Начало / Без категория / „Дванайсетте стола“ – сатира за всяко време

„Дванайсетте стола“ – сатира за всяко време

Всяко общество има своя Остап Бендер и всяка литература заслужава  „Дванайсетте стола“

Шедьовърът на Илф и Петров се ражда през 1928 г. в последните години на НЕП-а, политика наложена от Ленин като опит да измъкне Русия, която е в колапс след Първата световна и Гражданската война. Хвърлен е огромен ресурс, за да се повиши колективната вяра у народа и да се появят лидери, способни на предприемчивост и творчество в името на светлото бъдеще.

12_stulyev_rio

Уви, от доскоро богатото дворянско съсловие и гладните, но хитри индивиди от по-низшите етажи изплува симбиозата между мошеника Остап Бендер и господарят с повехнал блясък − Иполит Матвеевич Воробянинов. Гротескна двойка, подобна на Дон Кихот и Санчо Панса, те са копие на своето време, което носи манталитета на затънтена руска провинция.

Така разцъфва комедията им. Двамата тръгват из всички краища на страната да търсят брилянти, които проклетата тъща на Воробянинов, миг преди да си отиде, му споделила, че са зашити в тапицерията на… стол. Докато бродят след запокитената незнайно къде мебел, те обхождат родината си надлъж и нашир, срещат се с абсурдни образи и несвойствените им постъпки при пазарлъка за столове пораждат освен смях едно топло чувство − богатството се крие във всяка личност на тази порутена и все пак адаптивна към несгодите човешка гарнитура.

221977_bКакто в „Мъртви души“, тук контрастите са ярки. Е, няма списъци с умрелите, на чийто фон да лъснат недостатъци на живите, но имаме столове с библейската бройка 12 − хем опора на битието, хем желание съзнанието да стъпи здраво, да си даде покой и да се разтвори по онзи неподправен щедър начин, който славянската душа владее. Вместо това четем за приятелство, организирано на принципа на „концесията“, за отношения, които се пресмятат в проценти, за хора, иначе добродушни и съзерцателни, които освирепяват при тарикатлъка на Остап Бендер и рецитират заучени фрази само и само да бъдат в духа на „сделките“.

Илф и Петров също са влезли докрай в кожата на своите герои, защото когато пишат книгата, двамата са в позиция на „литературни негри“. Сюжетът им е подарен от писателя Валентин Катаев − брат на Евгений Петров, и легендата мълви, че творческият тандем се е съобразявал с този голям за времето си авторитет. По-възрастното поколение у нас помни книгите му „Синът на полка“ и „Самотна лодка се белее“.

Сега отворете „Дванайсетте стола“ и пред очите ви ще оживеят реплики, с които и до днес са пълни социалните мрежи, смейте се и мислете над Остап Бендер, човекът с 400-те честни начина за печелене на пари. Всяка съвременна фирма разполага с такъв напорист, изобретателен и лукав служител, от който да бягаш или да се възхитиш.
Припомняме и част от житейската му философия:

Животът е сложно нещо, но се отваря просто като чекмедже
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Той обичаше и страдаше − обичаше парите и страдаше от тяхната липса.
С парите трябва да се разделите спокойно, без викове.
Финансовата пропаст е най-дълбоката. В нея можете да падате цял живот.
Ако се организира конкурс за лъжци, ще го спечели този, който казва истината.
Времето, което имаме − това са парите, които нямаме.

Текст Людмила Еленкова

Прочетете още

podigoto

„Под игото“ излезе и като комикс

Изданието е с още по-голяма стойност, защото е френско Появява се за първи път в …