Начало / България / Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

227522_bТой мрази всички – искрено и хладнокръвно, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и самия себе си.
За него се говори, че вече не му е приятно да бъде човек.
Пъзелът се подрежда, когато съдбата му позволява да влезе в кожата на горила и да задоволи животинските си инстинкти за друга форма на живот.

Къде е границата между животното и човека?
Кое ни прави хора и кое − зверове?
Една история, вдъхновена от истински случай!
История за доброволна изолация, живот в чужда кожа и африканско пътешествие.
Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

Борис Априлов отново е при нас с повестта си „Маймунската кожа“, в която Петър Манев се отправя на необичайно пътешествие както в джунглата, така и в своя вътрешен свят. Облечен и живеещ като маймуна, геологът постепенно забравя своята вродена природа. От време на време сънува единствено любовниците от близкото си минало.

220429_bКак ще се развие този спектакъл на фантастичните хипотези?
Къде ще ни отведе този път скитническият апетит на автора?
Ще разпознаем ли свои копнежи в един наглед невъзможен сценарий?
„Маймунската кожа“ е перфектното продължение за всеки читател, изумен от въображението и провокацията на Борис Априлов в романа „Великата суета“.