие да се плащат толкова високи данъци, но това действително се прави с ясното съзнание, че има смисъл и че се получава нещо в замяна. Въпреки високото ниво на социалните, образователни, здравни и прочее услуги, не бива да смятаме, че Финландия и съседките ѝ са съвършени държави с безупречни общества – в „Куче на име Коте“ също проличава социалното разслояване в Хелзинки, но няма как да не изтъкна, че добре устроената държава е колективен продукт – не само плод на усилията на политиците, но и на всеки един гражданин. Тук е моментът да вметна и че на избори там се гласува масово и отговорно. Това са и много равнопоставени общества, които се стараят да създават равни възможности за всички, а също и силно напредничави и съсредоточени върху техническия прогрес. Любовта им към природата и нейното опазване, усилията в сферата на екологията и намаляването на въглеродния отпечатък са други положителни страни, от които бихме могли да се поучим.

– А не са ли студени хора финландците?

– Популярно е схващането, че финландците са студени, мълчаливи и дистанцирани. Това отново е голяма генерализация (познавам финландци, на които изобщо не можеш да им затвориш устата), но трябва да знаем, че манталитетът на тези хора е граден векове наред в доста сурови условия – климатични и геополитически. Финландците са тактични и дипломатично настроени (много очеваден пример тук е цялата история на външната им политика спрямо Русия/СССР), но също и отзивчиви, мили и гостоприемни – тези качества може да не се проявят на пръв поглед, но постепенно изплуват на повърхността в хода на общуването. Те са и хора, на които по правило може да се разчита, но не бива да се очаква нищо наготово. Спомням си една посланичка на Финландия в София, чието име в момента ми убягва. Когато Гърция изпадна в криза и се нуждаеше от финансова помощ, посланичката, по време на своя лекция пред студентите в СУ, заяви много твърдо и убедено, че не би било честно да се дава заем на хора, които не биха работили усилено за връщането му, а биха седели по кафенетата, защото такъв е южният манталитет. Тя не беше против подкрепата, но искаше да бъде заслужена и може би това илюстрира доста ясно каква е разликата между един народ, оцелявал в условията на сурови зими, страшен глад и оскъдица, и южните балкански народи.

– Кажете ни от вашия опит на преподавател, случва ли се студенти да „прескачат“ от един скандинавски език на друг, защото някой е по-лесен, или защото дадена страна е по-престижна и има повече възможности за реализация?

– Може би съм чувала за много малък брой студенти, предпочели да изчакат годината, в която първи език е норвежки (шведският и норвежкият се редуват в специалност Скандинавистика), иначе по-скоро има единици, които изучават и трите скандинавски езика, но това според мен е по-скоро объркващо, отколкото полезно, ако трябва едновременно да държиш изпити и по трите. Скандинавските езици (шведски, датски и норвежки – финският не е скандинавски и не се преподава особено у нас) са много близки и ако човек владее два от тях, няма проблеми с третия, поне пасивно. Аз например говоря шведски в Норвегия и се е случвало да ме питат откъде е диалектът ми – въпросният норвежец дори не беше разбрал, че говоря друг език.
Самите държави също са много сходни и не бих казала, че някой би просперирал повече в едната, отколкото в другата. Има студенти, които си харесват една от държавите и се насочват към нея, други се ориентират в хода на следването си. Както посочих и в отговора си на предходния въпрос, в исторически план държавите от Скандинавския север са се развивали паралелно и поне според мен, без да съм живяла там дълго време, са много подобни една на друга. Може да прозвучи като несериозен пример, но веднъж бях отседнала в един хотел за гостуващи учени в Хелзинки и слизайки към столовата, се сетих за Швеция – материалите по стените и подовете миришат еднакво, точно както и гарите ухаят на канелени кифли, този аромат няма как да се сбърка. Да, има културни, етнически и други разлики между страните от Финландия до Гренландия, но нивото на сътрудничество е много високо и непрекъснато се провеждат срещи между представителите на различните сектори за споделяне на опит, добри практики, стратегии – те се и учат едни от други, което може би също обяснява защо са толкова сходни. Според мен въпросът е по-скоро колко е готов да работи и да се адаптира даден индивид, а не в коя държава се намира. Наскоро ми направи впечатление, че има студенти, избрали да продължат към Исландия – особена страна с доста труден език, но пък магична за онези, които усетят притегателната ѝ сила.

Въпросите зададе Людмила Еленкова

Прочетете още

683

„Нико“ – книга за пакости и широки усмивки

Децата са най-щастливи, когато са себе си Едно хлапе на десет идва сега за първа …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...