Начало / Без категория / Тереза Боучкова: Ако докато пише, човек мисли за това кой ще му потърси сметка, никога не би създал нещо стойностно

Тереза Боучкова: Ако докато пише, човек мисли за това кой ще му потърси сметка, никога не би създал нещо стойностно

Чешката авторка представя лично у нас големия си хит „Годината на петела“

03399315

Няколко опустошени от времето съдби описва Тереза Боучкова в своя роман „Годината на петела“. Авторката е дъщеря на известния чешки дисидент от 70-те години Павел Кохоут, но книгата, в която тя сама е главна героиня, не разчиства политически сметки, а разисква проблем, особено наболял и в България – какво е да имаш две осиновени ромски деца вкъщи, защо любовта не е достатъчна, когато гените надделеят.

Интересни факти от биографията на Тереза Боучкова – нейната майка е родена в София и има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел. Всичко това индиректно присъства в „Годината на петела“. След като прави истински фурор в Чехия през 2008 г., днес романът излиза у нас в превод на Красимир Проданов.

Писателката бе така любезна да отговори на въпросите, които й изпратихме от Лира.бг.

– Госпожо Боучкова, преди дни Чехия обяви национален траур заради смъртта на Карел Гот. За поколения българи той и балета на ГДР бяха символ на западната ни представа за музика и по-добър живот в соцлагера. Държавната почит към него прецедент ли е, или практика в отношението на чешките институции към вашите творци?

– Гот е изключение. Той подчини целия си живот – за жалост, в определени ситуации и моралните си принципи – на своята кариера. И понеже тази кариера продължи 60 години, има почитатели във всички възрастови категории. И моят живот – ща-не ща, е свързан с песните на Гот и смъртта му ме разстрои. Това, което обаче се случва сега – за малко да го погребат като президент – ми идва вече в повече.

– В заглавието на романа ви – „Годината на петела“, явно има скрито послание. Нима отмервате чешкия бит по китайския календар?

– Чак толкова не ни интересува китайския календар в Чехия, но все пак сме наясно с него. Изнедадах се, че съм се родила дъщеря на Кохоут в Годината на Петела (чешката дума за петел е kohout или кохоут, б. пр.); това е необикновено съвпадение. Когато след това животът ми започна да се комплицира в Годината на Петела (повтаря се винаги на 12 години) и аз го описах, заглавието си  дойде съвсем естествено.

Родила съм се дъщеря на Петел в Годината на Петела – и животът ми стана невъзможен пак в нея. Затова и името на романа си дойде съвсем естествено

5041321_pavel-kohout-v0

– В България не се знае много за Харта 77, с която е свързано името на вашия баща. Освен че е политически фактор в тогавашна Чехословакия, как тя се отрази на личния ви живот?

Харта 77 беше декларация за защита на човешките права. Тя възникна девет години след окупацията на страната ни от войските на Варшавския договор – най-вече от съветски войници (за жалост не липсваха и български части). Когато човек подпишеше Харта 77 и станеше част от нея, си навличаше много проблеми. Разпити в Държавна сигурност, дискриминация в професионалния и личния живот. 11 години не притежавах документ за пътуване и нямах право да уча в университет, беше възможно да работя само второстепенни професии и нямах никакво бъдеще пред себе си.

– Разказвате за своя горчив опит с осиновяването на две ромски момчета. Не ви ли беше страх, че ще си навлечете гнева на куп правозащитни организации, говорейки така откровено за проблемите, които тези деца са ви създали?

– Ако докато пише, човек мисли за това кой ще му потърси после сметка, никога не би създал нещо стойностно. Признавам, че преди издаването на книгата изпитвах страхове как тя ще раздруса живота ми.

– Не пречи ли родителството на хора с творчески натури? Децата изискват грижи и внимание, които често са в контраст с реалността на един писател, художник, музикант и с егото на творците най-вече?

– За мен родителството беше и е най-важното и най-красивото нещо на света – макар че моето беше доста сложно. Но без това сигурно щях да полудея.

За мен родителството беше и е най-важното и най-красивото нещо на света – въпреки ужасните проблеми, които изживях

ter

– У нас доскоро имаше вълна от протести срещу поправки в Закона за закрила на детето, в които се дават по-големи права на държавата за сметка на родителите. На Балканите сме по-затворени и традиционалисти. Може ли да ни дадете за пример съвременното чешко семейство?

– Типичното чешко семейство има две деца. За съжаление, в повечето случаи типичното чешко семейство е разведено, така че децата живеят с единия от родителите, евентуално ги редуват – ако те са способни на това да се разберат. На свой ред най-много права у нас имат децата – също и подрастващите, тийнейджърите. Ако нещата в семейството не вървят, както беше с нашето приемно семейство в годините, когато синовете ни бяха около 17-годишни, “децата” имат всички права, а родителите на практика никакви.

– Как се отнасяте към активността на шведската тийнейджърка Грета Тунберг?

– Съгласна съм с това, което прави. Кой, ако не младите хора да се стреми към това отношението ни към планетата да се промени? Един такъв апел да се грижим повече за околната среда е чудесен.

Въпросите зададе Людмила Еленкова
Превод Красимир Проданов

Прочетете още

Rückfragen: +43 680 211 17 30

Петра Ферхер: Валидизацията е цялостен подход към човека

Разговор за деменцията и грижите, които изискват възрастните хора Петра Ферхер е социален работник и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.