Петра Ферхер: Валидизацията е цялостен подход към човека

03.11.2019 Интервюта

Разговор за деменцията и грижите, които изискват възрастните хора

Петра Ферхер е социален работник и специалист по валидизация – един непознат в България метод, който подпомага болните от деменция и техните близки. Той съществува от 60-те години благодарение на американския геронтолог Наоми Файл – проправила пътя на сериозна школа в Европа, конкретно в Австрия, откъдето идва и Петра. Трудно ни е да повярваме, че тази лъчезарна, артистична жена посвещава своето време на възрастни хора с проблеми, но тя говори с такава любов за тях, че всякакъв скетцицизъм по отношение на въпроса „що за теория е това“, изчезна. Още повече, че Петра Ферхер систематизира опита си в книга – „Мостове към света на деменцията. Валидизация за всеки ден“, която пише заедно със своята колега от Дания Гунвор Срамек. Разговора водим с помощта на преводча на книгата – Галя Баева.

– Какво точно е валидизация?

– Това е метод на общуване със стари хора, които са диагностицирани с деменция. Той цели да осъществи и да поддържа контакт с тях по време на болестта.

– Кой може да практикува този метод, специалисти или близки на пациентите?

– Методът е предназначен за всички, които искат да живеят заедно със страдащите от деменция.

– Кои са първите признаци на деменция, как да ги различим – например, ако възрастният човек започне да губи предмети, да забравя часа?

– Ако започне да губи предмети или забрави за срещата си с нас, това не е непремнно признак на деменция. Но започне ли да се случва често и възрастният човек се опитва да прикрива тези постъпки или да обвинява някой друг, вече можем да смятаме, че има признаци на деменция.

– Нима болните осъзнават какво вършат, за да прикриват симптомите?

– Имайте предвид, че те са живели 70, 80, 90 години, тоест достатъчно дълго и със сигурност в хода на живота си са развили определени стратегии, а и забелязват промените, които настъпват с тях и се плашат. Има разлика дали човек се е разболял в по-ранна възраст – 60-65 г., или по-късно, след 70 г. Това е от голямо значение. Когато хората са по-млади, заболяването се развива по-бързо и унищожаването на мозъчните им клетки също става много бързо. Но при възрастните не може да се каже, че деменцията е единствено следвствие от мозъчни увреждания.

– Коя е най-ранната възраст на пациент, който сте срещали, диагностициран с деменция?

– Аз работя в тази област от двайсет години, но забелязвам в последните две тенденция все по-млади хора да се разболяват, имам пациенти малко над петдесетгодишна възраст. Забелязват го и други мои колеги в Австрия, затова обръщаме сериозно внимание на този проблем.

– Аз имам лични впечатления как в България близки на болни от деменция преживяват състоянията им – някои с агресия, други изпадат в паника, дават им лекарства. Какъв е вашият подход?

– Тук се включва методът на валидизация. Наистина, в първия момент близките на болния се чувстват безпомощни. Защото старите хора не могат да изразяват състоянията си както бихме искали или както сме свикнали да се държат преди. Според валидизацията ние се опитваме да отидем в техния свят и да осъществим контакт. Не бива да посягаме веднага към лекарствата, защото е почти сигурно, че старият човек няма да иска да ги пие.

– Тоест, ако не ни разпознава, да започнем да го убеждаваме, че греши?

– Това се случва в по-напреднала фаза на заболяването, но от гледна точка на валидизацията е неправилно да го убеждаваме, че не сме тези, за които ни мисли. Важно е в началото да изградим доверие между нас и засегнатия човек, да подходим към нещата, които в момента го интересуват. Ако се научим как да го правим, ще можем да се справяме с всяка по-тежка фаза на заболяването.

– Например, ако тръгне да пресича улицата внезапно?

– Примерът е краен, но ако човекът е силно разстроен или възбуден, не трябва да се опитваме да го успокояваме, защото той няма да се успокои. Ако тръгне нанякъде или просто иска да се движи, не можем да го спрем. Доста близки се мъчат без резултат. Нека се опитаме да изградим вътре в себе си образ на това, което болният прави – да приемем неговия ритъм, стойка, интонацията на гласа му. Тогава той ще разбере, че е уважаван и взет насериозно. Като хукне внезапно, в случая с пресичането на улицата, значи изпитва силна емоция и със сигурност е имало случка, която я е провокирала. Да речем, някой го е принуждавал да седне и да не мърда. Ако това е роднина, той самият вече е твърде разпален и трябва да е много опитен, за да съпътства близкия си валидизиращо, тоест, да овладее емоциите, които могат да ескалират.

В книгата описвам как да се научим. Например, спокойно да попитаме болния: „Къде искаш да отидеш?“ Ако отговори, че иска вкъщи, макар че вече е там, вероятно има предвид вътрешния си дом, някакво място, където се чувства добре. Няма полза да започнете да му обяснявате, че всъщност сте си у дома. Дълбоко в себе си тези хора знаят каква е истината, но с това свое намерение те изразяват една потребност. По-добре попитайте: „А кой те чака у дома, кой е там?“ Често старите хора повтарят: „Родителите ми са там, майка ми ме чака“. Във валидизацията казваме: „Много ли ти липсва майка ти, родителите, децата?“ Понякога човекът започва да плаче. Може да го прегърнем. Да отвърнем, че наистина майките винаги силно ни липсват. Така показваме, че приемаме неговите чувства. Важно е да подходим по начин, в който да предразположим болния да изрази своята потребност. Това е валидизацията. Да, трудно е за близките, защото те имат с този човек обща семейна история, но ако се концентрират и се упражняват, не е невъзможно да се научат как да му бъдат полезни.

– Виждам конкретни диалози, различни ситуации във вашата книга, и си мисля дали не биха ви упрекнали, че си играете с пациента?

– Добър въпрос! Искам да поясня – валидизацията не е метод на залъгване на болни хора, целта на всеки, който валидизира, не е да играе роля, напротив, той трябва да е искрен. Когато четете всички тези ситуации и се опитвате да ги приложите, отначало ще ви се стори, че от вас се искат напълно различни реакции от онова, които сте свикнали да правите в ежедневието, или че не звучат научно. Щом видите въздействието на вашите въпроси върху възрастните, ще се убедите, че е възможно да следвате живота им. Ефектът идва веднага и после думите ви ще възникват спонтанно. Болните се успокояват, защото се чувстват приемани. Валидизацията е цялостен подход към човека, докато медицинският засяга само определена част от състоянието му.