Начало / Интервюта / Недялко Славов: „Слабият роман има безброй родители. Истинският – само един“

Недялко Славов: „Слабият роман има безброй родители. Истинският – само един“

Писателят представя новата си книга „И станах река“

640_Screenshot_2020-08-23 M22-08-2020 pdf(4)

Недялко Славов, който в две поредни години спечели Награда „Хеликон“ с романите „Камбаната“ (2016) и „432 херца“ (2015), също „Цветето на Хеликон“ през 2017-а, идва с нов роман – „И станах река“.

Зад всички изплъзващи се образи в тази книга стоят идеи. Човек може да ги улови, стига да надникне във втория план на бита, да се остави на един жизнен поток, различен от трафика на пътища и социални мрежи. И ще види как излиза цялостен, с друг поглед към границите, в които сам се е вкарал. Ето какво каза писателят за бъдещите читатели на своя роман.    

– Господин Славов, заглавието „И станах река“ звучи като завършек на нещо?

– Не, просто звучи красиво… Не е ли красиво?… :) И станах река…

– Как се създава творба с толкова концентриран език – повече на състояния, отколкото на действия? Предполагам, че не сте я писали, съзрецавайки от брега река Марица :)

– Този роман  може да бъде написан на брега на всяка река по света. Просто щом ѝ се говори, реката спира пред теб и те заговаря. Друг е въпросът, че изборът е изцяло неин. Иначе в романа ми има сюрреалност и свръхдействие. Защото истинският наратив в романа е движението на мисълта.

– Вашата река е територия встрани от делничното, от практически насочения човек. И не говорим за разходка сред природата, а за нов вид светоусещане. Мислите ли, че хората са готови за него, мнозина са технократи да мозъка на костите си?

– Практически насоченият човек е извън изкуството. Чуждо му е. Но и той е чужд на изкуството. За какво му е? И така е, откакто свят светува. Още от фреските в пещерите Тасили. Един е рисувал антилопите по скалите, другият в тоя момент ги е разфасовал. А технократите какво да ги коментирам? Звуково ми са като стиропор, търкан по стъкло. Иначе романът ми е побит в центъра на събитията, които се случват днес. И у нас, и по света. Бих казал – той е една просветлена антиутопия.

Иначе в романа ми има сюрреалност и свръхдействие. Защото истинският наратив в „И станах река“ е движението на мисълта

slav

– Наблюдаваме засилена социална активност във всички точки по света – протести и събирания, напук на призивите за уединение и ограничаване на контактите, защо според вас?

– Човечеството се събужда, съпротивлява. Не иска да го натикват във Фермата на Оруел. Дай боже и най-накрая да изригне. Имената на два романа затварят цялото това световно кипене на народите – „Лисици в лозето“ на Фойхтвангер и „Гневът на мравките“ на Стайнбек.

– Кой е Учителя във вашата книга?

– В истинският роман Учителя, тоест Родителя, е само един – неговият Автор. Слабият роман има безброй родители.

Разговора води Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

snimka(2)

Весела Ангелова: В големия Уолт Дисни винаги остава и детето Уолт

Разговор за биографията на славния кинаджия с нейния преводач Избрахме необичаен начин – с цитат, …