Лира Литературно-рекламна Агенция
Иска ми се да срещна наяве Божана, казва създателката на едноименната книга
Анна привлече вниманието със своя емоционален и изпълнен с чувство стил, който е основа и на романа ѝ „Божана“ – книга, която предлага богат портрет на Княжество България в първите години след Освобождението. Героите ѝ израстват пред очите ни нежно и живописно – а стилът на писателката създава усещане за дълбока връзка с миналото.
„Божана“ е семейна сага, в която се преплитат любов, вяра и стремеж към свобода. Много лични и исторически предизвикателства очакват героинята по пътя ѝ – и по страниците на книгата.
„Божана“ предлага поглед назад във времето и емоционална дълбочина – за книгата, за миналото и за писането изобщо си говорим сега с Анна Авиил
– Откъде се роди вдъхновението за „Божана“? Повлия ли Ви конкретно историческо събитие или личност, та да напишете романа?
– Много са личностите в българската история, които да ни вдъхновяват и да ни служат за пример. На мнозина от тях знаем имената, но още повече са тези с не толкова известни имена, които също заслужават подобаваща почит. В написването на „Божана“ аз съзрях една възможност да отдам своята почит към миналото на нашия народ и към тези наши герои, към пътя, извървян от тях, и цената, която са платили, за да ни има нас днес, да стъпваме по тази земя и да я наричаме с името България. Видях възможност да възпея онези потънали в прах идеали, ценности и нравствени устои, които някога са обединявали народа ни и са го държали сплотен. Възможност да припомня онези времена, когато любовта към родината и почитта към вярата са стояли над личните придобивки и материални облаги. Били са времена, изпълнени с геройства и доблест, заветни взаимоотношения, честност и самоотверженост.
Идеята за написването на „Божана“ беше спонтанна и неочаквана – една искра, проблеснала в свръхестествен миг, когато заставаш лице в лице с вдъхновението и всички парченца на пъзела, които случайно или не си ги откривал около себе си, застават на точното място и започват да разкриват общата картина. Това е миг на възхищение, миг на копнеж, който те спохожда главоломно и те отнася в един различен свят, където всяка дума е пулсираща стъпка, всяко изречение – пътечка, ярка и пълна с живот. Свят, в който понякога е бурно и разтърсващо, понякога има мир и тишина, друг път е тръпнещо и съкровено, но винаги е зареждащо, многообразно, насищащо и любимо.
– Как всъщност работите с историята, когато пишете – тя фон ли се явява, та да изпъкнат героите, или пък ги моделира и прави такива, каквито са?
– Хората, отделните личности са тези, които градят историята и със своя принос те са неделима част от нея. Всеки един от тях е носител на своето време, в което живее, и е свързан с него. Предвид на това, че творбата ми има художествен характер, е нормално да се акцентира върху самите герои.
Образите, които съм изградила в „Божана“, изразяват онези бурни времена, когато следосвобожденска България прави първите си самостоятелни крачки и започва да се бори за подобаващото ѝ се място. Героите в книгата са събирателни образи на хората от онези времена с техните духовни нагласи, светоусещане, копнежи, стремежи, болки, терзания. Чрез своя живот те разказват историята на народа ни в цялата нейна пъстрота и във взаимодействието си с нея и чрез личната си призма, те ни помагат по-ясно да я видим, да я разберем по-добре, правят я по-близка до настоящето.
При написването на „Божана“ положих неимоверно старание да проуча периода, към който ме беше повело вдъхновението, за да мога да го пресъздам обективно, пълно и безпристрастно. Макар и вдъхновени от това отминало време, в даден момент героите в книгата заживяха със свой собствен ритъм и пулс. В тях изведнъж се въплътиха всички смели и достойни мъже, с жар отдали живота си на жадуваната свобода и обединението на разпокъсаните ни земи, всички скромни жени, опазили семейното огнище, традиции и вяра, всички способни, находчиви и талантливи българи, дали мило и драго за съзиждането, развитието и утвърждаването на възкръсналата българска държава. И така, аз тръгнах след тях и изминавах стръмни калдъръми и тесни сокаци, тичах из тучни поляни и се катерех по планински възвишения, вдишвах аромата на пресни билки и свежа трева, яздех кон стремглаво, изминавах новостроящите се улици на младата столица и притихнала поспирах в Божия храм.
– „Божана“ е и част от една вълна от книги на историческа тематика – по правило писани от ново поколение наши автори… Какво търсим непрекъснато в миналото?
– Струва ми се, че това е някакъв неволен, подсъзнателен отговор на прииждащата глобализация, която все повече се опитва да размива идентичността ни и да ни обезличи. Виждам го като нужда, стремеж да си припомним кои сме и откъде идваме. Забелязвам една остра необходимост от национално самочувствие и изява на уникалната ни идентичност, които обръщат погледа към нашето минало, традиции и самобитност. Виждам желание да съпреживеем славните моменти, които са преживявали нашите предци и да се отъждествяваме с тях. Много бих се радвала, ако това поглеждане назад е свързано и с осъзнаването на това какъв доблестен и стойностен живот са имали предците ни, въпреки значително по-тежките условия, какви идеали са имали и как са били готови да ги отстояват дори и с цената на живота си, колко скромни и добродетелни са били, как са бленували за нас, идното поколение, и за всичко, което са искали да ни завещаят. Днес ние имаме задължението да пазим това като най-ценно съкровище.
– Свикнали сме това да е и свят на традициите, на ненарушените семейни връзки… Изкушихте ли се да вплетете по страниците и някакви символи от онова време?
– Смятам, че днес ние страдаме от липса на символи, липса на верую, а то е заложено в човешката природа по този начин да търси смисъл в живота. Мисля, че днес ние имаме горещата нужда от верую, което да вдигне вниманието ни от материалните придобивки и собственото дворче и да го насочи към нещо стойностно, извисено. Нещо, което да ни направи по-одухотворени, смели и то да не е циклично, а устойчиво, непоколебимо. Нуждаем се от символи и то не какви да е, а такива, които да ни обединяват в тези разделни времена. Мисля, че това могат да бъдат именно тези, които някога са държали предците ни сплотени и с мисълта един за друг. Съвсем целенасочено книгата е написана в духа на тези символи, защото хората тогава са се отъждествявали с тях и именно това е давало посоката на техния живот. Не само не бих могла да ги отделя от тогавашната действителност, но съм се стремила да ги възпея по един естествен, скромен, но и велик начин – каквито са били и предците ни.
– Как пишете всъщност, предварително ли разполагате с целия замисъл или той се ражда постепенно? Също, иска ли Ви се да редактирате нещо вече отпечатано?
– Обикновено имам идеята за посланията, които искам да отправя. Имам ясната представа как искам да започне и да завърши книгата. Хрумват ми и отделни епизоди, които незабавно трябва да напиша, иначе рискувам да изпусна важни детайли. Но когато започне същественото писане, редовно ми се случва историята да ме поведе по някакви нейни друми и намерения, които се оказват толкова прекрасни и така ме главозамайват, че аз не мога да не тръгна след тях. Явяват се като един поток, който те подхваща в буйните си сладки води и стремително започва да ти разкрива чудни места и преживявания.
Винаги ми се иска да преработвам написаното от мен. Доста съм самокритична и все си мисля, че не съм положила достатъчно старание, че съм могла и по-добре да се справя, че написаното би могло да е по-прецизно и по-дълбоко. До последният момент, преди да бъде внесена за печат книгата, аз все нещо коригирам и подобрявам. И когато излезе от печат, продължавам да намирам фрази и пасажи, които имам желанието да променям. Тук идва момента, в който си казвам, че трябва да уважа редакторския анализ и да се доверя на неговата прецизност, която е от изключителна важност за финалния вид на книгата.
– Може да се каже, че „Божана“ е книга за любовта и вярата, за стремежа към свобода. Коя емоция надделява в читателите, имате ли наблюдения?
– Много различни са преживяванията, които ми споделят хората, прочели книгата. Някои от тях се възхищават на героите или се отъждествяват с тях. Други са впечатлени от начина, по който е представена вярата или са вдъхновени от патриотичното ни минало. Получавам благодарствени писма от читатели, докоснати до сълзи от това, че съм успяла да ги върна в тяхното детство на село при баба и дядо и отново да преживеят забравени моменти. Имам доста читателки, носещи името Божана, щастливи от избора ми на заглавие. Всички те ми носят огромна радост и удовлетворение затова, че са успели да уловят вложеното от мен в книгата и имат своите съкровени преживявания с моята „Божана“.
Благодарна съм, че имам вдъхновението и водителството да продължа да пътешествам в необятния свят на творчеството. С много отдаденост и грижливо отношение подготвям своята нова рожба
– Откъде дойде всъщност желанието Ви да пишете – и с кого сравнявате днес стила си?
– Още на шестгодишна възраст се научих да чета напълно гладко и на мига се влюбих в чудния свят на книгите. Почти веднага разбрах, че мога да се крия в този свят и да бягам там, когато всичко наоколо ми се стори твърде сложно. В същата невръстна възраст усетих и първите си пориви да пиша, докато гледах моята майка как вечер след дългия учителски ден сяда с лист и химикал да твори поредното си прекрасно стихотворение или послание към учениците си. Гледах я в прехлас, слушах красивото слово, което се изливаше от нея, и копнеех да мога и аз така. В годините носих този копнеж в сърцето си, който споделях само с личните си тетрадки и тефтери. Благодарна съм на Бог за куража, който ми даде да го изявя открито, макар и в по-късна възраст. Защото осъзнах, че написаното не просто докосва интимно, но то може да съзижда, променя, насища, запълва, откликва.
Не съм сигурна, че бих могла обективно и като страничен наблюдател да анализирам своя стил на писане. А и целият този емоционален и субективен процес е едно нестихващо търсене. Той не е нещо статично и постоянно, а е толкова многообразен и динамичен, непрекъснато променящ се. Сигурно това е нормално и вероятно част от развитието на твореца. Важното е един автор, преди да изненада читателите, да може да изненадва себе си и да открива своите обетовани места, в които да преоткрива своя талант.
– Ако можеше сама да отредите място на „Божана“ в книжарницата, сред кои книги щяхте да я разположите?
– Сред родолюбивите и патриотичните. Не зная дали би било твърде смело, ако кажа, че много бих искала „Божана“ да стои до книгите на Димитър Талев, Цончо Родев, Георги Божинов, Петър Константинов. Това са все автори, които са сели в моето сърце. Автори, на които дълбоко се възхищавам и чиито книги винаги разгръщам с трепет и почит.
– И накрая, какво всъщност вплетохте от себе си в образа на Божана?
– Единствено копнежът ми по онези отколешни ценности и нравственост. В Божана съм въплътила моят идеал за девойка, за жена, която много бих искала да срещна наяве някой ден.
– Благодарим от сърце, че създавате толкова чист свят от думи!
