Лира Литературно-рекламна Агенция
Две институции ще се грижат за книгите на писателя
Сметната палата в Италия излезе с решение по случая пет години след смъртта на писателя. Става въпрос за уникална библиотека, в която има и изключително ценни заглавия.
Общо сбирката наброява 35 хил. единици, като повечето книги в нея са отпечатани между 1900 г. и съвремието ни. Една част от библиотеката представлява и личен архив на писателя.
Правото да се грижи за всичко това получава Болонския университет, но само за 90 години. Тоест, приблизително през 2110-а случаят ще бъде разгледан отново.
От колекцията на писателя ще бъдат отделени само по-старите заглавия, излезли преди споменатата 1900 г. За тях ще се погрижи Националната библиотека Браиндезе в Милано.
Договорка за съдбата на библиотеката съществува още от 2016-а, когато наследниците на Умберто Еко и италианското Министерство на културата се разбраха помежду си. Предаването на фонда обаче беше блокирано от правни спорове. От институцията, грижеща се за паметниците на културата, настояваха, че колекцията не може да се раздели на две. Затова и Сметната палата подложи на дълга проверка договора с наследниците.
Сега директорът на библиотеката в Милано не крие радостта си. „Умберто Еко обичаше Браиндезе – казва Джеймс Бредбърн, – смяташе я за своята библиотека.” Сред книгите, които ще получат там, са първи издания на редки заглавия, включително такива, които Умберто Еко споменава в произведенията си. Едно от заглавията е например Malleus maleficarum, което съдържа съвети как да бъде изтръгнато признание от вещица – разбира се, чрез мъчения. Друга ценна книга е Arbor vitae crucifixae Jesu Christi от италианския теолог Убертино да Казале, който е сред действащите лица в „Името на розата”. В сбирката е включена и една от най-харесваните от самия писател книги – пътеписът Peregrinatio in terram sanctam от Бернард фон Брайденбах, издаден през 1490 г.
Сред книгите, които ще получат в Милано, са първи издания на редки заглавия, включително такива, които Умберто Еко споменава в произведенията си
Писателят и философ почина през 2016-а на 84 г. Името му често беше споменавано като претендент за Нобелова награда, която така и не получи. Слава му носи още неговият дебют – споменатата „Името на розата”, през 1980 г. Книгата се радваше и на успешна екранизация с Шон Конъри в главната роля. Това е и най-касовото заглавие на писателя – от „Името на розата” се продават повече от 14 млн. екземпляра. Самият Еко нееднократно е заявявал, че от творбите си най-много цени „Махалото на Фуко”, излязла през 1988 г.
Интересен факт от живота на писателя е това, че се намира в Прага по време на инвазията на войските от Варшавския договор през август 1968-а и следи събитията от прозорците на хотел „Париж” в града.
Иначе Умберто Еко завършва право по желание на своя баща. Посвещава дисертацията си на св. Тома Аквински. Преподава в Торино, Флоренция и Милано. Получава професорската си степен на 48 години от най-стария университет в света – този в Болоня. В книга се превръщат например и лекциите му в Харвард в началото на 90-те на миналия век – „Шест разходки в горите на измислицата”. Още едно ключово заглавие в творчеството му е „Средновековното мислене”.
