Лира Литературно-рекламна Агенция
Нормално е на Ивановден да започнем с Иван Вазов.
Най-малкото, защото всеки един от нас, поколения българи, е рецитирал пред смълчания клас в училище „Аз съм българче. Обичам наште планини зелени…“. Тръпнел е от ужас и възхита, четейки стихотворенията от „Епопея на забравените”. Съизмервал се е с героите от „Под игото”… Няма смисъл тук да изреждаме всичките приноси на Вазов за българската литература и не само за нея. Каквото и да кажем за него, все ще е недостатъчно. Той е толкова незаменима част от националното ни съзнание, но и от личните ни малки вселени, че всеки опит да се направим на европейци, загърбвайки го от позицията на днешната ни „модерност“, единствено ще ни смали. Затова, където и другаде да пребивава днес духът му, освен в нашите сърца, нека той е спокоен − създаденото от него е основна част от темела на днешната ни просветеност. Дълбок поклон!
Един друг Иван, с фамилия Хаджийски, също има огромен принос да се чувстваме българи.
С всичките ни недостатъци и несъвършенства, при цялата ни често пъти примитивност и злина той не спира да вярва във величието на малкия ни народ. Да търси благоприятно обяснение и на най-недостойните му прояви. „Бит и душевност” е един вид продължение във времето на „Записките” на Захарий Стоянов – автентична, проникновена и дълбоко ангажирана картина на това, което сме ние. Поклон и пред Иван Хаджийски!
Ивайло Петров, Иван Теофилов, Иван Цанев, Иван Методиев са още именици от българските майстори на перото, които е редно да споменем днес. В проза и стих, в епично повествование или лапидарен езиков къс, всеки от тях е цветно стъкло в пъстрия стъклопис на литературата ни. Нека творбите им по-често се връщат отново в ръцете ни, а признателността ни към сътвореното от тях да се увеличава с времето. И да помним казаното от Иван Методиев:
„Не докосвай пространствата между думите, за да има къде да се движат звездите.”
Бъдете живи и здрави и всички вие, четящи Иванки и Ивановци, Ивайловци и Йоани, Калояновци и Янета! Нека помним – писателят е нищо без своите читатели. Затова все така да продължаваме да държим книги в ръце и най-важното – да учим на това своите деца и внуци! Амин!
Редовете написа небезразличният към днешния ден Иван Голев
