Начало / Интервюта / Детелина Барутчиева: Реалният живот е да си почтен

Детелина Барутчиева: Реалният живот е да си почтен

Четвъртата ѝ книга е разказва за света на две жени

IMG_5534

Има една вечно свежа гилдия в българската журналистика и културния живот у нас изобщо, която преживя кризи и епохи, но съхрани вечно младото си чувство за хумор и одухотворено присъствие. Точно тези хора почетоха и премиерата на романа на Детелина Барутчиева „Купонът е тук, скъпи Питър“ в софийската книжарница Хеликон на бул. „Патриарх Евтимий“. Това е четвърта книга за авторката, която е дългогодишен журналист от БНТ и човек, запазил виталносттта в изказа и отношението си към хората. За това къде е пресечната точка на удоволствието и равносметката на миналото за съвременниците и онези, които биха могли да бъдат наши родители, разказва Детелина пред Лира.бг.

– Във вашия роман описвате жени от различни поколения, какво влага всяка от тях в думата „купон“?

Заглавието на романа идва от реплика на по-възрастната героиня Лора към любимия мъж: “Купонът е тук, скъпи Питър”. Купонът всъщност са всички дивотии на родна почва. Предизвикателствата те държат върху педалите, раздвижват кръвта, укрепват мускулите, а и волята. Що за живот е без поне един скандал дневно с мастодонтите, които са ни набучили на бивните ни? От българи, които успяват с много труд и напъни в чужбина, чувам, че купонът за тях също е тук. Тук те разпускат и се забавляват, но не остават задълго. Младата героиня Мери живее до един момент импулсивно. Работа, гаджета, пиене. Вихрушка. Отвреме навреме се замисля относно смисъла на живота, но то е повече в план как да стане известна. Някак си неусетно покрай журналистическата професия започва да проумява истинската стойност на човешкия живот. А това включва доста немаловажни подробности – от почтенността до съчувствието и нататък.

IMG_5535

– Може ли да се каже, че журналистиката също създава паралелен свят, който се разминава с реалния?

– Реалният живот е да си почтен. И колкото е възможно да избягваш действията, които причиняват страдание другиму. Паралелният свят, в който се движим, е творение на объркани мозъци.

– Вие имате богат опит с документалните филми. В този тип журналистика, в онези години, цензурата ли беше основният проблем, имам чувството, че хората бяха по-смели, отколкото са сега?

– В БНТ, където работех доста време, имаше възможно най-голяма свобода за изява при Иван Славков. Следващите, които го заместиха, комунистически функционери главно, бяха бая страхливи. Имаше малки изключения, които бяха смазани от тежката машина на БНТ и механизмите около нея.

Истинския си опит в документалистиката получих в работата с режисьора от СДФ”Екран” Здравко Драгнев. Маестро Драгнев, с купища награди и три „Златни ритона“. Удоволствие е да го наблюдаваш как свещенодейства. Направихме заедно три документални филма.

– Защо Испания присъства в книгата ви така осезаемо?

219553_b– Испания е страна, която зарежда с енергия и предизвиква страст. Усещаш го във въздуха още от летището. Истинските испанки обаче умеят да контролират емоциите си. И колкото и да им се иска да се слеят с нечие тяло, никога не си позволяват да го правят още от първите срещи. Те имат ярко изразено достойнство и самоуважение. Аз съм чужденка и то българка. Виждам, че испанците са изключително внимателни към партньорките си, което не може да се каже като цяло за нашите мъже. Те поставят жената на по-долно стъпало от себе си. Има отделни изключения, но за съжаление ние нямаме култура в даването и получаването на обич. Впечатлявам се от двойките в Испания, които независимо от възрастта си, ходят, хванати за ръце. Преди години четох любопитна статистика, която твърдеше, че голям процент от испанските съпрузи изневеряват на жените си. Ако е истина, вероятно го правят така, че да не нараняват партньорките си. Може да е лицемерие, но мъжкият свят, а вече и женският, е полигамен. Моногамността все повече се приема като изключение. В един дълъг брак е чудо да се опазиш читав от светските съблазни. Приветствам и уважавам подобна чистота на нравите. Но ако не успяваш да я съхраниш, не бъди арогантен и груб. А и обикновено в убиването на обичта участват двама.

В Мадрид видях любовта да върви по улиците. И направих този град пристанище на една, макар и кратка, любов. Не се знае какво е станало с Джордж, от когото Мари носи дете. Може да е убит като журналист в някой от световните конфликти. Не обичам да изяснявам отношения. Какво, защо? Всеки живот има своите тайни, които не са непременно свързани с изневери, предателства или престъпления. Не може ли да имаме собствени състояния, които са наше вътрешно богатство?

Обичам Мадрид. Той е място с богат културен живот. Има и традиции в опазване на жизненото пространство. Грижата за парковете е всекидневна. Испанците спряха да пушат масово за няколко години. Нямаше протести за забраната на пушенето в ресторантите и кафенетата.

Може някой да попита защо не предпочетох Париж? Мисля, че там любовта е повече елегантна, отколкото страстна. Имаме на разположение две големи световни литератури, испанската и френската, отражение на действителността. Можем да ги сравним.

– И накрая – има ли значение кой е Питър, или просто този мъж е събирателен образ на женското светоусещане?

– Питър е женското светоусещане в светлината на самотата. Той едновременно е любовта, а и измислицата за любовта. У нас възрастният човек е доста самотен, независимо от приятелите наоколо. Ние българите сме потайни индивидуалисти и никой не е в състояние да извади навън душата ни. Като се намусим, ставаме непрогледни като мрак. Изпускаме красивите моменти, хората, гледките.

Разговора води Людмила Еленкова

Прочетете още

223053_b

„Писмо за Гарсия“ – просто го занеси!

Предлагаме ви сборник за хора с чувство за дисциплина и отдаденост „Писмо за Гарсия и …