Начало / България / Вчера Йордановците, днеска Ивановците!

Вчера Йордановците, днеска Ивановците!

22-septemvri-ivan-vazov-napuska-tozi-000Нормално е на Ивановден да започнем с Иван Вазов.

Най-малкото, защото всеки един от нас, поколения българи, е рецитирал пред смълчания клас в училище „Аз съм българче. Обичам наште планини зелени…“. Тръпнел е от ужас и възхита, четейки стихотворенията от „Епопея на забравените”. Съизмервал се е с героите от „Под игото”… Няма смисъл тук да изреждаме всичките приноси на Вазов за българската литература и не само за нея. Каквото и да кажем за него, все ще е недостатъчно. Той е толкова незаменима част от националното ни съзнание, но и от личните ни малки вселени, че всеки опит да се направим на европейци, загърбвайки го от позицията на днешната ни „модерност“, единствено ще ни смали. Затова, където и другаде да пребивава днес духът му, освен в нашите сърца, нека той е спокоен − създаденото от него е основна част от темела на днешната ни просветеност. Дълбок поклон!

Един друг Иван, с фамилия Хаджийски, също има огромен принос да се чувстваме българи.

С всичките ни недостатъци и несъвършенства, при цялата ни често пъти примитивност и злина той не спира да вярва във величието на малкия ни народ. Да търси благоприятно обяснение и на най-недостойните му прояви. „Бит и душевност” е един вид продължение във времето на „Записките” на Захарий Стоянов – автентична, проникновена и дълбоко ангажирана картина на това, което сме ние. Поклон и пред Иван Хаджийски!

Ивайло Петров, Иван Теофилов, Иван Цанев, Иван Методиев са още именици от българските майстори на перото, които е редно да споменем днес. В проза и стих, в епично повествование или лапидарен езиков къс, всеки от тях е цветно стъкло в пъстрия стъклопис на литературата ни. Нека творбите им по-често се връщат отново в ръцете ни, а признателността ни към сътвореното от тях да се увеличава с времето. И да помним казаното от Иван Методиев:

„Не докосвай пространствата между думите, за да има къде да се движат звездите.”

Бъдете живи и здрави и всички вие, четящи Иванки и Ивановци, Ивайловци и Йоани, Калояновци и Янета! Нека помним – писателят е нищо без своите читатели. Затова все така да продължаваме да държим книги в ръце и най-важното – да учим на това своите деца и внуци! Амин!

Редовете написа небезразличният към днешния ден Иван Голев

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Sozdanie-urochnyih-let

Вовеки ли е феодализмът?

Иван ГОЛЕВ В излезлия наскоро роман на Джон Гришам „Време за милост” прочетох следното: „В …