Начало / Интервюта / Детелина Барутчиева: Реалният живот е да си почтен

Детелина Барутчиева: Реалният живот е да си почтен

Четвъртата ѝ книга е разказва за света на две жени

IMG_5534

Има една вечно свежа гилдия в българската журналистика и културния живот у нас изобщо, която преживя кризи и епохи, но съхрани вечно младото си чувство за хумор и одухотворено присъствие. Точно тези хора почетоха и премиерата на романа на Детелина Барутчиева „Купонът е тук, скъпи Питър“ в софийската книжарница Хеликон на бул. „Патриарх Евтимий“. Това е четвърта книга за авторката, която е дългогодишен журналист от БНТ и човек, запазил виталносттта в изказа и отношението си към хората. За това къде е пресечната точка на удоволствието и равносметката на миналото за съвременниците и онези, които биха могли да бъдат наши родители, разказва Детелина пред Лира.бг.

– Във вашия роман описвате жени от различни поколения, какво влага всяка от тях в думата „купон“?

Заглавието на романа идва от реплика на по-възрастната героиня Лора към любимия мъж: “Купонът е тук, скъпи Питър”. Купонът всъщност са всички дивотии на родна почва. Предизвикателствата те държат върху педалите, раздвижват кръвта, укрепват мускулите, а и волята. Що за живот е без поне един скандал дневно с мастодонтите, които са ни набучили на бивните ни? От българи, които успяват с много труд и напъни в чужбина, чувам, че купонът за тях също е тук. Тук те разпускат и се забавляват, но не остават задълго. Младата героиня Мери живее до един момент импулсивно. Работа, гаджета, пиене. Вихрушка. Отвреме навреме се замисля относно смисъла на живота, но то е повече в план как да стане известна. Някак си неусетно покрай журналистическата професия започва да проумява истинската стойност на човешкия живот. А това включва доста немаловажни подробности – от почтенността до съчувствието и нататък.

IMG_5535

– Може ли да се каже, че журналистиката също създава паралелен свят, който се разминава с реалния?

– Реалният живот е да си почтен. И колкото е възможно да избягваш действията, които причиняват страдание другиму. Паралелният свят, в който се движим, е творение на объркани мозъци.

– Вие имате богат опит с документалните филми. В този тип журналистика, в онези години, цензурата ли беше основният проблем, имам чувството, че хората бяха по-смели, отколкото са сега?

– В БНТ, където работех доста време, имаше възможно най-голяма свобода за изява при Иван Славков. Следващите, които го заместиха, комунистически функционери главно, бяха бая страхливи. Имаше малки изключения, които бяха смазани от тежката машина на БНТ и механизмите около нея.

Истинския си опит в документалистиката получих в работата с режисьора от СДФ”Екран” Здравко Драгнев. Маестро Драгнев, с купища награди и три „Златни ритона“. Удоволствие е да го наблюдаваш как свещенодейства. Направихме заедно три документални филма.

– Защо Испания присъства в книгата ви така осезаемо?

219553_b– Испания е страна, която зарежда с енергия и предизвиква страст. Усещаш го във въздуха още от летището. Истинските испанки обаче умеят да контролират емоциите си. И колкото и да им се иска да се слеят с нечие тяло, никога не си позволяват да го правят още от първите срещи. Те имат ярко изразено достойнство и самоуважение. Аз съм чужденка и то българка. Виждам, че испанците са изключително внимателни към партньорките си, което не може да се каже като цяло за нашите мъже. Те поставят жената на по-долно стъпало от себе си. Има отделни изключения, но за съжаление ние нямаме култура в даването и получаването на обич. Впечатлявам се от двойките в Испания, които независимо от възрастта си, ходят, хванати за ръце. Преди години четох любопитна статистика, която твърдеше, че голям процент от испанските съпрузи изневеряват на жените си. Ако е истина, вероятно го правят така, че да не нараняват партньорките си. Може да е лицемерие, но мъжкият свят, а вече и женският, е полигамен. Моногамността все повече се приема като изключение. В един дълъг брак е чудо да се опазиш читав от светските съблазни. Приветствам и уважавам подобна чистота на нравите. Но ако не успяваш да я съхраниш, не бъди арогантен и груб. А и обикновено в убиването на обичта участват двама.

В Мадрид видях любовта да върви по улиците. И направих този град пристанище на една, макар и кратка, любов. Не се знае какво е станало с Джордж, от когото Мари носи дете. Може да е убит като журналист в някой от световните конфликти. Не обичам да изяснявам отношения. Какво, защо? Всеки живот има своите тайни, които не са непременно свързани с изневери, предателства или престъпления. Не може ли да имаме собствени състояния, които са наше вътрешно богатство?

Обичам Мадрид. Той е място с богат културен живот. Има и традиции в опазване на жизненото пространство. Грижата за парковете е всекидневна. Испанците спряха да пушат масово за няколко години. Нямаше протести за забраната на пушенето в ресторантите и кафенетата.

Може някой да попита защо не предпочетох Париж? Мисля, че там любовта е повече елегантна, отколкото страстна. Имаме на разположение две големи световни литератури, испанската и френската, отражение на действителността. Можем да ги сравним.

– И накрая – има ли значение кой е Питър, или просто този мъж е събирателен образ на женското светоусещане?

– Питър е женското светоусещане в светлината на самотата. Той едновременно е любовта, а и измислицата за любовта. У нас възрастният човек е доста самотен, независимо от приятелите наоколо. Ние българите сме потайни индивидуалисти и никой не е в състояние да извади навън душата ни. Като се намусим, ставаме непрогледни като мрак. Изпускаме красивите моменти, хората, гледките.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

30

ТОП 30 на заглавията от българска художествена литература през 2019-а в „Хеликон“

Класацията обхваща периода 01.12.2018-21.11.2019 г. 7 от 30 – това е статистиката за новите заглавия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.