Начало / Автори / Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

ob_583e38_carlo-collodiНа 24 ноември 1826 година се ражда Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди. Героят му Пинокио вече двеста години забавлява деца и възрастни и пренася славата на автора си през континенти и океани.

216853_bКарло Колоди не бил от най-жизнерадостните писатели. Дори след успеха на „Пинокио“ той мразел да бъде наричан детски автор. Гледал на себе си повече като на италианския Дикенс или Шекспир. Искал да пише големи творби, важни, за възрастни, като смятал, че пилее таланта си, пишейки истории за деца. Особено се подразнил, когато видял „Пинокио“, препоръчан от детския вестник „Giornale per i bambini“ и се опитал как ли не да унищожи популярния си герой. Не успял и дървеното момче го преследвало през целия му живот.

197407_bДнес, когато начело на обществата в света все по-често застават отявлени лъжци, нека си припомним дългоносия герой на Колоди. Той поне е симпатичен и не нанася вреди.

Да си спомним и някои крилати изречения от „Пинокио“!

 

-Слушай ме и прави това, което ти казвам. – С радост, с радост, с радост. – Започвайки от утре – продължи Феята, – ти тръгваш на училище. – Радостта на Пинокио видимо отслабна.

-Ще бъдете ли така любезни да ми кажете дали на този остров има села, където може да се намери нещо за хапване, без опасения самият ти да бъдеш хапнат?

-Ние, децата всички сме такива! Повече се боим от лекарствата, отколкото от болестта.

-Не се доверявай, мое момче, на тези, които ти обещават да те направят богат просто като щракнат с пръсти. Те по правило са или луди, или мошеници.

-А какво ще правим сега в тъмнината? – Ще седим и ще чакаме Акулата да ни смели. – Но аз не желая да бъда смилан! – развика се Пинокио и пак се разрида. – Аз също не искам бъде смилан – възрази рибата Тон, – но съм философ и се утешавам с мисълта, че след като си се родил риба, по-достойно е да умреш под водата, отколкото в олиото!…

-Говорещият щурец беше прав. Сбърках, че отидох против волята на баща си и избягах от къщи… Ако баща ми беше тук, сега нямаше да се прозявам до смърт от глад! Ех, че отвратително нещо е гладът!

Собственикът на кукления театър Манджафоко (защото той така се казваше) имаше страховит вид – особено страшна изглеждаше рошавата му черна брада, покриваща като щит гърдите и краката му – но в действителност той бе един добър човек.

-Но аз не искам да се занимавам с никакъв занаят или професия. – Защо? – Защото мисля, че да се работи е много изморително. – Мое момче – каза тогава Феята, – който мисли така, той почти винаги свършва живота си в затвора или в болницата.

Съдия беше една голяма проскубана маймуна, горила, която имаше доста почтен вид благодарение на старостта си, на бялата си брада, и най-вече – на златните си очила. Вярно, те бяха без стъкла, но маймуната не можеше да се оправя без тях, тъй като зрението ù бе вече слабо.

С откраднатото не можеш да построиш къща… Крадената пшеница не става за ядене… Който открадне сакото на ближния си, ще легне в гроба без риза.

Децата, които помагат на родителите си в нужда и болест, заслужават голяма похвала и голямо уважение, дори ако не са образец на послушание и добро поведение.

Непослушните деца, ставайки добри деца, притежават способността да правят всичко наоколо ново и прекрасно.

-Когато покойникът плаче, значи, че той започва да оздравява – важно каза Гарванът. – Съжалявам, че се налага да противореча на моя именит колега и приятел – отбеляза Совата, – но според мен, ако едно живо същество плаче, то това означава, че то не иска да умира.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Gotovaya-rabota.-Buratino

Литературни двойници от детските книжки

Преди почти век, пък и малко повече, един италианец и един руснак пишат почти една …