Лира Литературно-рекламна Агенция
Харизматичният италиански готвач описва живота си в „Моят път“
Лео Бианки отдавна е телевизионна звезда, чийто път лъкатуши през доста изпитания, включително и в България, за която той пише със същата любов, както за родината си. Винаги на крачка от някоя щуротия, понякога с лоши последици, както ще се убедите от неговата автобиографична книга, и след прочита ѝ ще има да се чудите – да завиждам ли на този мъж за успеха, или да се поуча от грешките му. Едно е сигурно – „Моят път. Един италианец, намерил себе си в България“ се излива с абсолютна искреност и сладък италиански акцент, който редакторът Георги Тошев находчиво е оставил. За да се посмеем, помислим и накрая може и да сготвим нещо от рецептите на шеф Бианки. Ето какво каза той специално за Лира.бг.
– Лео, мнозина ще се зарадват на вашата книга, но някои биха се запитали – не е ли твърде млад да пише автобиография, защо просто не съставихте готварска книга?
– Идеята да направя автобиографична книга дойде, защото в рамките на моите 46 години съм преживял доста различни неща – едни наистина трудни, тежки, други приятни. Исках да покажа, че има нужда хората да четат нещо, което да ги мотивира. Не трябва да чакаме късметът да дойде сам, а да търсим, защото само така можем да го намерим. Като приложение към книгата добавих някои от моите рецепти, които обаче са малко по-различни от обикновените рецепти, които готвя всеки ден в моите ресторанти. Това ми харесва повече като идея, отколкото да се концентрирам само върху храната и готвенето. Хората искат да четат неща за живота.
– Как премина работата ви с Георги Тошев, който впрочем е оставил някои изрази на вашия чаровен български без редакция. Казват ли ви – толкова години в България и не се научи да говориш гладко?
– Много често хората ми казват, че за толкова години още не съм се научил да говоря на български. Наистина е така. Надявам се да го подобря, за което ми помагат и моите деца. От друга страна, този акцент се харесва на много хора и покрай участията ми в радиото и телевизията, разпознаваем съм с него. Жоро Тошев хубаво остави някои от думите, за да може книгата да показва отчасти моя говор, да е интересно. Идеята на книгата, която направихме с AMG Publishing е да е по-различна от другите книги, да има закачки, да има симпатични и красиви неща.
– Като стана дума за език, разкажете ни първо за страстта си към рап музиката. Тя преди готвeнето ли беше и върху всяка мелодия ли можете да рапирате?
– Музиката се случи преди готвенето. Наистина рапът беше много преди това. Но ако трябва да избирам едно от двете, разбира се, ще бъде готварството – моята професия и страст. С готвенето мога да си изкарвам хляба, да имам удоволствието да работя с много хора до мен. Сега в ресторантите имам 70 души, които работят с мен, и аз съм доволен от това. Музиката е удоволствие в душата, не е работа, а е за кеф. Мога да рапирам върху най-различни мелодии и мисля, че това е талант.
Музиката се случи преди готвенето. Но ако трябва да избирам едно от двете, разбира се, ще бъде готварството
– Вие станахте популярен след „Биг Брадър„, но и преди това сте правили бизнес в България. От днешната си позиция как гледате на онези години, по-страшна ли е българската мафия от италианската 
– Да, наистина станах известен след „Биг Брадър“. Ако не беше това предаване, сигурен съм, че в момента нямаше да давам това интервю. То ме направи известен, беше голям трамплин. И не само за слава, а и в ресторантьорството. С Лучия сами отворихме ресторант през 2005 г. и ни беше трудно. Смятам, че ако го нямаше този трамплин, щях да се върна в Италия завинаги. За българската и италианската мафия – не познавам нито една от двете и не искам. Ние сме имали малък контакт с българската преди доста време, но за мен конкретният човек ми е помогнал много, помогна ми да не фалирам и не мога да кажа лоши думи. Не е добре нито да си вътре в мафията, нито да си близо до нея, предпочитам да не знам какво означава.
– Вероятно знаете, че веригата книжарници „Хеликон“ тръгва от Бургас. Със сигурност местните хора ще си припомнят ресторантите там, за които говорите в книгата. Вие с какви чувства сте към този град?
– Да, знам, че книжарницата започва от Бургас. Това е градът, в който аз и семейството ми сме оставили една част от сърцето си. Когато си тръгвахме от Бургас, беше един от малкото пъти, в които съм виждал баща ми да плаче. Този град ни прие като истински бургазлии и когато ходим там, винаги с голямо удоволствие се срещаме с всички приятели, разхождаме се, отиваме да видим морето. Липсват ми гларусите, времето, мисля, че е даже по-хубаво, отколкото в столицата. За бизнеса не мога да кажа същото, в София намерих точното място за бизнеса.
– Разказвате за своето италианско семейство като от филм, голямо, шумно, склонно към авантюри и афери. Какво от тези истории, които описвате, бихте искали да наследят вашите синове?
– Мисля, че книгата е правена точно за моите деца, защото искам да им покажа какви сме били, какво беше моето семейство. Наистина моето семейство е от Южна Италия и сме по-шумни, по-топли. Когато моите деца отиват в Италия и се срещат с техните братовчеди виждат как ги приемат – много радостно, гушкат ги. Може да са минали една-две години, но това няма значение. Мисля, че моите деца трябва да научат именно това – че трябва да се уважават родителите, роднините и другите хора, разбира се. Искам да научат колко е важно семейството, то е до теб, когато имаш нужда, то е всичко.
– България добро място ли е за отглеждане на деца?
– За мен България е точното място, където моите деца трябва да растат. Искам да ви кажа, че по принцип в Италия децата не учат като тук. Да, моите учат в частно училище, където, може би, нещата са една идея по-точни от държавните, но те в момента са на 7 години и говорят 3 езика. Харесва ми, когато учат, колко внимание отделят, колко са старателни. Разликата с италианските училища в момента наистина е голяма – българските са по-напред. Освен това ние ги учим да не говорят лоши неща, мръсни думи. В Италия са малко по-отворени за такива неща.
За мен България е точното място, където моите деца трябва да растат. Разликата с италианските училища в момента наистина е голяма – българските са по-напред
– Вашият бранш – ресторантьорският, пострада най-много покрай ковид-кризата, мислите ли, че това ще му повлияе дълготрайно, как работите в момента?
– Да, наистина в момента е много трудно. Покрай тази пандемия ние страдаме повече от други браншове, но нашите клиенти ни се доверяват, не търсят други ресторанти. Благодаря на всичките ни клиенти, които са наистина сериозни и ми позволяват да работя, да плащам на хората, да плащам наем, да съм полезен. Да минава това гадно време, сигурен съм, че ще успеем да се справим всички заедно. Благодаря освен на моите клиенти и на клиентите на другите ресторанти, които поръчват храна за вкъщи, защото нашият бизнес сега има нужда от голяма подкрепа.
– Книгата ви съдържа отделен малък рецептурник и то с рисунки. Наистина ли скицирате ястията, преди да започнете да готвите?
– Такива рисунки правя, когато ще готвя на специални вечери, когато имам участия в големи хотели или ресторанти. Изпращам ги предварително на хората от другата страна, за да знаят какво меню съм подготвил. Не рисувам всичко, което готвя. Книгата за мен е много специална, рецептите са красиви и различни, така че нямаше как да не включа рисунки в рецептурника.
Благодаря на всичките ни клиенти, които са наистина сериозни и ми позволяват да работя, да плащам на хората, да плащам наем, да съм полезен. Благодаря освен на моите клиенти и на клиентите на другите ресторанти, които поръчват храна за вкъщи, защото нашият бизнес сега има нужда от голяма подкрепа
– Преди две години светът се прости с Антъни Бурдейн не просто като с готвач, а като с творец в своята област. Каква психика се иска, за да бъде човек добър в тази професия?
– Професията на готвач наистина не е лесна. Това е много хубава, но и тежка професия. Когато има празници – работим. Коледа, Великден – работим. Понякога трябва да работим повече, през нощта чакаме клиентите да приключат. Казвам на хората, ако случайно започват да пият в работата, че това не е добре. Трябва да са щастливи, играта да е между тях и клиентите и така нещата се получават.
