Начало / Критика / Дик Сваб, господар в собствения си мозък

Дик Сваб, господар в собствения си мозък

Cover-Nie-sme-nashiat-mozykЮлия ПЕТКОВА

Лесно е да обърнеш течението на река и да преместиш планина; невъзможно е да промениш характера на човек. Защото всеки от нас се появява на света с уникален мозък.

Някога Фройд използвал израза „господар в собствения си дом“, за да покаже, че Азът до голяма степен е направляван от несъзнателни процеси. През 2014 г. холандският невролог Дик Сваб предизвика сериозна шумотевица с теорията си за функционирането на мозъка, най-вече с твърдението, че сексуалността е вродена. („Остарялата представа, че сме свободни да избираме сексуалната си ориентация, т.е. че хомосексуализмът е просто грешен избор, продължава да сее зло и до днес.”)

Той е гигант в областта на неврологията с над 50 години опит, професор по невробиология в Амстердамския университет. Като директор на Холандския институт за мозъчни изследвания, Сваб разпределя материал за 500 изследователски групи в 25 страни. Четейки „Ние сме нашият мозък”, ще забележите, че причинно-следствените връзки са изведени с огромна лекота. В редица отношения неговата теория е новаторска. С риск да си навлече гнева на феминистите, Сваб посочва, че мъжкият и женският мозък се различават значително, което обуславя различно поведение в дадени ситуации. Половата ни идентичност и сексуалната ни ориентация (хомо-, хетеро или бисексуалност) се обуславят от генетичния ни произход и от взаимодействието между половите хормони и развиващия се фетален мозък. Фобиите, импулсивността, депресиите на по-късен етап от живота, дефицитът на вниманието и хиперактивността (ХРНВ) често се коренят в тревожността, изпитвана от майката по време на бременността. Плодът има памет за звуци, вибрации, вкусове и миризми. С други думи, бременните вредят на детския мозък не само ако пушат и пият, а и като гледат вулгарни телевизионни програми.

„Побиват ме тръпки само като си помисля какво може да сполети дете, чиято майка пуши през бременността си. Цигарите увеличават двойно риска от синдром на внезапната детска смърт… Ако нещо е вродено, това не значи, че то е наследствено. В момента, в който гените на баща ни и майка ни се смесят, ние придобиваме значителна част от характера си, интелигентността си и податливостта си на мозъчни заболявания. Но от мига на зачеването важна роля за мозъчното ни развитие заиграва и средата в утробата.”

dswabСваб класифицира факторите на външната среда, наркотичните средства и лекарствата, причиняващи нарушения в мозъчното развитие. Показва какво се случва във „влюбения” мозък и в мозъка на религиозния човек, как оргазмът се проектира в мозъка, кое отключва мозъчните болести. Отделни глави са посветени на шизофренията, халюцинациите, агресията, хранителните разстройства, аутизма, комата и коматозните състояния, проблемите на трансплантацията, механизма на паметта, билколечението и ефекта плацебо… Специален акцент са стареенето на мозъка, различните форми на деменция и причините за болестта на Алцхаймер.

От книгата става ясно, че законът в Холандия позволява при рак или друго тежко заболяване безнадеждното страдание да се прекрати с евтаназия. Това за съжаление не важи за хората с деменция и психични страдания, без значение колко тежки са те. Сваб отбелязва, че 27 % от европейците страдат от една или повече мозъчни болести, съответно над 30 % от бюджета за здравеопазване в родината му се отделят за хора с мозъчни заболявания. По-важното е, подсказва той,  същият процент от парите за наука да се дава и за мозъчни изследвания…

Сваб, разбира се, прави на пух и прах идеите на движението в подкрепа на „интелигентния дизайн”, което се опитва да обори еволюционната теория на Дарвин. Това чудо, човешкият мозък, е с тегло около 1,5 кг и се състои от близо 100 милиарда клетки или неврони. Размерът му е важен, но съвсем не единствен показател за интелигентността. Защото и минималните молекулярни различия могат да имат огромно отражение. Невероятно е, пише Сваб, как през 1859 година, без да разполага с днешните молекулярни познания, Дарвин стига до извода, че животът произхожда от една праформа, понеже всички живи тъкани имат химични сходства. Междувременно молекулярната биология подкрепи тази идея с неопровержими доказателства.

Прочетете още

Photo by Oscar Keys on Unsplash

Мозъкът се съхранява с четене

Представяте ли си, човешкият мозък, чрез импулсите, които протичат през него, е способен на това …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *