Лира Литературно-рекламна Агенция
Един любопитен поглед към Великден, който Петър Иванов включва в книгата „Луди на дивана“.Той е част от статията на Фройд „Два случая на детска лъжа” („Zwei Kinderlügen”, буквално – „Две детски лъжи”), публикувана през 1913 г.
„Момиченцето, което иска да боядисва великденски яйца“ е клиничен случай на депресия поради детска лъжа, каквото би могло да бъде и заглавието на този 9-ти избран от мен пример от практиката на Зигмунд Фройд. Краткото му описание е направено по неподражаем начин, притежава художествени качества и прилича на добра белетристична творба в стила на Труман Капоти. Между другото, самият Фройд казва, че историите на неговите клинични случаи следва да се четат като литературни произведения, като романи. В началото историята ни се поднася в сегашно време, въпреки че представлява описание на психоаналитична беседа с пациентка.
Едно седемгодишно момиченце иска да си купи бои за яйца, тъй като наближава Великден (Пасха). Моли баща си за 50 пфенига, но той отказва. После го моли за други 50 пфенига, които в училище им искат за някакъв погребален венец някому. Бащата дава банкнота от 10 марки. Детето дава 50-те пфенига на учителката, а с други 50, въпреки бащината забрана, си купува все пак бои за яйца. Скрива боите в шкафчето си. Връща на баща си само 9 марки. На въпросите му, къде са още 50 пфенига, да не би да си е купила бои за яйца с тях, момиченцето лъже, че не знае къде са, че не е купувано нищо. Но по-големият ѝ брат я издава. Разгневеният баща кара майката строго да накаже малката лъжкиня.
Момиченцето понася много лошо наказанието, което май е било прекалено сурово. Изпада в отчаяние. Неутешимо е. Никакви милувки после не го успокояват. Страда силно и продължително. Оттук нататък малката госпожица се променя и от весела и уверена става плаха, нерешителна, притеснителна, с пристъпи на гняв. И такава остава дълги години, до женитбата си, че и след нея.
След този случай, за пациентката настъпва „повратен пункт”, по думите на Зигмунд Фройд. Става безкрайно чувствителна, тревожна и мнителна. Изпитва силни отрицателни преживявания (ярост, обида), особено в случаите, когато се касае за пари, независимо чии са тези пари.
Самата пациентка не е виенчанка, живее в друг град и пристига и пребивава във Виена само заради лечебните процедури при Зигмунд Фройд. Издържа я съпругът ѝ, който периодично ѝ праща пари в чуждия град. От думите на Зигмунд Фройд може да се съди, че става дума за интелигентна млада жена, която е твърде чувствителна, твърде внимателна, твърде горда и твърде ранима. Разбираме, че държи на мъжа си и на семейството си, май не работи нищо (това не е необичайно за тогава) и т.н. Оплакванията са основно в областта на отрицателните преживявания, гневните пароксизми, съпровождащата ги тежка депресия.
Зигмунд Фройд констатира също така и особена (мазохистична) гордост по отношение на парите. Например, пациентката му предпочита да остане съвсем без пари, и даже да продаде бижутата си, вместо да напомни на мъжа си, който поради някакви причини е закъснял с изпращането на издръжката ѝ във Виена. Тя отказва да вземе пари назаем от д-р Фройд, както той сам настойчиво ѝ е предложил по-рано.
В битието на пациентката няма нищо необичайно. Очевидно е, че става дума за християнско семейство от средната класа, за което охолството, както, впрочем, и недоимъкът, са чужди. Като малка, пациентката е имала и гувернантка, която много обичала. Самата пациентка е възпитавана строго от родителите си. Тъкмо с гувернантката е започнала историята, предизвикала впоследствие патологичните преживявания по отношение на парите. Младата гувернантка имала любовни отношения с един лекар и ходела при него, съпровождана от тригодишната тогава пациентка.
Тя вероятно е ставала свидетел на еротична близост между любовниците. Те ѝ давали дребни пари за сладкиши, надявайки се простодушно да не ги издаде. Вероятно от ревност, предполага Зигмунд Фройд, детето нарочно си подхвърляло монетите пред майка си и тя не може да не го е запитала, откъде ги има, и не може да не е разбрала, за какво става дума. В резултат слугинята била изгонена. Това е първото потресение в тази област за пациентката, което остава в нейното подсъзнание.
По мнението на Зигмунд Фройд вземането от някого и притежаването на чужди пари се вижда от пациентката като дълбоко укорим и недопустим акт, който се свързва в подсъзнанието с любовни отношения и придобива значение на сексуално отдаване.
Той е в основата и на констатираната без никакви съмнения от именития виенски психоаналитик „дълбока депресия”. Приложената психоаналитична терапия се свежда до анализа на спомените от ранното детство и анализа на психотравмата по Великден, свързани с либидозни пориви, насочени (като проява на Комплекса на Електра) към бащата. Да се присвоят бащини пари за пациентката има смисъл на обяснение в любов и практикуване на любов (по примера на лекаря и изгонената гувернантка). Родителското наказание пък символизира за нея безапелационно и презрително отхвърляне на предлаганата от нея нежност.“
