Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят представя новата си книга „И станах река“
Недялко Славов, който в две поредни години спечели Награда „Хеликон“ с романите „Камбаната“ (2016) и „432 херца“ (2015), също „Цветето на Хеликон“ през 2017-а, идва с нов роман – „И станах река“.
Зад всички изплъзващи се образи в тази книга стоят идеи. Човек може да ги улови, стига да надникне във втория план на бита, да се остави на един жизнен поток, различен от трафика на пътища и социални мрежи. И ще види как излиза цялостен, с друг поглед към границите, в които сам се е вкарал. Ето какво каза писателят за бъдещите читатели на своя роман.
– Господин Славов, заглавието „И станах река“ звучи като завършек на нещо?
– Не, просто звучи красиво… Не е ли красиво?… 
И станах река…
– Как се създава творба с толкова концентриран език – повече на състояния, отколкото на действия? Предполагам, че не сте я писали, съзрецавайки от брега река Марица
– Този роман може да бъде написан на брега на всяка река по света. Просто щом ѝ се говори, реката спира пред теб и те заговаря. Друг е въпросът, че изборът е изцяло неин. Иначе в романа ми има сюрреалност и свръхдействие. Защото истинският наратив в романа е движението на мисълта.
– Вашата река е територия встрани от делничното, от практически насочения човек. И не говорим за разходка сред природата, а за нов вид светоусещане. Мислите ли, че хората са готови за него, мнозина са технократи да мозъка на костите си?
– Практически насоченият човек е извън изкуството. Чуждо му е. Но и той е чужд на изкуството. За какво му е? И така е, откакто свят светува. Още от фреските в пещерите Тасили. Един е рисувал антилопите по скалите, другият в тоя момент ги е разфасовал. А технократите какво да ги коментирам? Звуково ми са като стиропор, търкан по стъкло. Иначе романът ми е побит в центъра на събитията, които се случват днес. И у нас, и по света. Бих казал – той е една просветлена антиутопия.
Иначе в романа ми има сюрреалност и свръхдействие. Защото истинският наратив в „И станах река“ е движението на мисълта
– Наблюдаваме засилена социална активност във всички точки по света – протести и събирания, напук на призивите за уединение и ограничаване на контактите, защо според вас?
– Човечеството се събужда, съпротивлява. Не иска да го натикват във Фермата на Оруел. Дай боже и най-накрая да изригне. Имената на два романа затварят цялото това световно кипене на народите – „Лисици в лозето“ на Фойхтвангер и „Гневът на мравките“ на Стайнбек.
– Кой е Учителя във вашата книга?
– В истинският роман Учителя, тоест Родителя, е само един – неговият Автор. Слабият роман има безброй родители.
