Начало / България / Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

227522_bТой мрази всички – искрено и хладнокръвно, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и самия себе си.
За него се говори, че вече не му е приятно да бъде човек.
Пъзелът се подрежда, когато съдбата му позволява да влезе в кожата на горила и да задоволи животинските си инстинкти за друга форма на живот.

Къде е границата между животното и човека?
Кое ни прави хора и кое − зверове?
Една история, вдъхновена от истински случай!
История за доброволна изолация, живот в чужда кожа и африканско пътешествие.
Когато губим човешкия си облик, губим ли и човешкото в себе си?

Борис Априлов отново е при нас с повестта си „Маймунската кожа“, в която Петър Манев се отправя на необичайно пътешествие както в джунглата, така и в своя вътрешен свят. Облечен и живеещ като маймуна, геологът постепенно забравя своята вродена природа. От време на време сънува единствено любовниците от близкото си минало.

220429_bКак ще се развие този спектакъл на фантастичните хипотези?
Къде ще ни отведе този път скитническият апетит на автора?
Ще разпознаем ли свои копнежи в един наглед невъзможен сценарий?
„Маймунската кожа“ е перфектното продължение за всеки читател, изумен от въображението и провокацията на Борис Априлов в романа „Великата суета“.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...