Лира Литературно-рекламна Агенция
Направени са през 80-те
Седемте аудикасети са намерени в енорийството на село Либице, което е на двайсет минути път с кола от Керско – мястото, на което писателят създава много от книгите си. Според негови съвременници, той бил приятел с енорийския свещеник на Либице, като по традиция го посещавал непосредствено преди Коледа. Срещите на свещеника и писателя заедно с още хора са описани и в енорийската хроника.
Записите показват, че Бохумил Храбал се ориентира много добре в библейските текстове и в теологичните концепции. Самият той се включва в разговорите и с много анекдоти или забавни истории. „Човек, който се занимава с литература – казва например през 1983-а, – трябва понякога да изпита трудности. Живеех в пивоварна, имахме три прекрасни стаи, пиано. След четирийсет и осма година бях млад господин, носех вратовръзка, винаги шапка, бях едно такова хубаво мъжле. Но изведнъж си дадох сметка, че не мога да живея така, че ще стана това, което се нарича консуматор. Знаех, че трябва да се махна от пивоварната, от относителния лукс, преместих се в Кладно.”
Там Храбал се записва доброволец в металургичния завод, където издържа няколко години. Тези и други спомени на писателя са включени в нова книга, наречена „Евангелието според Бохумил Храбал“ – Evangelium podle Bohumila Hrabala. Неин автор е именно откривателят на касетите. Павел Хошек вече има студии, посветени на К. С. Луис, Дж. Р. Р. Толкин и чешкия писател Ярослав Фоглар. Новото му писание пък излиза във връзка със 110-годишнината от рождението на Храбал, което се отбелязва през 2023-а.
„За мен той открай време е тайнство, което ми докарва тревога – обяснява Хошек. – Исках да разбера защо докато чета книгите му, тихо се разтрепервам.” В същото време книгата на теолога не е опит да бъде „християнизиран“ чешкия класик. Хошек не се стреми да свърше Храбал с някоя религиозна доктрина, а по-скоро да покаже по какъв начин използва религиозни понятия и мислене в книгите си.
Бохумил Храбал описва човешката душа като божия искра, която е перлата на дъното ѝ. С това има предвид най-очуканите от живота хора – според него именно в тяхната душа се ражда и витлеемската надежда
