Начало / Интервюта / Бен Ейткен: Пътувам заради различията

Бен Ейткен: Пътувам заради различията

Полша като модел за един британец − вижте на какво в хумористичния пътепис на Бен Ейткен „Риба и пържени картофки − моята невероятна година в Полша“

image
Нас, българите, едва ли нещо чак толкова може да ни изненада в манталитета на поляците, но Бен Ейткен сочно ги описва през призмата на своите перипетии. По-правилно е да кажем − солено, защото в стремежа си да изучи отблизо хората и стандарта, от който те бягат, британецът се качва на първия самолет до Познан, после дълго пържи в каравана картофки и риба − неблагодарен труд за малко пари, опитва да преподава на поляци, които не щат да говорят английски, обикаля прелестни кътчета в страната и достатъчно кръчми, ходи на сватба, влиза в манастир, попътува и се връща вкъщи с впечатления за книга, в която нямаше как де не оценим разкошния английския хумор и наблюдателност. В същия дух са неговите отговори на нашите въпроси, които му изпратихме с помощта на изд. „Ера“.

– Господин Ейткен, представете се на българските читатели.

– Роден съм по времето на Маргарет Тачър, спрях да раста на 1,80 м и съм зодия Водолей.

„Риба и пържени картофки − моята невероятна година в Полша” e смешна книга. От кои автори сте се учили да пишете в този хумористичен стил, който предполага и сериозни литературни познания?

– Всъщност не стъпвам на сериозна литературна основа. Прочетох първата си книга, когато бях на деветнайсет години – „Дневникът на Бриджит Джоунс” на Хелън Филдинг. Кандидатствах да уча литература, защото имах добри оценки в училище. Още помня как отидох на интервю в Оксфордския университет и им признах, че съм чел само една-единствена книга. Беше запомнящ се момент. Всички университети, в които кандидатствах, ме отхвърлиха. Малко по-късно се запалих по книгите и писането. Кои автори са ме вдъхновили ли? Хелън Филдинг!

Случайно ли избрахте Полша? Защо не България например? Ние щяхме да ви научим да месите баница (традиционно тестено печиво) и да приготвяте таратор (традиционна студена супа с краставички). Но да знаете, че плащаме по-малко от поляците :)

– Може би наистина стана случайно. Или по-скоро поредица от случайности. Не знаех нищо за държавата, но беше евтина дестинация. Това може да звучи несериозно, но веднага щом пристигнах в Полша, намеренията ми станаха сериозни – исках да работя и да пътувам. Наистина да се запозная и усетя това място. Да снимам, да се влюбя, да разговарям с хората, да науча езика… И после да опиша всичко това черно на бяло, без никакви задръжки, точно както е било. Сега пък се замислям дали нямаше да съм много по-щастлив в България, като ми споменахте за студената супа с краставички :)

– Много по-различни ли ви се видяха поляците от британците, или навсякъде хората са еднакви?

– Имаше разлики, да, но те не ме шокираха – заинтригуваха ме, доставиха ми удоволствие, плениха ме тотално. Това е едната причина, поради която пътувам – заради различията и противоречията. Така се учим ние, хората. Но да не забравяме, че Полша не се намира на Луната. Тя е част от Земята, част е от нашия свят. Всички си живеем живота, просто сме „облечени” по различен начин. Като напуснем дома си и отидем някъде надалеч, разширяваме мирогледа и интересите си. Бих казал, че отчасти съм станал поляк. И по-добър човек.

Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша

pol

Искали сте да работите, за да опишете всичко от първо лице ? Сега, когато сте си у дома, не ви ли е писнало от риба и пържени картофи?

– Да, определено съм се нагледал на картофи. Толкова много обелих, докато бях в Полша, че не искам дори да припарвам до тях, докато не умра, но и тогава със сигурност ще ме чакат поне 15 кг. в отвъдното. Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите, необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша. Точно тя ме доведе и до момичето, в което се влюбих и после разлюбих.

Кой е първият спомен, който днес изниква в ума ви щом се сетите за Полша?

– Пироги (пирожки). Искаше ми се да не са те, но ето нà. По-добре в главата ми моментално да изплуваха картини на площада в Краков, река Варта или красивите лица на приятелите ми поляци, но не – задължително се сещам за пироги.

Вие сте предприели авантюра, а мислите ли, че британци наистина биха емигрирали заради Брекзит?

– Отдавна спрях да се опитвам да предвидя какво ще им хрумне на британците.

Интервю на Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

e2e2c6e25b7a91b856840ea48a1537e8

Ника Набокова: Много е трудно да се прости изневяра

Авторката Ника Набокова разказва за себе си и своята скандална книга „В леглото с мъжа …