Лира Литературно-рекламна Агенция
Конфликтите са заради ревност или просто от суета
Създаването на книга като цяло носи много проблеми. Я критиката ще се заяде с теб, я читателите ще ти намерят кусури. Може би си мислите, че е нормално в такъв случай самите автори да се подкрепят и да са опора един за друг. Писателското поприще обаче предлага малко по-друга перспектива. Любимите ни автори често са се хванали гуша за гуша. Някои пък реагират със самочувствие по отношение на своите предшественици. Дали такова отношение е оправдано, преценете сами.
Шарлот Бронте срещу Джейн Остин
Читателите на едната обикновено харесват и другата. Което трудно може да се каже за разигралото се в действителност. Шарлот Бронте е родена година преди смъртта на Джейн Остин, но въпреки това говори за авторката на „Гордост и предразсъдъци” без какъвто и да е възторг, а и с явното самочувствие на по-добър писател. За споменатата книга например казва: „Опитва да въздейства върху читателите със силни чувства, но няма представа какво е страстта. Онова, което е скрито в сърцето и ни изпълва с живот, остава незабелязано за Джейн Остин.” В писмо до своя добра приятелка, която я критикува за сантименталността на „Джейн Еър” пък, Бронте обяснява, че не иска да се ограничи с описания на градини, както го прави Джейн Остин.
Владимир Набоков срещу Жан-Пол Сартр
Въпреки че липсват доказателства за реален конфликт помежду им, дълги години двамата писатели си показват, че не са си симпатични един на друг. И го изтъквали най-вечне чрез саркастични рецензии за написаното от другия. За начина на създаване на „Погнусата” например Набоков казва, че сякаш е дело на зъболекар, който отстранява здравите зъби на пациента си. Сартр пък заявява за Набоков, че създава романи от позицията на егоизма, че го интересуват дребни разочарования, в които книгите му се губят. Набоков отвръща – отново за „Погнусата”, че е сякаш написана от писател средна класа.
Максим Горки срещу Иван Бунин
Двамата руски класици са считани за добри приятели. В историята са останали великолепните писма, които си разменят. В тях се наричат „скъпи приятелю” и си отправят взаимни комплименти. В същото време обаче Максим Горки изпраща на Чехов писмо, пълно с обвинения към Бунин. „Забелязвате ли, че се опитва да прилича на вас”, пише той на драматурга. После продължава с възхвала: „Двама творци няма как да бъдат наподобени, това сте вие и Мопасан. А стихотворенията на Бунин са наивни, детински – сигурно децата много ги харесват…” Бунин не остава длъжник и пише в една от книгите си за Максим Горки, че се е радвал на по-голяма слава, отколкото си е заслужил чрез написаното. Успех, който се дължи според него на политически причини, както и на неизвестни факти от биографията на автора на „Майка” и други творби.
Вирджиния Улф срещу Джеймс Джойс
Улф е двусмислена в отношението си към Джойс – от една страна, го харесва като човек, но от друга, е критична спрямо уменията му на писател. В интерес на истината, двамата имат един стил, като използват така наречения „поток на съзнанието”. Но това не пречи на Улф да изпрати на своя приятел, поетът Томас Елиът, следните редове за „Одисей”: „Струва ми се неграмотно написана и вулгарна книга, писана от самоук човек; всички го познаваме като неспокоен и егоистичен, обичащ празнословието. Сякаш злобна студентка е разчоплила пъпките си.” В същото време обаче Вирджиния Улф поощрявала сестра си да се запознае с Джойс. „Имам нужда да знам повече за него”, казвала ѝ тя – и сякаш така илюстрира така пълната с тайнство женска душа.
