Начало / Интервюта / Виола Ардоне: Учениците ми дават сила да се справя с пандемията

Виола Ардоне: Учениците ми дават сила да се справя с пандемията

Авторката на „Детският влак“ Виола Ардоне говори за преподаването в условия на ковид, за Историята на Италия и за своето детство, което е преосмислила

image001

От началото на тази побъркана година, та до днес, въздействието на книгите не само не отслабва, напротив, чрез тях човек се разпознава в чуждите драми и вижда как неговия малък свят се проектира на фона на Историята. „Детският влак“ е такава книга. Фактът, че стана „Избор на книжарите за 2020-а„, засили равносметката и ни провокира да потърсим авторката Виола Ардоне, за да видим как се чувства една талантлива неаполитанска учителка насред ковид-пандемията, и какво още ще ни разкаже за своя роман. Благодарим на издателство „Обсидиан“, които помогнаха да осъществим връзка, и на преводачката на книгата Вера Петрова, защото се ангажира да преведе специално за Лира.бг интервюто с Виола Ардоне.

– Госпожо Ардоне, „Детският влак“ беше избран от книжарите на „Хеликон“ за Книга на 2020-а. Разбрахме, че и в Италия е получил подобно признание от тамошната най-голяма книгоразпространителска верига. Очаквахте ли да оценят книгата именно хората, през чийто ръце всекидневно минават стотици заглавия, както във вашата страна, така и в България?

– Да, италианските книжари от веригата „Джунти ал пунто“ ме удостоиха с наградата „Обичам тази книга“. Особено ценя признанието на книжарите, тъй като те най-добре познават книжния пазар и са компетентни в различни области. Връзката с книжарниците за мен е изключително важна – тяхната ежедневна и повсеместна ангажираност е от решаващо значение за успеха на дадена книга и разпространението ѝ сред читателите. Безкрайно съм им благодарна.

-Какво знаете за нашата страна, били ли сте в България? Всички твърдят, че по темперамент си приличаме с италианците.

– Никога не съм била в България и много съжалявам, защото е страна, богата на история, традиции, култура и природни красоти. Обещавам си да я посетя, когато извънредното положение приключи.

– Разкажете ни за вашата работа като учител и как се справяте в условията на пандемията? От „Детският влак“ човек остава с впечатлението, че милеете за децата.

– Обичам работата си на учител, не бих могла да живея без нея. Преподавам в гимназия и моите ученици ми дават силата и енергията да се справя с всичко, също и с тази пандемия. Преподаването от разстояние единствено чрез видео уроци от екрана на компютъра ни ограничава значително. Както те, така и аз искаме да се върнем в клас възможно най-скоро.

– Истинска ли е историята в „Детският влак“, деца, превозвани с влакове от Южна към Северна Италия, за да преживеят зимата, има ли я в италианските учебници…

– Това е една от многото истински истории от следвоенния период, които не са намерили място в учебниците. Може би защото инициативата е била дело на Комунистическата партия, а след разпадането ѝ никой в Италия няма желание да припомня някои нейни заслуги. Историята дълбоко ме разтърси, защото бележи важен момент на солидарност и единство за страната ни. Днес, струва ми се, подобни моменти са рядкост, за съжаление.

– Кое ви беше по-трудно, да влезете в образа на едно дете от влака – Америго, или да говорите от негово име като възрастен мъж. Вълнувахте ли се, докато пишехте и правехте проучвания за книгата?

-Ще ви се стори невероятно, обаче най-трудно ми беше да накарам порасналия Америго да проговори: наложи да си дам сметка за собствената си уязвимост, за това как се отнасям към желанията и надеждите си, а и към собствената си майка. Повторният прочит на някои от последните глави силно ме развълнува.

– Досегът с изкуството ли задълбава пропастта между детството и зрелостта на вашия герой, който става цигулар?

– Това, че Америго открива изкуството, определя избора му дали да остане, или да замине. Музиката, хармонията, красотата са измерения, до които не би имал достъп в родния си град, където е обречен на бедност и без бъдеще. Когато разбира, че за да развие и изяви таланта си трябва да напусне своята майка, в него се заражда конфликт, който ще носи цял живот.

Особено ценя признанието на книжарите, тъй като те най-добре познават книжния пазар и са компетентни в различни области. Връзката с книжарниците за мен е изключително важна

vlak

– Вие самата какво детство имахте?

– Моето детство беше безоблачно, но бях много привързана към майка си. Живеех почти в симбиоза с нея и мисълта да се разделим ме изпълваше с ужас. Затова така ме впечатли историята на тези деца – толкова малки, а напускат семействата си и поемат на дълъг път (на времето пътуването е траяло 30 часа), за да се приспособят към живот, напълно различен от техния. Мисля, че преживяното от тях е сравнимо само с живота на мигрантите, които днес пристигат в Европа да търсят по-добра съдба.

– Като поглеждате назад, към онази разделена Италия след Втората световна война и днешната ковид-криза, има ли база за сравнение между двете ситуации?

– Често си задавам този въпрос. Отговорът е, че трябва да изчакаме сегашната криза да приключи, за да сравняваме двете ситуации. В следвоенна Италия има силна солидарност, защото след разрухата е било нужно да се гради наново: затова са се погрижили за „децата на войната“ – нали на тях се е падало да изградят страната, както и е станало в действителност. Днес с ковид-кризата все още не сме се отърсили от страха, а страхът не е приятел на солидарността – който се страхува за живота си понякога се превръща в егоист. Аз обаче съм оптимист и си представям ситуацията след пандемията като период на един нов Хуманизъм. В Италия, в Европа, в целия свят ще си дадем сметка, че за да се гради наново, трябва да сме единни и солидарни, подобно на случилото се в годините след Втората световна война. Пък и може ли да се живее без Сперанца (Фамилното име на главния герой в романа. Speranza (ит.) означава надежда – бел.прев.)?

Разговора води Людмила Еленкова
Превод от италиански: Вера Петрова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Karen Swan at the Casa della Letteratura in Rome for the Rome International Literary Festival, 23rd May 2012

Карън Суон: Перфектният подарък не е само материален

С британската писателка говорим за стойността на подаръците и бестселърите Читателите вече познават Карън Суон с …