Лира Литературно-рекламна Агенция
„Живот с нулев отпадък“ учи как се оцелява в трудни моменти като настоящия
Блажка Димитрова е собственик на първия ресторант с нулев отпадък в България – „Благичка – ZERO WASTE“, и автор на едноименната книга „Живот с нулев отпадък“. Нейната кауза в името на опазване на природата следват все повече хора, защото осъзнават практичната страна на това да си приготвяш неща от първа необходимост, без никакъв боклук, но и ползата за здравето в момента. Авторката бързо откликна на нашия мейл с въпроси по темата.
– Блажка, явно владеете рядкото умение да пестите. Това учи ли се, или е до характер, казвали ли са ви някога – „скръндза“ такава?
– А-ха-ха, ей този въпрос никога не са ми го задавали. За да бъда искрена – не помня да са ми го казвали директно, но подозирам, че може би понякога провокирам хората около мен да си го помислят. А дали това умение се учи – ама разбира се! Вярвам, че всичко можем да научим и овладеем до съвършенство с практика и планиране. Да спестяваш е ключово умение, особено днес, когато сме изправени пред нова икономическа криза.
– Как работи „Кухнята на Благичка“ по време на епидемия?
– По-трудно, отколкото очаквах! Всичко, случващо се в момента, често ме плаши. Има сутрини, в които ставам и се питам ще успеем ли да издържим финансово. От 9 март насам работата при нас намаля със 70%. Ние сме бизнес, които се основава на кетъринга за големи събития. А такива в момента няма и надали скоро ще има. Но се учим в движение. Фокусирани сме само и единствено върху приготвянето на отлични и вкусни обедни менюта и доставката им до всяка точка в София. Вярвам, че ще се справим!
– Нулевият отпадък, както разбирам, е цяла философия. Но откъде да започне човек? Може ли да се движи по книгата?
– Писах книгата точно с тази цел – ако се чудиш как да започнеш, тя да ти помогне. Главите са колкото логически свързани, толкова и независими. Може да четеш последователно всичко или просто да отвориш главата, която в момента конкретно те вълнува.
– Не е ли трудно с храната например от топлите витрини на хипермаркетите, откъдето набързо си купуваме нещо в кутия за еднократна употреба?
– Трудно е, но само в началото. А началото според моите изчисления е около 2-3 месеца. Необходимо е да промениш няколко навика в себе си – да си носиш твоята бутилка за вода, чаша за кафе, кутия за храна, платнена торба. А след това да откриеш онези места, в които ще те посрещнат с усмивка – теб и атрибутите, които носиш. В големите хипермаркети това е трудно, почти невъзможно, но в редица по-малки магазини става все по-лесно и дори се превръща в практика, а не изключение.
– Пространството вкъщи, колкото и да се старая, все се пълни с джунджурии. Предмети, които са подарък или импулсивна покупка. Какво ще кажете на плюшкиновци като мен?
– Следващия път, когато знаете, че някой се готви нещо да ви подари, споделете му, че се опитвате да следвате по-минималистичен начин на живот и не искате да се обграждате с вещи. Кажете, че предпочитате някакво преживяване или посочете нещо конкретно, от което наистина имате нужда. Ако вече имате много вещи, може да ги подарите или продадете. Аз го правя постоянно – има много групи в социалните мрежи, в които може да обявите, че искате да се разделите с някоя вещ.
Да спестяваш е ключово умение, особено днес, когато сме изправени пред нова икономическа криза
– А как стои въпросът с книгите, които хората обичат да трупат и не биха се лишили от тях за нищо на света?
– Да си ги пазят! Книгата е сред най-прекрасните вещи, които можем да имаме. Разбира се, винаги можем и да подарим някоя книга или да дарим на някое читалище, което има нужда.
– В момента на всеки му се налага да пести при положение, че работи от вкъщи или не работи изобщо заради карантината, но наблюдаваме и обратния процес –на презапасяване. Дайте ни съвет за настоящата ситуация.
– Настоящата ситуация е нещо ново, непознато за мен. Страхът е нещо, което и аз усетих въпреки силната подкрепа, която получавам от семейството и приятелите си. Не виня хората, които се презапасяват. Разбирам ги донякъде, но от друга страна всички ни уверяват, че храна има и ще има за следващите две години. В такива моменти осъзнавам, че знанието да подготвяме сами ключови неща от ежедневието е много ценно. Ето, аз мога да си направя всякакви млечни продукти у дома, мога да си приготвя паста за зъби и всякаква козметика. Да, за тези неща също ще са ми необходими продукти, но имам спокойствието, че и с малко ще оцелея, защото така ме научи философията на нулевия отпадък. В книгата съм споделила десетки рецепти за базови неща – от хранителни продукти, през почистващи препарати, до козметика. Трудните моменти и тази карантина са идеалното време да научим нови неща. Възползвайте се!
