Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
„Некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание. Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.”
Дейвид Дънинг
Като е спокойно времето, всичко някак ни е наред. Залисани в дребните си житейски проблемчета и далаверки, великодушно пропускаме край ушите си големите такива, които записваме в графата „всяко чудо за три дни”. В мирно време я копаеш градинка, я сресваш такава, я фъркаш по света и много-много не намираш махна на тия над теб. Един вид, знаем си ги що за стока са, ще са будали, ако не заделят за себе си.
Ала при криза и карантина е друго. Заточен в собствения с килер като буркан с мухлясал компот, втренчен по цял ден в телевизора, ти щеш не щеш почваш да се вглеждаш в техните физиономии и да слушаш какви ги плещят. И ако имаш малко мозък (а повечето не сме без хич), ненадейно ти се прояснява какви екземпляри сме си сложили да решават съдбините ни. Всичко или почти всичко лъсва.
Лъсва фактът, че от един ухажван и уважаван периодично избирател ти си се превърнал в досадник и тарикат, който само гледа как да заобиколи безпрекословните заповеди.
Лъсва новината, че художниците, писателите, адвокатите и всички свободно упражняващи професиите си хора са „маргинали”. Нищо че си плащат данъците. Тия пък, дето стават по обяд, били тулупи. Те и кокошките стават рано, ама със сигурност не искаме да имаме техния акъл.
Лъсва паникьорството, презрението към масите, простащината, както и себеобожаването и увереността в собствената непогрешимост.
Лъсва спекулативната игра със статистиката, за да се докажат с едни и същи числа днеска едно, а утре – точно обратното.
Лъсва липсата на трезв поглед отвъд близкия уличен ъгъл, която е заменена от ужасяващи нощни видения и лични ирационални страхове.
Лъсва насладата да се гавриш с хиляди сънародници и семействата им, които вчера си пуснал да заминат с колите си, а днеска не им даваш да се върнат в града и караш да спят на шосето. Видяхте ли колко съм могъщ!
Лъсва издевателството да се обикалят парковете и планините еднопосочно в кръг, сякаш сме стадо дебили.
Лъсва хитрото, селско, поредно измиване на ръцете и криене зад гърба на другия, комуто обаче насаме нареждаш какво да прави и говори.
Лъсва малоумието „с невиждана ярост в човешката история”: може да седиш в автобуса, а не може да седиш на пейка; ако си заразен с вируса, не те тестват, макар че няма как да знаят, че си заразен с вируса; слизаш от самолета и искаш да си платиш за тест, но ти отказват, та да те запечатат 14 дни вкъщи, за да зяпаш брифинг след брифинг. Еtc.
Лъсват сервилността, малодушието, готовността да загубиш честта си, само и само да не загубиш поста си.
Уви, лъсва и лекотата, с която твърде много хора са готови да подложат врат на нашийника, който уж остана в миналото.
Могат да се добавят още много срамни лъскавини, защото не сме кьорави и имахме 3 месеца време да мислим, не само да блеем. Но да спрем дотук. Важното е да помним какво сме мислили. Иначе за какво се абихме?
И най-вече да не забравяме, че докато масите бяха умишлено плашени на принципа „Страх лозе пази”, крадливите свраки изкълваха гроздето.
А защо е вредно четенето ли? Защото тия, дето са чели много, нямат голям шанс в този свят на еднокнижници. Прекалено се разсейват от хилядите заглавия. Чел ли си само едно – стигаш далеч. Към вредата спада и това, че като обичаш толкова Алеко, някак неизбежно е да почнеш да харесваш и героя му. А заради любовта към Елин Пелин неусетно се оставяш десетилетия наред да те яхат все неуки шопи от софийските села, станали по недоразумение градове.
Това е, драги читатели! Лошо ви се пише с тая ваша неутолима страст към книгите. Затова го раздавайте по-айляк. Наблягайте на чалгата, на сръбското и македонското. И все пак знайте – не спрете ли да избирате подобни литературни герои за овчари, няма да ни остане друго, освен при следващата криза да си праснем венозно един дезинфектант, да се прекръстим с лява ръка и да си духнем свещичката.
Честит ви нов ред, трупове!
